Разказ по въображение на тема „Нощта, в която ладията преплува“ по IV част на „Една българка“: Непреклонното сърце, което побеждава катанеца, реката и страха
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Нощта беше тъмна и студена, когато баба Илийца пристигна до брега на Искъра. Водата бучеше като разгневен звяр и разпръскваше ледени пръски, които достигаха чак до краката на старата жена. Тя стоеше на пясъчния бряг и гледаше ладията, привързана за дебелия кол, забит до самата вода.
– Ладиярят го няма – прошепна тя, а гласът ѝ потрепера в нощната тишина. – Няма кой да ме прекара.