Пунктуация на сложни съчинени изречения

Сложните съчинени изречения съдържат само самостойни прости изречения. Връзката между простите изречения в тях е съчинителна (със съюзно или безсъюзно свързване). Сложните съчинени изречения се делят на съединителни, противоположни, разделителни (съотносителни) и разнородни.

При безсъюзното свързване простите изречения винаги се отделят едно от друго със запетая, например: Занятията с книгите хранят младостта, веселят старостта, украсяват щастието, в нещастие предлагат убежище и утеха, вкъщи радват, вън от дома не пречат. (Цицерон) Тежка е желязната мотика, горещо е ясното слънце, слабо е женското тяло, мъчен е трудът. (Л. Каравелов)

Простите изречения в сложно съчинено противоположно изречение се отделят едно от друго със запетая, например: Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчаха. (Ив. Вазов) Слънцето е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци. (Елин Пелин) Сърбите все стрелят..., ама се плашат много от ура! (Ив. Вазов)

При пропуснати съюзи А и НО се пише тире, например: Крилат не си - планини прехвръкна, герой не бе - как се мре научи. (Ив. Вазов)

Простите изречения в сложно съчинено съотносително (разделително) изречение се свързват с разделителни съюзи или, или — или, ту—ту, хем—хем, я—я. Пред втората и пред следващите съставки на тези съюзи се пише запетая, например:
Той или лежеше със стенание на леглото си, или мълчаливо се разхождаше назад- напред из стаята, дълбоко замислен и помрачен от нещастие. (Елин Пелин)

В сложното съчинено разнородно изречение едни от простите изречения са свързани като части на сложно съчинено съединително, други като части на противоположно и разделително. Пунктуацията е същата както при съединителните, противоположните и разделителните изречения, например: Планинският вятър се усили, брули ги по лицата, развява им дрехите, снегът хвърчи и се върти на кълбуци, но те не бягат. (Ив. Вазов) Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. (Й. Йовков)

С точка и запетая се отделят една от друга по-големи цялости, като в тези цялости има многократно употребени запетаи, например:
Настане вечер, месец изгрее, 
звезди обсипят свода небесен; 
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен! (Хр. Ботев)