Разказ по преживяно на тема „Когато помогнах въпреки страха си“: Смелостта да спреш, когато другият има нужда от теб

     Един ден разбрах, че човек може да се страхува и пак да постъпи правилно. Това се случи след училище. Беше вече тъмно, защото през зимата денят свършва рано. Вървях към спирката и мислех само как по-бързо да се прибера.

     На тротоара пред мен вървеше възрастен човек. Изведнъж той се спъна и падна. Няколко души го видяха, но продължиха. Аз също се изплаших. Не знаех дали е ранен, дали трябва да викам някого, дали няма да направя нещо грешно. За миг просто стоях и гледах.