Разговорът със страданието: вяра и надежда в Книга Йов (гл. 1–3) и „Вълкадин говори с Бога“ от Йордан Йовков

Тест с изключителен обхват върху един разказ. Тридесет задачи, съчетаващи работа с два текста, лексикален анализ и задълбочено литературно тълкуване, проверяват доколко „По жицата“ е прочетен внимателно и разбран в дълбочина. Началото е върху литературнокритически текст за Йордан Йовков. Задачите изискват да се определи темата му, да се посочи средството за връзка между два абзаца, да се открие редът с назовавания, които не се отнасят за писателя, и да се обясни значението на понятие от текста. Следва блок с четири лексикални задачи — три аналогии между двойки думи и една за откриване на реда с думи, които не са синоними. Основната част е посветена на разказа и е организирана по смислови ядра, а не по хода на сюжета. Първото ядро е тематично: какви образи изгражда авторът, докъде се движи чувството в творбата, върху какви смислови опозиции е изградено повествованието и кое определение за разказа е невярно. Отделна задача разчита метафората в заглавието, като изисква да се посочи тълкуването, което текстът не допуска. Второто ядро е върху художествената техника на Йовков — ключовите думи и техните контекстови синоними в началото на разказа, особеностите на погледа на героите и премълчаването в диалога. Тук е и задачата върху конкретен диалог, при която трябва да се определи какво точно не е премълчано в него. Трето и особено богато ядро са имената на героите. Задачите обхващат оксиморонното значение на името на главния герой, произхода на имената на епизодичните персонажи, скритата близост между двама от героите, заложена в етимологията, и функцията на вестта, донесена от съседите. Отделно място заема символиката. Разгледани са символиката на змията в световната култура и това коя нейна характеристика не съответства на идеите в разказа, както и християнският празник, споменат в текста, и подтекстът, който споменаването му внася. Пет задачи са построени върху втори, библейски текст за празника. Те изискват да се прецени каква информация в него липсва, кое обединява преобразяващия се и болната героиня, какво поражда споменаването на празника в разказа и кое изразно средство отсъства при представянето на епизода. Тази част превръща теста в упражнение по съпоставително четене. Последните две задачи са със свободен отговор: с какво може да бъде заместено едно неопределително местоимение в два цитата и защо един от героите остава без име. Преобладаващата част от задачите са с обърната формулировка — търси се грешният, неверният или неотговарящият вариант, което изисква всяко твърдение да бъде преценено поотделно. Разделът с отговорите съдържа и обяснения: етимологични справки, разграничения между сходни понятия и мотивировка защо посоченият вариант е верният. Трудността е осезаема и това е предимство. Тестът не се задоволява с проверка кой е чел разказа — той изисква тълкуване на детайла, разчитане на подтекст и познаване на понятия от литературната теория и от библейската символика. Затова е подходящ и за работа с ученици, които се готвят за състезание или за изпит, а не само за текуща проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос върху разказа.

Обзорен анализ на човешкия образ у Йордан Йовков, който подрежда разказите му около една идея: красотата, естетическа и нравствена, като сила, способна да помири човека със себе си и със света. Началото представя типовете герои, чрез които тази идея се разгръща, общите им белези и особеното им положение на хора от друг свят, както и образите пространства, в които живеят: планината, чифликът и ханът. Първият дял е за военната проза. Проследено е как ранните творби стоят близо до патриотичната традиция и как по-късните пренасят изпитанието върху нравствено-естетическата устойчивост на човека. Разгледани са „Земляци“ и многозначното заглавие на разказа, образът на Стоил, преходът към чудака в „Последна радост“ и жестът на умиращия Люцкан, а също и творбите, в които войната отеква в мирния свят: „Вълкадин говори с Бога“ и „Грехът на Иван Белин“. Централният дял е посветен на „Старопланински легенди“: героичното, греховното и любовното; смисълът на самото заглавие; нетрадиционната представа за юначество в „Шибил“ и етапите на духовната промяна у героя; по-сложният път на съвестта в „Индже“; изкуплението в „През чумавото“; кръговото завръщане в „На Игликина поляна“. Отделен раздел разглежда жената като основен носител на красотата у Йовков: двете лица на женската хубост, светлите и тъмните героини, „Кошута“ и „Божура“, сблъсъкът между първичната и онравствената красота, както и мястото на майчинството в тези сюжети. Финалната част въвежда цикъла „Вечери в Антимовския хан“ и троичния образ на Сарандовица като продължение на мотива за непреходността на красотата. Обзорът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор върху творчеството на Йовков, за характеристика на Шибил, Индже и на женските образи, за теми върху греха и изкуплението и за преговор преди изпит.

Разборът е насочен към строежа на разказа и към начините за изграждане на образ. Началото представя Йордан Йовков и произведението, а рубриката „Работа с текста“ започва с въпрос кои са главните епизоди в творбата и ги разглежда един по един, от втория до петия. Следва част за характеристиката на героите, разделена по способи: речева характеристика, психологическа характеристика и характеристика чрез действията, всяка с примери от текста. Отделен въпрос е как авторът е изобразил човешкото страдание, без да го описва пряко. Двадесет и четири въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Разделянето по епизоди дава готов план на разказа, а разделянето по способи за характеристика дава готова структура за писмен текст върху образа на Моканина. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за устен отговор и за преговор преди изпитване. Съчетаването на двата подхода е и най-полезното тук: първо се вижда какво се случва, а после как е разказано. Отговорите се опират на конкретни изречения и стигат за подготовка на цялостен писмен текст. Епизодите са назовани по ред и лесно се откриват в текста.

Изпитен вариант по формата на националното външно оценяване, в който самата литературна творба е използвана и като материал за езиков анализ. Това го отличава от обичайните варианти, където текстът за четене с разбиране е външен на изучаваното съдържание. Първата част стъпва върху откъс от „По жицата“ на Йордан Йовков, придружен от таблица със сведения за творбата – автор, жанр, време и повод за създаване, смисъл на заглавието. Задачите изискват работа с двата източника едновременно: кои данни се съдържат само в таблицата, кое твърдение не съответства на текста, кое противоречи на съчетаната информация от двата. Проверява се и определянето на вида на текста и на сферата, в която е създадена таблицата. Езиковата част е изцяло изградена върху две изречения от откъса и ги разглежда от много страни: вид по състав, еднородни и обособени части, разпознаване на местоимение и на причастие, подвижно и променливо я, преизказни глаголни форми, превръщане на обособена част в подчинено изречение. Включена е и задача за значението на диалектна дума от текста, както и задача, свързана с илюстрация и символиката на образ от творбата. Редакционната задача е с четиринадесет грешки и е особено подходяща по съдържание – текстът в нея разсъждава върху Йовков и неговите герои, така че поправянето му е и повод за преговор. Литературният блок съдържа няколко съпоставителни задачи между изучени творби, задачи за художествени детайли и за душевно състояние на герой, за художествени средства в конкретен израз, за календарен празник, споменат в текста, както и таблична задача за разпознаване на герои по цитат. Финалната задача изисква разгърнато тълкуване на ключово възклицание от разказа. Втората част съдържа откъс от Йордан Радичков за преразказ от неутрален разказвач – текст с първолично повествование и силен емоционален заряд, което прави преобразуването действително предизвикателство. Отговорите включват поправения текст на редакцията и разгърнат примерен отговор на последната задача.

Портрет на Йордан Йовков в три части: житейският път, разбирането му за човека и историята на най-известния му цикъл разкази. Първата част е биографична и върви по датите: раждането в Жеравна, гимназията в София, учителстването в Добруджа, школата за запасни офицери, недовършеното право, участието в двете войни и раняването на фронта, редакторската работа, годините в българската легация в Букурещ и последното десетилетие, отдадено изцяло на писането. Изброени са и книгите, които излизат една след друга, заедно с изданията, в които Йовков сътрудничи. Втората част отговаря на въпроса защо тъкмо Йовков е наречен хуманистът на българската литература. Тук изложението тръгва от питането какво означава да бъдеш човек и стига до двете начала, върху които според писателя стои човешкото. Обяснено е защо тези две начала невинаги вървят заедно и какво се случва в сюжетите, в които те се сблъскват. Самостоятелен акцент е поставен върху героя чудак и върху дългия ред имена, които влизат в тази група, както и върху въпроса защо тези герои не са дадени като образец за подражание. Разгледани са духовното прераждане, цената на греха и близостта между Йовковото усещане за справедлив световен ред и вярванията на древните гърци. Приведено е и творческото кредо на самия писател. Третата част проследява как се ражда „Старопланински легенди“: хрумването в Букурещ при препрочитането на първия печатан разказ, обръщането към народните песни и предания, помощта на жеравненския учител и краевед, изборът на заглавие и замисълът разказите да бъдат десет и подредени в строг ред. Цитирано е писмо, в което Йовков сам обяснява последователността и защо книгата свършва точно там, където свършва. Текстът е подходящ за въвеждащ урок върху Йовков, за реферат или презентация и за писмени задачи, в които се търси връзка между биографията на автора и идеите в разказите му.

Какво остава от един свят, когато си отива заедно с бита, морала и хората, които са го крепили? Разработката тръгва оттук и стига до Йовковата вяра, че материалното няма да донесе щастие на човека. В началото Йовков е поставен до Вазов и до Елин Пелин, за да се очертае неговото място в българската литература: естетическото и нравственото самоопознаване на българина. Оттам е изведено и триединството, върху което писателят гради мирогледа си. Същинската част разглежда устройството на самия сборник: цикълът за добруджанския хан и деветте самостоятелни разказа след него, разликата в позицията на повествователя в двете части и какво дава тя на мотива за равнината и нейните хора. Обяснено е и защо ханът не е наблюдателница, а сцена. Отделен акцент е поставен върху страданието и алчността: истината, която майката осъзнава в последните си мигове, болката в разказите „По жицата“ и „Другоселец“ и онова, което Илия Дочкин прочита в окото на болната кобилка. Самостоятелно е разгледан „Грехът на Илия Белин“: кой природен закон нарушава ловецът, защо селото мълчаливо го осъжда и какъв отговор намира самият той в очите на вълчицата. Финалната част се спира на култа към хубостта в хана на Сарандовица и на въпроса защо за Йовков красотата стои над мерките на доброто и злото, а изводът за актуалността на сборника днес остава в текста. Разработката върши работа при подготовка за матура и за класна работа, при устен отговор върху Йовков и при търсене на аргументи за интерпретативно съчинение върху сборника.