Сложното съставно изречение с подчинено определително и подчинено подложно. Правила с примери
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
Сложното съставно изречение съдържа едно самостойно и едно или повече подчинени изречения. Връзката между простите изречения е подчинителна.
Подчиненото определително изречение пояснява съществително име или местоимение от главното, самостойното просто изречение.
Когато подчиненото определително изречение е след главното, пред него се пише запетая. Ако е пред главното, след него се поставя запетая. Ако е между частите на главното изречение, от двете страни се огражда със запетаи, например:
Книгата…
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Кога точно пред подчиненото изречение застава запетая и кога тя се изпуска: разработката подрежда правилата за пунктуацията на сложното съставно изречение с подчинено определително и с подчинено подложно изречение.
Първата част започва със самото определение на сложното съставно изречение и на подчинителната връзка, след което се спира на подчиненото определително изречение: какво пояснява то и как се променя пунктуацията според мястото му спрямо главното. Следват отделни случаи, които най-често затрудняват учениците: относително местоимение, придружено от предлог, подчинено изречение, което започва с друга дума вместо със съюзната връзка, и употребата на съюза да.
Втората част е посветена на подчиненото подложно изречение. Обяснено е каква служба изпълнява то, кога се отделя със запетая и кои са случаите, в които запетая не се пише, включително след безлични глаголни изрази и при по-тясна връзка с главното изречение.
Всяко правило е придружено с примери от художествената литература, от пословиците и от мисли на известни автори, което позволява то да се разпознае веднага в реален текст. Разработката е полезна за упражнения по пунктуация, за подготовка за диктовка и класна работа и за бърз преговор преди изпит.
Свързани материали
Синтаксис. Пунктуация на сложното смесено изречение
Едно изречение на дъската, в което са скрити и съчинителни, и подчинителни връзки, е отправната точка на този урок по български език. Разработката тръгва от конкретен пример и стъпка по стъпка стига до определението за сложно смесено изречение: най-малко три прости изречения, между които има и двата вида връзка. Следва частта за строежа, в която се разграничават случаите, когато съчинителната връзка свързва главни изречения, когато свързва подчинени и когато подчинено изречение се вмъква между две съчинени части. Всяко положение е показано с отделно изречение и с кратък разбор кое просто изречение каква роля изпълнява в него. Същинската част е посветена на пунктуацията и е подредена в две ясни групи: случаите, в които запетая не се пише, и случаите, в които тя е задължителна. Разгледани са съюзите и съюзните думи, около които ученикът обикновено греши, положението на частици и уточняващи думи пред връзката, две поредни съюзни връзки и двойните съюзи. Всяко правило върви със свое изречение пример и с обяснение защо запетаята стои или липсва точно на това място, така че да се разпознава принципът, а не да се запаметяват изолирани случаи. Финалната част обобщава наученото в кратък списък с опорни точки за строежа и за пунктуацията. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелно упражняване на пунктуацията при по-дълги изречения.
Пунктуационна норма. Употреба на запетая в сложното изречение
Един въпрос решава почти всеки случай: как е въведена следващата част на изречението. Върху него е построен целият материал, който подрежда употребата на запетаята в сложното изречение в два ясни списъка. Началото обяснява съвсем кратко защо изобщо е нужен знакът: сложното изречение е съставено от няколко прости и запетаята показва къде свършва едната мисъл и започва другата. Първата основна част събира случаите, в които запетая се пише. Разгледани са безсъюзно свързаните прости изречения, въвеждането със съюз или съюзна дума, относителните изречения с „който“ и „чийто“, сложните съюзи, при които знакът стои пред целия израз, двойните съюзи и подчиненото изречение, поставено пред главното или между неговите части. Всяко правило е придружено с кратък пример. Втората основна част е огледална и събира случаите без запетая, включително подчинените с въпросителна дума, еднократните съюзи, относителните части, които поясняват сказуемото, уточняващите думи пред съюза и правилото за два съседни съюза заедно с важното изключение при многосричния първи съюз. Следва мини синтез, който побира двата списъка в едно изречение, а после практическата част: задачи за поставяне и поправяне на знака, контролни въпроси за самооценка и домашна задача за съставяне на собствени изречения по всеки от изучените модели. Подходящ е за самоподготовка, за преговор преди изпитване и за упражнение по пунктуационна норма в час.
Кога се пише запетая – основни положения.
Запетаята отделя относително самостойни части в изречението и простите изречения в състава на сложното: от това определение започва подреден справочник, който събира основните положения на пунктуационната норма на едно място. Правилата са дадени в последователност, която следва строежа на изречението. Първо е обръщението, включително особеният случай в писма, молби и заявления, където то се пише на самостоятелен ред. След това идват еднородните части, свързани безсъюзно, и обособените части, при които е показано и кога по-силно изпъкналата по смисъл част се отделя с тире. Отделно и подробно е разграничена честата грешка: въвеждащите думи и изрази като вероятно, според мен и без съмнение, които не се отделят със запетая, срещу вметнатите думи и изрази, които се отделят. Следват правилата при сложното съчинено изречение, употребата на съюза и веднъж и при повторение, присъединителното му значение, а после подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения, случаите със съюза да и с въпросителните съюзни връзки, устойчивите цялости и пунктуацията на сложното смесено изречение. Всяко правило е онагледено с примери от Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Каравелов и Алеко Константинов. Удобен за преговор по пунктуация и за бърза справка, докато се пише съчинение, писмо или заявление.
Синтаксис. Сложно смесено изречение.
Над града се издига хълм, който се губи в облаците, а склоновете му приканват пътника да се изкачи: точно от такова изречение започва този урок по български език за сложното смесено изречение. В началото е поставен примерът за наблюдение и двата въпроса към него: от колко прости изречения е изградено и с какви съюзи и съюзни думи са свързани те. Оттам се стига до определението и до най-важния признак на конструкцията. Следва разделът за съчинителната връзка, разгледана поотделно на двете места, на които тя се появява в сложното смесено изречение. Всеки случай е показан с изречение, с отделяне на главните и на подчинените части и със схема с условни означения, а накрая е обяснено как изглежда схемата при по-дълги конструкции. Най-подробната част е посветена на пунктуацията. Отделно са изброени случаите, в които запетая пред съюзната връзка не се пише, всеки от тях с пример, и отделно е разгледан често бърканият въпрос кога се пише и кога не се пише запетая пред съюзите и, или и да. Разликата е обяснена чрез разположението на простите изречения едно спрямо друго. Финалното обобщение събира правилата в кратък списък и подрежда сложното смесено изречение до сложното съчинено и сложното съставно, за да се вижда по какво се различават трите. Подходящо за самостоятелна подготовка, за преговор преди класна работа и за упражнения по синтактичен разбор и поставяне на запетаи.
Пунктуация на видове изречения по състав, на еднородни и обособени части
Подреден справочник по пунктуация, който събира на едно място правилата за отделянето на еднородни и обособени части и за препинателните знаци в сложните изречения по състав. Първата част е за еднородните части: кога отделянето със запетая е задължително, как се променя правилото при съюзите „и“ и „или“ според това дали са употребени еднократно, или повторно, и как се оформя обобщаващата дума в зависимост от мястото ѝ спрямо изброяването. Следва разделът за обособените части и за случаите, в които вместо запетая се пише тире. Същинската част е посветена на сложното изречение. Разгледани са безсъюзно свързаните прости изречения, съчинените изречения от съединителен, противоположен и разделителен тип, както и случаят, в който се налага точка и запетая, защото вътре в отделните части вече има много запетаи. Отделно място е отредено на сложното съставно изречение. Проследени са подчинените определителни изречения, включително когато подчиненото не започва със съюзната връзка и когато представлява непряк въпрос; подчинените допълнителни изречения и разликата при еднократна и при повторна употреба на съюзната дума; подчинените обстоятелствени изречения в трите им възможни позиции спрямо главното. Показан е и особеният случай, в който изпуснатата съюзна връзка се замества с двоеточие. Накрая е събрана поредица от по-сложни изречения, чието пунктуационно оформяне заслужава отделно внимание. Всяко правило е илюстрирано с примери от Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Алеко Константинов и Никола Вапцаров, както и с мисли на известни автори, така че употребата на знака се вижда в истински текст, а не в измислено изречение. Справочникът е подходящ за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане на съчинение.
Видове подчинени изречения
Синтаксисът става ясен тогава, когато се види в жив текст, а не в схема. Точно това прави настоящият урок: тръгва от кратко припомняне на разликата между просто и сложно изречение и между съчинително и съставно, и стига до основния въпрос кои функции на простото изречение поема върху себе си подчиненото изречение. Оттук нататък материалът върви по четирите вида подчинени изречения, подредени по честотата, с която се срещат в речта: определително, допълнително, обстоятелствено и подложно. Всеки от четирите раздела е построен по един и същ ясен модел. Първо се разглежда откъс от художествен текст, в който съответният вид изречение работи; после се извежда определението какво точно пояснява подчиненото изречение; следват въпросите, на които то отговаря, думите и съюзите, чрез които се свързва с главното, изискванията за съгласуване по род, число или време и обичайното му място спрямо главното изречение. Отделна част „Пунктуация“ във всеки раздел показва кога се пише запетая, кога не се пише и къде най-често се допуска грешка, включително при многократно употребен съюз „да“, при въпросителни местоимения в ролята на съюзи и при сложни съюзи от типа на „въпреки че“ и „без да“. Примерите не са измислени за случая: използвани са изречения от Елин Пелин, Христо Ботев и Йордан Йовков, така че правилото веднага се вижда в реален литературен текст. Материалът обръща внимание и на случаите, в които мястото на подчиненото изречение спрямо главното променя смисъла и води до двусмислие, както и на това какво се случва, когато между поясняваната дума и относителното местоимение застанат други думи. Разработката е подходяща за усвояване и за преговор на синтаксиса на сложното съставно изречение в 8. клас, за подготовка за класна работа и за упражнения по пунктуация. Полезна е и на ученици от по-горните класове, които искат да поставят запетаите уверено в собствените си писмени работи, както и на учители, търсещи подредено обяснение с готови примери от класиката.