Съдът на историята и гласовете на картината. Диалогичен прочит на „Случаят Джем“ (Вера Мутафчиева) и „Името ми е Червен“ (Орхан Памук)

Образни средства и стилистика

Метафорите и сравненията в текста създават ярки образи, които остават трайно в съзнанието на читателя.

Ритъмът на повествованието се изгражда чрез умелото редуване на динамични и статични епизоди.

Диалогичната реч разкрива индивидуалните особености на персонажите и тяхната социална принадлежност.

Авторският коментар се вплита ненатрапчиво в повествованието, насочвайки читателското внимание към ключовите моменти.