Разказ по въображение: „Среща с боговете в моето родно място"

     Беше горещ юлски ден и слънцето пареше над Кърджали така, сякаш самият Аполон бе решил да изпържи целия град. Вървях по главната улица към центъра, когато забелязах нещо странно – възрастен мъж с бяла тога и сандали седеше на пейка пред общинската библиотека и четеше вестник, държейки го наобратно.

     – Извинете – казах. – Вестникът ви е наопаки.

     Мъжът вдигна поглед и усмивката му беше толкова ярка, че за секунда помислих, че светкавица е блеснала. Очите му бяха сиви като олово.