Преброй сказуемите: пълен разбор на видовете сложни изречения с примери и правила за запетаите

Кое изречение носи основната мисъл и кое зависи от нея? Оттук започва разработката за сложното съставно изречение, която тръгва не от определение, а от наблюдение върху три изречения. Ученикът сам вижда как в едното простите изречения са равноправни, в другото едното пояснява и зависи от другото, а в третото се редуват двата типа връзка; така сложното съставно се очертава на фона на сложното съчинено и на сложното смесено. Следва разделът за същността, който изяснява защо главното и подчиненото са смислово и граматически неравноправни, кои подчинителни съюзи и съюзни думи ги свързват и как се проверява дали дадено просто изречение може да съществува самостоятелно. Отделна част разглежда словореда и показва трите възможни места на подчиненото изречение, всяко със схема и с пример, включително случая, в който то е вмъкнато между частите на главното. Най-подробният раздел е за пунктуацията: първо са подредени случаите, в които запетая се пише, а след това онези, в които тя не се пише, сред които еднократният съюз да, въпросителните думи, съседството с кратък съюз, отрицателната частица и уточняващите наречия. Всяко правило е придружено с пример и с кратко обяснение защо знакът стои или отсъства точно там. Обобщението събира наученото в няколко реда за преговор. Разработката е полезна при упражнение по синтаксис, при подготовка за класна работа и при редактиране на собствен текст.

Учебна разработка по български език, посветена на сложното изречение и на неговите видове. Изложението съчетава определения, подробни разбори на конкретни примери и обособени правописни правила – съчетание, което го прави приложимо както при усвояване на темата, така и при затруднение с конкретен случай. Началото е таблично: трите вида сложно изречение са представени един до друг с характеристика и пример, при което разликата между тях се вижда наведнъж. След таблицата всеки вид е разгледан подробно. Частта за сложното съчинено изречение обяснява защо простите изречения в него запазват самостоятелността си, как се проявява това в интонацията и с какви средства се осъществява връзката. Изброени са съчинителните съюзи и е показано как в едно изречение могат да се съчетаят безсъюзна и съюзна връзка. При сложното съставно изречение е обяснено защо подчиненото губи самостоятелността си и не може да бъде отделено, а разборът на два примера показва как се определя кое изречение е главно и кое подчинено. Изведени са и трите признака, по които този вид се разпознава. Сложното смесено е представено чрез примери, в които двата типа връзка се съчетават. Самостоятелна част е посветена на синтактичния разбор – три последователни стъпки, оформени като въпроси, които ученикът може да си зададе при всяко изречение. Най-обемната част разглежда разновидностите на сложното съчинено изречение: съединително, противоположно, разделително и разнородно. За всяка са посочени характерните съюзи, отношението между събитията и разликите в степента на противопоставяне. Тук е и практическата стойност на материала – обособените правописни правила за запетаята при еднократно и повторно употребен съюз, при двойни съюзи и при вметната дума, всяко с пример. Примерите са взети предимно от български автори, което позволява конструкциите да се видят в реален текст. На ученика материалът служи като конспект за преговор и като справочник при поставяне на запетаи. На учителя дава готова структура за урок и за упражнения по синтактичен разбор.

Над града се издига хълм, който се губи в облаците, а склоновете му приканват пътника да се изкачи: точно от такова изречение започва този урок по български език за сложното смесено изречение. В началото е поставен примерът за наблюдение и двата въпроса към него: от колко прости изречения е изградено и с какви съюзи и съюзни думи са свързани те. Оттам се стига до определението и до най-важния признак на конструкцията. Следва разделът за съчинителната връзка, разгледана поотделно на двете места, на които тя се появява в сложното смесено изречение. Всеки случай е показан с изречение, с отделяне на главните и на подчинените части и със схема с условни означения, а накрая е обяснено как изглежда схемата при по-дълги конструкции. Най-подробната част е посветена на пунктуацията. Отделно са изброени случаите, в които запетая пред съюзната връзка не се пише, всеки от тях с пример, и отделно е разгледан често бърканият въпрос кога се пише и кога не се пише запетая пред съюзите и, или и да. Разликата е обяснена чрез разположението на простите изречения едно спрямо друго. Финалното обобщение събира правилата в кратък списък и подрежда сложното смесено изречение до сложното съчинено и сложното съставно, за да се вижда по какво се различават трите. Подходящо за самостоятелна подготовка, за преговор преди класна работа и за упражнения по синтактичен разбор и поставяне на запетаи.

Разликата между „Видях Ани и говорих с нея“ и „Видях, че Ани говори с тебе“ изглежда дребна, но зад нея стои цялата логика на сложното съставно изречение. Този учебен материал я обяснява стъпка по стъпка и стига до най-трудното: къде се пише запетая. Изложението започва с подчинителната връзка: кое изречение е главно и кое подчинено, с кои съюзи се свързват двете, кога връзката е безсъюзна и по какво относителните и въпросителните думи се различават от съюзите. Следва таблица, която съпоставя подчинителната връзка в простото и в сложното изречение, а след нея е изяснена същността на самото сложно съставно изречение. Втора съпоставителна таблица подрежда едно до друго сложното съчинено и сложното съставно изречение по три показателя и дава примери за всеки от тях. Кратък раздел показва какви синтактични роли могат да поемат подчинените изречения. Обособена рубрика за запомняне е посветена на относителните местоимения: съгласуването на който, която, което, които, разликата с чийто, чиято, чието, чиито и случаите, в които се употребява формата когото. Финалната и най-практична част събира пунктуационните правила според мястото на подчиненото изречение спрямо главното, заедно с изключенията, при които запетая не се пише. Полезен е за самоподготовка, за упражнение върху пунктуацията и за преговор преди контролно или изпит по български език.

Колко прости изречения се крият в едно сложно и по какво разбираме, че са равноправни: с този въпрос започва работата върху сложното съчинено изречение. Първо е припомнено по какво се познава сложното изречение, а след това кратък художествен текст служи за наблюдение, в което ученикът сам открива сложните изречения и брои простите вътре в тях. Същността е формулирана чрез признаците на простите изречения в състава му и чрез начините на свързване, а два примера са придружени със схеми, удобни за преписване в тетрадка. Средната част представя отношенията, които простите изречения могат да изразяват: едновременност и последователност, редуване и избор, противопоставяне. За всяко отношение са посочени типичните съюзи и е дадено примерно изречение. Пунктуацията е подредена по случаи: кога запетая не се пише, кога се пише, какво става при двойните съюзи и защо повтореният съюз понякога не води до запетая, както и кога вместо запетая е по-удобна точката и запетаята. Обобщението събира най-важното в няколко реда за запомняне. Финалната част е предназначена за учениците, които бъркат двата вида сложно изречение: показано е как подчинителният съюз превръща второто просто изречение в зависимо и защо тогава вече не говорим за сложно съчинено, с пример и в обратен ред. Урокът е подходящ за упражнение преди контролно и за самостоятелна подготовка по синтаксис и пунктуация.

Едно момиче отваря прозореца и се усмихва, а причината идва в отделна част на изречението. Сравнението между два примера показва кога връзката между простите изречения е равноправна и кога едното зависи от другото. Първият раздел разграничава съчинителната от подчинителната връзка. Показани са безсъюзното свързване и съчинителните съюзи, а след тях подчинителните съюзи и съюзните думи, с уточнението за какво служат едните и другите и защо това уточнение помага при разбора. Основната част дава определението на сложното съставно изречение и описва какво съдържа то: главно изречение, което носи основното съобщение и може да стои самостоятелно, и подчинено, което пояснява дума или сказуемо от главното и изпълнява роля на второстепенна част. Сърцевината на разработката е разписаният ход за разграничаване на главното от подчиненото изречение. Работи се по стъпки върху конкретно изречение: откриване на сказуемите и на броя прости изречения, откриване на съюзната връзка, определяне на главното, откриване на подчиненото и проверка чрез въпрос. Всяка стъпка е показана с конкретния отговор за примера. Отделни бележки предупреждават за най-честите смесвания, включително по какво сложното съчинено се различава от сложното съставно изречение, а обобщението събира най-важното в кратък списък. В края има малка тренировка с изречение за разбор, задача за съставяне на собствено изречение и въпрос, който изисква обяснение със свои думи. Разработката е подходяща за усвояване и преговор на темата, за подготовка по синтаксис и за самостоятелна работа у дома.