Пряпорец и гусла - Иван Вазов

    Иван Вазов
    Пряпорец и гусла

    Борът

    Там, дето се види Балканът високи
    край дола тракийски, на южна страна,
    да пуща стремливо плещи си широки,
    величествен, страшен и прав кат стена:

    там, дето се дига на мрамор основи,
    сред хълми зелени, покрити с цветя,
    де всичко шумува, играй, песнослови:
    зефир, водопади, врабчета, листа —

    в туй весело място, рай земен прекрасен,
    издига се мълком със жълти стени
    скит древен и жален кат спомен безгласен
    в тез хубости нови на старите дни.

    Наокол е шумно. Но в тази ограда
    е глухо, безмълвно, всегдашен е сън,
    едвам се зачува дотук водопада,
    кой пеняст гръмливо бухти си навън.