„Спи езерото“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

          Интересът, който предизвиква миниатюрата „Спи езерото“, е разбираем. Все пак в него основната тема на стихосбирката „Сън за щастие“ – стремежът да се постигне едно безметежно битие, щастие, изразяващо липсата на всяка тревога, е разработена малко по-различно. Изводът, че всяко движение, всяка промяна, всяко нарушаване на съня е невъзможно, води до две основни следствия. От една страна, е убеждението, внушавано от творбата, че естественото състояние на природата е покоят, хармонията, небитието. От другата страна е убеждението, че човекът, колкото и да се опитва, не може да проникне в същността на природния закон. И тук става дума не за невъзможност да се разберат физическите, химическите или биологичните закони, а духовните. Няма смисъл да търсим смисъл в природното битие, сякаш твърди стихотворението. Природният свят е самодостатъчен, хармоничен, недосегаем за нищо външно. Това внушение се подсилва и от звученето на думата „свождат“. По-нормално би било да се каже „свеждат“ – смисълът не би се променил, нито пък стихотворният ритъм. „Свождат“ обаче съдържа в себе си корена „свод“ – пространствено изображение на идеята за самодостатъчност, за автономна конструкция, която няма нужда от никакви външни подпори, които да я държат.