Към върха - Пейо Яворов

    Пейо Яворов
    Към върха

    „Нагоре, към върха!“ И глъхне далече
    зад пътника глъка и шум нетърпим,
    и чезнат равнища пребулени вече
    зад него, там доле, от пластове дим.
    И пресния въздух на утрото хладно
    гърдите поемат дълбоко и жадно.

    „Нагоре, към върха!“ И с кърви нозете
    пътека бележат по урви, скали:
    човек — на орела той няма крилете,
    но ей го надминал самите орли.
    И в адския въздух на пладня гореща
    от радост безумец умора не сеща.

    „На върха, на върха!“ И движи той бледен
    с усилия сетни нозе и ръце,
    трепери да бликне възторга победен,
    задържан от скрита тревога в сърце.
    На ранната вечер посред тишината
    съмнение гнетно изпълня душата.

    А ето и върха! Надоле окото
    напразно през облак ще дири простор
    отгоре еднакво далеч е небото,
    загадка бездънна пред слабия взор…
    Пустиня без ехо и зима всевечна,
    и нощ без начало — и нощ безконечна.