Преразказ на разказа „По жътва“ от името на Никола
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Помня този ден на жътва като най-щастливия и най-черния в живота си. Бяхме излезли на равното Софийско поле още по тъмно. Отвсякъде се простираха жълти, узрели ниви, а хората се движеха приведени, жънеха и трупаха снопи. Жегата беше страшна. Небето сякаш бе увиснало ниско и сипеше огън и жар. Въздухът трепереше, горите в далечината изглеждаха сини и замъглени, сякаш и те са уморени. Птици почти не се чуваха, всичко беше притихнало от горещината. Но въпреки това никой не спираше да работи, защото житото беше узряло, а то не чака.