„Приятелят, смуглата дама и поетът“: сонетите на Уилям Шекспир. Анализ на жанра, на сборника и на Сонет 91 и Сонет 130

Сто петдесет и четири стихотворения, писани близо петнадесет години, могат да се четат и като един лирически роман. От тази идея тръгва анализът и подрежда около нея всичко останало. Началото изяснява жанра: откъде идва сонетът, по какво се различават италианският и английският модел и защо последните стихове носят най-голямата тежест. Обяснено е и понятието поанта, а с него и как темата за любовта постепенно се разширява с философски и морални размисли. Следва картата на самия цикъл. Разгледано е разделението между сонетите, отправени към приятеля, и групата за смуглата дама, както и триъгълникът, който се очертава между тримата. Проследено е как лирическият Аз се променя: от безкритичното възхищение до трезвото виждане на чуждите и на собствените слабости. Отделни части са посветени на приятелството като духовно родство и на страстта, която подчинява разума. Втората половина работи с два конкретни текста. При Сонет 91 са разчетени изброяването на светските ценности, обратът към друга ценност и афористичният финал, заедно с художествените средства, които водят до него. При Сонет 130 са проследени отказът от идеализиращата традиция, иронията и евфемизмът, а също и съпоставката с петрарковия образ на любимата. Анализът върши работа за устен отговор върху сонетите, за преговор върху жанра и за подготовка на съпоставителна писмена работа.

Сонетите са разгледани по строга схема, приложима и към други лирически творби. Началото представя Уилям Шекспир като един от най-великите творци на европейския Ренесанс и произведението. Следват раздели за жанра, за сюжета, за героите и за композицията, а после темите на всеки от двата сонета поотделно. Частта, наречена от значенията към смисъла, показва как от отделните думи се стига до цялостно тълкуване, а рубриката за начина на четене учи на самопроверка. Въпросите и отговорите изясняват по кое време е създаден сонетният сборник и колко творби съдържа, какво означава самата дума, кога се заражда литературният сонет и кой е най-авторитетният му автор, защо сонетът няма ясно изразен сюжет и с какво е свързана сюжетната последователност в сонетните сюити. Двадесет и пет въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Схемата, по която е разгледано произведението, може да се приложи и към други лирически творби, което прави разработката полезна отвъд конкретните два сонета. Отговорите са разгърнати и с точни термини. Въпросите обхващат както теорията на жанра, така и конкретните текстове, и стигат за подготовка на цялостен писмен анализ.

Любовно стихотворение, което започва с изброяване на всичко, което любимата не е: анализът разглежда Сонет 130 именно като спор, а не като описание. Първата част въвежда ренесансовия контекст и мястото на творбата сред стиховете за смуглата дама, след което напомня строежа на английския сонет и ролята на заключителното двустишие. Оттам нататък текстът е проследен строфа по строфа. Разчетено е защо началото звучи почти като критика, какво стои зад отхвърлените звезди, корал и перлена кожа и защо тъмните коси не са обида, а знак за реален човек. Второто четиристишие е разгледано с внимание към смекчаването на неудобната истина, а третото довежда контраста до най-високата му точка чрез противопоставянето между шестващите богини и жената, която просто стъпва по земята. Заключителното двустишие е анализирано като обрат, който преобръща смисъла на всичко преди себе си. Отделни раздели са посветени на участниците в сонета и на невидимия трети участник, цялата идеализираща традиция; на мотива за истината и лъжата; на жанровата страна, в която строгата форма е напълнена с ново съдържание; и на художествените средства, сред които антитезата, иронията и евфемизмът. Има и част за културноисторическия контекст, както и наблюдение как логиката на текста може да послужи като модел за собствено аргументиране. Подходящо за устен отговор, за писмена работа и за преговор върху любовната лирика на Ренесанса.

Двата сонета са разгледани заедно, защото показват две различни страни на Шекспировата лирика. Началото представя Уилям Шекспир като универсален гений на Ренесанса, а следващият раздел се спира на изданието от 1609 г. и на загадките около сонетите. Отделна част обяснява формата: разликата между италианския и английския тип сонет и какво следва от нея за построяването на мисълта. Анализът на сонет 91 разглежда представата за универсалния човек на Ренесанса, а анализът на сонет 130 показва как образът на Смуглата дама разрушава петраркистката традиция. Следва раздел за присъствието на Шекспировите сонети в българската литература. Въпросите са разделени на встъпителни и на такива към двата текста: кои герои, образи и фрази се откриват в приведените откъси, защо творбите са лирически и в какво се изразява художественото майсторство на поета. Тридесет и три въпроса с отговори и задачи правят разработката удобна за час и за писмен анализ. Съпоставката между двата сонета е най-ценната част, защото показва как един и същ поет може да възхвалява и да се подиграва на възхвалата, оставайки верен на себе си и на формата.

Планът е разработен за съвместно четене на Сонет 91 и Сонет 130 и води класа от епохата към конкретния текст, а оттам към собствения му опит. Началото поставя темата в тетрадките, припомня Ренесанса и цикъла от 154 сонета на Уилям Шекспир и уточнява строежа на английския сонет и мястото на поантата. Работата върху Сонет 91 върви по схемата теза, антитеза и синтез, като всяко четиристишие получава своята роля, а финалното двустишие е разгледано като афоризъм, чието значение учениците формулират сами чрез два насочващи въпроса. Втората част въвежда групата сонети за смуглата дама и проследява как се изгражда образът на любимата през редицата отрицания, докато се стигне до изненадата в последните два стиха. Отделен раздел е посветен на художествените средства и на две понятия, обяснени с кратки речникови бележки. Следва съпоставителната част, в която двата текста се подреждат по общи и по различни белези, и обобщение с изводи за тетрадките. Часът завършва с изречение, което всеки ученик довършва сам, и с домашна работа по избор, включително творческа задача. Планът съдържа репликите на учителя, въпросите към класа и очакваните отговори, затова може да се използва както за преподаване, така и за самостоятелна подготовка по двата сонета.

Може ли един стих да надживее човека, за когото е написан? Разработката върху сонетите на Уилям Шекспир тръгва точно оттук. В началото Шекспир е представен не като драматург, а като лирик: 154 сонета, създадени в края на XVI век и издадени през 1609 г. вероятно без съгласието на автора. Следва отделен раздел за сонета като литературна форма, в който италианският модел на Данте и Петрарка е съпоставен с английския, усъвършенстван от Шекспир, и е показано защо строгата структура е предизвикателство, а не просто рамка. Същинската част стъпва върху два конкретни сонета. Сонет 91 е разгледан през противопоставянето на материалните и духовните ценности и през фигурата на тайнствения Приятел, а сонет 130 през пародията на петраркистките идеализации и през реалистичния образ на Смуглата дама. Тълкуванията са подкрепени с цитати от творбите, но изводите остават да бъдат прочетени в самия текст. Самостоятелен акцент е поставен върху трите големи теми в целия сонетов цикъл: любовта като противоречива сила, която дарява и наранява; времето като разрушител, на който поетът противопоставя изкуството; красотата между реалността и илюзията. Всяка тема е илюстрирана със стихове от сонети 116, 18 и 94. Отделен раздел разглежда трите лирически фигури, Приятеля, Смуглата дама и Поета съперник, и въпроса дали зад тях стоят реални личности от живота на Шекспир, или универсални човешки състояния. Финалната част извежда сонетите до философски размисъл за изкуството срещу забравата и завършва с въпрос, отправен към читателя. Полезно за подготовка за час по световна литература, за съчинение върху ренесансовия идеал за любовта и за съпоставка между Петрарка и Шекспир.