„Проектиране на електротехническо изделие” – Курсова задача №1

1. Определяне на главната функция на ПВ(генератор на правоъгълни импулси 10 Hz – 50 kHz) и на участващия в ПВ елемент(резистор): 1.1.ГФ на ПВ: генериране на правоъгълни импулси. 1.2.ГФ на резистор – оказва допълнително съпротивление. ИФ – Закон на Ом. ОФ1 – провеждане на ел. ток; ОФ2 – изолация; ОФ3 – закрепване; 2. Връзките на ТО с околната среда са електрически (за извеждане на изходящия ел. сигнал) и механични (за осигуряване на закрепване към ОТС). 3. Технология на изработване на ПП и ПВ. Нанасяне на електропроводимите изображения, необходимите контактни площатки и монтажни отвори вурху изолационната основа на ПП.

Конспектен въпрос, чиято по-голяма част е речник. Двадесет и седем понятия са определени едно след друго, а всяко следващо стъпва на вече обяснените преди него. Именно тази подредба прави материала полезен. Определенията не са изброени по азбучен ред, а по смисъл — първо самото изделие, после неговите части, после отделните участъци от изображението и накрая отворите. Темата е проектирането на печатни платки и е събрана на три страници. Началото определя самото изделие чрез три признака наведнъж — материал, отвори и проводящо изображение. Оттам следват понятията, свързани с устройството: изображението и неговата проводяща част, основата и заготовката. Средището на речника са четирите вида платки, разграничени по броя на страните и слоевете с проводящо изображение. Към тях е добавен и вид, определен не по строеж, а по свойство на основата. Особено полезна е групата за отделните участъци от изображението. Тук са проводникът, широчината му, разстоянието между съседни проводници, контактната площадка и изводните контакти. Следва групата за отворите — четири вида, разграничени по предназначение. Разликата между тях се бърка често, а тук е дадена ясно. Отделна група е за подготовката на изображението: графичният оригинал, координатната мрежа с нейната стъпка и възел, а накрая двете понятия за покритията. Втората част на материала изброява шест групи материали, от които се изработват платките. Третата част е за начините на изработване. Основните са два, като при по-разпространения е даден целият ход в седем последователни стъпки — от избора на основа до нанасянето на защитния слой. Именно тази част превръща речника в работно указание. Четвъртата част разглежда монтажа. Разграничени са четири начина според това доколко участва човек и доколко машина. При всеки е обяснено какво точно се изпълнява, а при единия е посочено и че изисква съобразяване още при конструирането. Изложението е конспектно, без излишни обяснения, а всяко определение е дадено в едно изречение. За преподавателя това е готов урок за един учебен час, а речникът върши работа и като раздавателен лист. Студентът получава темата в завършен вид, годна за преговор преди изпит.

Десет етапа, подредени в реда, в който се изпълняват – от избора на елементи до предаването на документацията. Материал, който проследява целия ход на едно проектиране, вместо да изброява понятия. Началото посочва кой документ е изходната точка и какво трябва да бъде уточнено в него, преди работата изобщо да започне. Оттам следва самият списък. Първите етапи са подготвителни: избор на вид елементи и на начина на монтаж, изисквания към сигнала, входове, изходи и съединители, а после въвеждане на принципната схема с всичко, което се въвежда заедно с нея. Следва преобразуването към корпуси и връзки между тях. Средните етапи са конструктивни. Определянето на формата и размерите е обвързано с това, от което те зависят, и с онова, което се очертава и въвежда на този етап. При избора на брой слоеве е обяснено от какво зависи той и е въведено понятието за основен слой с англоезичното му название – подробност, която улеснява работата с реален софтуер. Следват разполагането на елементите и трасирането. При второто е указано какви изисквания се задават предварително и в какъв ред се опроводяват двата вида връзки. Тази последователност е сред нещата, които се научават с опит, а тук са записани. Последните три етапа обхващат проверката на топологията, подготовката за по-нататъшна обработка с изброяване на конкретните покрития и оформянето на документацията. Втората част е за самите електронни документи. Те са разделени на две групи – задължителни за производството и допълнителни, генерирани от системата. При всеки е дадено англоезичното название, използвано в софтуера, и обяснение какво съдържа изображението. При два от документите е разписано и по-подробно какво покриват и какво остава непокрито. Именно двуезичното изписване прави материала практичен: студентът разпознава файла по названието му в програмата и знае какво стои зад него. Обемът е събран на една страница, а изложението е сведено до същественото – без разсъждения и без отклонения. Студентът получава готов отговор на конспектен въпрос и същевременно работна последователност, по която може да проведе собственото си проектиране. Преподавателят – кратък списък с етапи, годен за раздаване към упражнението в компютърна зала.

Учебна тема, която започва с нещо неочаквано за химически текст – с пари. Още в началото е заявено, че при избора на защита решаващи са икономическите съображения, а не само техническите. Именно този подход отличава материала. Той не изброява методи, а обяснява кога всеки от тях си струва – и кога е по-евтино просто да се сменя повреденото. Темата обхваща защитата от корозия и е събрана на пет страници, разпределени в пет основни групи методи. Уводната част очертава от какво зависи изборът и защо не съществува универсално решение. Тук е и наблюдението за електронната промишленост – защо изискванията към нея растат и в каква среда попадат изделията ѝ днес. Първата група е за избора на материал и за устройството на изделието. Обяснено е защо специалистът се включва още при замисъла и какви промени може да наложи едно изискване за устойчивост. Особено полезна е частта за устройството. Тя показва как самата форма на изделието може да предизвика повреда – там, където се задържа влага или където се допират различни метали. Втората група е за прибавянето на други елементи към самия метал, а третата — за въздействие върху средата, а не върху изделието. Именно четвъртата група е най-интересната. В нея са разграничени два противоположни начина за електрохимична защита, като при всеки е обяснено какво се случва с потенциала и при какви условия методът работи. Петата група е най-обширната и е за покритията. Те са разделени по няколко признака, а после са разгледани поотделно. Особено ценна е финалната част с начините за нанасяне. Изброени са няколко, всеки с кратко описание на условията, при които протича, и с посочено приложение. При два от тях е дадена и връзката с производството на печатни платки. Изложението свързва две области наведнъж — общата химия и производството на електроника, което го прави подходящо и за двете специалности. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която групите вършат работа и поединично. Студентът получава темата в завършен вид, с обяснени условия и приложения. Годна е за преговор преди изпит и за отговор на изпитен въпрос.

Подготовката за изпит по материалознание е най-ефективна, когато е ясно как точно изглежда изпитният лист. Този материал представя реален писмен тест по дисциплината, разработен в катедра „Технология и мениджмънт на електронното производство“ към Факултета по комуникационна техника и технологии. Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които се оценява с 5 точки, при общ брой 100 точки. В началото е поместена официалната част на изпитния лист: поле за име, група и факултетен номер, таблица за формиране на оценката с точния точков диапазон за всяка оценка от слаб до отличен, място за нанасяне на резултата, както и правилата за провеждане на изпита. Основната част обхваща въпроси от целия курс. Тематичните направления включват проводникови материали и факторите, които влияят върху тяхната проводимост; енергетичната зонна теория и понятията, свързани с нея; магнитните свойства на материалите и поведението им във външно магнитно поле; видовете поляризация и температурните зависимости при диелектриците; пробивните явления; полупроводниковите технологии за пречистване на материали; свръхпроводимостта; специалните керамики и техните приложения в електрониката; стъклата за вакуумплътни спойки; слоестите пластмаси за печатни платки; феромагнитните загуби; конструкциите на кондензатори и изискванията към тях. Формàтът на въпросите е разнообразен: част от тях изискват кратко определение или обяснение на процес, други – съпоставка между два класа материали или обосновка защо даден материал е неподходящ за конкретно приложение. Включени са и задачи за начертаване на графична зависимост и на конструктивни схеми, както и въпроси с посочване на верен отговор от няколко възможности. В края е поместена таблица за нанасяне на точките по всеки въпрос. Материалът е подходящ за подготовка за изпит и за текущ контрол, за самопроверка на усвоеното по темите от курса, както и за ориентиране в изискванията, обхвата и начина на оценяване на писмения изпит.

1. Определяне на главната и основните функции. ГФ : провежда ел.ток, осъщ. обемен монтаж ОФ: провежда енергия, изолация, закрепване, защита 2. Описание на варианти на начина на разпознаване на проводниците и начина на закрепването им. a) за разпознаване на проводниците: - по цвят - чрез прикрепване на номер б) за прикрепване на проводниците в снопа : - чрез изолирбанд - чрез свински опашки - чрез текстилна плетка -оплетени б) за прикрепване към устройство - чрез свободен край - чрез накрайник (щепселен, щекерен, кабелен) - чрез спояване - чрез притягане с винт към извода