Софокъл (496-406 г. пр.Хр.) – Автор на образцови трагедии
Зареждане на оценките…
Софокъл е роден в Колон край Атина в семейството на занаятчия, производител на оръжие. Вероятно през 480 г. пр.Хр. е водач на хора на момчетата, изпълнил пеан в чест на победата срещу персите при остров Саламин, в която участва Есхил. Първото му излизане на театрално състезание е през 468 г. пр.Хр., завършило с победа над Есхил.
Участва в обществения живот на Атинския полис като ковчежник, стратег и член на законодателната комисия, както и като жрец на изцеляващо божество (нов Атински култ). Приятел е на Перикъл и Херодот. Според традицията е написал 123 пиеси, а 24 пъти е печелил първа награда. До нас са стигнали трагедиите "Аякс“, „Антигона“, „Едип цар“, „Трахинянки“, „Електра“, „Филоктет“, „Едип в Колон“ и голям откъс от сатировската драма „Копоите“. Защитник е на полисната традиция. Според Аристотел Софокъл е автор на образцови трагедии.
АВТОР НА ОБРАЗЦОВИ ТРАГЕДИИ
Софокъл има славата на автор, който образцово осъществява модела на античната трагедия. Особено след оценката на Аристотел в „Поетика“ тази истина става неоспорима. Що се отнася обаче до самия Софокъл, изследователите са склонни да виждат в него или консервативен почитател на стария патриархален и божествен ред, или странен поет, възхваляващ свободния индивид, който действа, без да мисли за боговете и миналото. Всъщност между тези две крайност се движат конфликтите в запазените до нас негови пиеси. А биографията му демонстрира, колкото и невероятно да е, обединяването на тези два светогледа. Софокъл има живот на успял човек: изключителен, при това траен успех сред публиката; обществено доверие - избиран е не само за стратег, но и за главен ковчежник на Атина; известен е като истински патриот. С други думи, в житейския му път личният живот и обществената служба са в хармония.
Освен като автор той е признаван и като изпълнител (музикант и певец), и като постановчик (въвежда третия актьор и увеличава хора от 12 на 15 души). Неговите пиеси отразяват основните противоречия, с които живее Атинският полис от V в. пр.Хр. От една страна, светогледът му е основан на убеждението, че старите божества и свързаните с тях религиозно-нравствени норми гарантират благополучието на полиса, от друга страна обаче, в демокрацията гражданите вземат собствени решения при актуално възникнали въпроси, които биват отстоявани и изпълнявани, т. е. минало и настояще се сблъскват в един неразрешим конфликт. По времето на Софокъл са възниквали противоречия и от самия обществено-политически живот: аристократичната концепция за живот, свързана с доблестта, каквато я знаем от героическото минало, изглежда неприложима за граждани и търговци, които за пари често са склонни дори на предателства. Земните интереси на последните доста често водят да разнопосочни решения в Народното събрание, което от своя страна създава усещането за липса на ясни ориентири и обществена сигурност.
Софокъл отразява конфликтите на епохата в своята трагическа формула за човешката природа, съдба и страдание: човекът в своята индивидуалност може да прекрачи мярата на свободата, да бъде надменен и самоуверен, дори съзнателно да пренебрегва божествените закони, но това със сигурност му гарантира нещастие. В нещастието той може да покаже или морална сила, или престъпно отклонение от природните закони. Софоклевите герои демонстрират морална сила дори когато са виновни и така се превръщат в „хора, каквито трябва да бъдат“.
„АНТИГОНА“
Вероятно „Антигона“ е поставена на сцената през 442 г. пр.Хр. Тази година изследователите определят по логиката на едно антично предание. А именно, че Софокъл бил избран за стратег през 441 г. пр.Хр., защото гражданите на Атина били въодушевени от неговата „Антигона“. В древността Антигона не е била активна митологична фигура. Макар че в края на Есхиловата пиеса „Седемте срещу Тива“ се появява описаната от Софокъл забрана за погребение, учените се съмняват в автентичността на тази „запазена“ част. Все пак важно е да се знае, че атиняни са били запознати с тази история от недостигналата до нас трагедия на Есхил „Елевзинците“. При Есхил проблемът е решен с посредничеството на атинянина Тезей, който убедил тиванците да не отказват на седемте загинали вождове полагащия им се по божествено предписание ритуал. По същия начин двайсет години след „Антигона“ решава въпроса и Еврипид в „Молителките“.
Структурата на трагедията е традиционна - 5 епизода и 5 стазима. Прави впечатление наличието на два комоса (веднъж Антигона и хор - в 4. епизод, и веднъж Креон и хор – в екзода). Ролите най-вероятно са били разпределени така: първи актьор (протагонист) - Антигона, Тирезий, Евридика, втори актьор (девтерагонист) - Исмена, Страж, Хемон, вестител, трети актьор (тритагонист) - Креон.