Съчинение на тема: „Кое прави човек красив или грозен“

Съчинението започва с въпроса какво е красота и с наблюдението, че повечето хора веднага се сещат за външността. Оттам разсъждението стъпва на приказката за грозното патенце: как то е отхвърлено заради вида си и как се държат с него обитателите на птичия двор. Втората част обръща погледа към онези, които изглеждат нормални и красиви, и показва какво стои зад вида им. Третата пренася наблюдението в живота и говори за хора с безупречна външност, които нараняват другите. Литературният пример служи на тезата, а не е преразказан. Разработката е подходяща за образец при съчинение по морален проблем и за подготовка за класна работа.

Разбор, който излиза далеч отвъд приказката. Половината въпроси в него не са за патенцето, а за читателя – какво го възмущава, как би утешил героя, къде вижда подобни съдби около себе си. Именно това превръща материала в нещо повече от анализ. Той води разговор, вместо да съобщава изводи. Творбата е „Грозното патенце“ на Ханс Кристиан Андерсен, а изложението е в десет озаглавени раздела. Началото е за автора – с произхода му, с неуспехите му и с наблюдението, че в приказката е вложил собствената си съдба. Тук е приведено и мнение на съвременен български писател, което свързва живота му с приказката. Следва разделът за самотата, в който са изброени пет отделни момента, всеки посочен точно. После идва делението на седем епизода – всеки със заглавие и с кратко съдържание, готово за преписване като план. Средището са разделите за отношението на другите. Тук е и наблюдението, което издига целия разбор: че двамата обитатели на колибата са по-опасни от онези в двора, защото не бият, а унижават с високомерие. Особено силна е частта за пуяка. Приведен е откъс от текста, а после е разчетен като образ на човек, който се гордее с нещо получено по случайност – и е свързан с известен присмехулен израз от живата реч. Отделни раздели разглеждат времето и пространството в приказката, двамата обитатели на колибата през погледа на героя, щастливия край и една ключова фраза за доброто сърце, при която е зададен и въпросът дали радостта изисква предхождащо страдание. Най-стойностният раздел обаче е за разликата между грозно и различно. В него е показано как думата се налага отвън и как самият герой започва да ѝ вярва – а накрая е обърната в противоположното. Следва философска част: голям ли е светът и за кого. Тук е обяснено защо малките светове раждат малки мерки за красиво. Финалните раздели излизат извън книгата – какво означава изразът в днешната реч, къде се срещат такива съдби, включително в съвременни филми и книги, и как би се утешил някой в това положение. Има и указание за работа по групи с две противоположни позиции. За преподавателя това е готов урок с вградени въпроси за беседа, без нужда от подготовка. Разделите вършат работа и поединично – например само делението на епизоди или само работата по групи. За ученика материалът дава и разбор, и готови отговори на въпросите, които се задават след прочита. Обобщението накрая събира героите, времето, местата и основните идеи в един абзац – удобно за преговор преди изпитване.

Едно патенце е грозно само защото е сред патици. Анализът на приказката проследява целия път до откритието кой всъщност е то. В началото е представен Ханс Кристиан Андерсен: датски писател и поет, роден в Оденсе, наречен с право великият приказник. Същинската част е разделена на четири големи части. Първата проследява съдбата на патенцето в птичия двор, втората премеждията му в големия свят, третата разглежда героите поотделно, а четвъртата отговаря на въпроса грозно ли е изобщо патенцето. Отделен раздел поставя по-широкия въпрос: лесно ли е да се приеме различният, и той е и същинската тема на приказката. Практическата част е обемна и разнообразна. Тя включва определяне на основните сюжетни моменти, разпознаване на герои по цитати и упражнение върху проявите на героите, свързани с представата за красиво и за грозно. Всеки раздел е формулиран така, че да служи и за самопроверка. Отделно е обяснено и защо приказката завършва с откритие, а не с награда, и защо това я отличава от вълшебните приказки. Материалът съдържа и въпроси с отговори за самопроверка. Анализът е подходящ за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за различието.

Приказка с добър край, написана от Божиите ръце: с тези думи на Андерсен започва разговорът за „Грозното патенце“ и за удивителното сходство между съдбата на героя и съдбата на неговия създател. В началото е представен животът на датския писател, роден в семейството на перачка и обущар, тръгнал по света едва четиринадесетгодишен и създал над 150 приказки, които днес се четат на 120 езика. Оттам анализът преминава към голямата тема за човека и другите, разгърната в приказката чрез подтемите за човека и чуждите и за човека и своите. Същинската част е организирана в няколко ясно отделени въпроса. Първият проследява кои са другите в приказката и кой се крие зад техните образи: разпрата за змиорката, завистта на глуповатата патица, надутият пуяк, кокошката и котаракът, безсърдечното момиче, което храни птиците, и целият заден двор до канала, където царуват посредственост и суета. Вторият въпрос разчита иносказателно света на лебедите като свят на своите, до който се стига трудно и през страдание. Третият насочва към това какво узнава читателят при срещата си с патенцето и кой освен самия Андерсен се крие зад неговия образ. Отделено е място и на финалната сцена с децата край водата, и на вечните въпроси, които приказката задава на всяка възраст: кои сме, какви сме, как да стигнем до своите, как да станем щастливи. Анализът е подходящ за подготовка по темата за различния и за приемането, за характеристика на образите от приказката и за съчинение върху пътя на съзряването.

Пътят на едно патенце от птичия двор до откритието кой е то. Анализът проследява целия този път. В началото са представени авторът и произведението: Ханс Кристиан Андерсен, роден в Оденсе в бедно семейство, чийто живот е изпълнен с трудности. Същинската част започва с разделяне на епизоди и с проследяване на пътя на героя. След това идва ключовият въпрос: грозно или различно е патенцето, а веднага след него какво означават думите на патицата майка. Отделни раздели са посветени на жестокостта в птичия двор с конкретни примери от текста и на думите на старата патица, които изискват отделно тълкуване. Самостоятелно е разгледан приказният свят на творбата, а после най-тъжният момент в нея. Последните раздели обясняват защо приказката има щастлив край и какво означава прочутото изречение във финала. Отделно е обяснено и защо приказката е автобиографична и как животът на Андерсен обяснява съдбата на героя ѝ. Всеки раздел е формулиран така, че да служи и за самопроверка преди класна работа. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за различието.

Разбор, който обяснява понятията, докато ги употребява. Всеки път, когато се появи литературоведски термин, веднага след него стои определение с прост пример от самата приказка. Именно това прави материала подходящ и за читател, който тепърва навлиза в разбора на художествен текст. Той не предполага предварителни знания, а ги дава в движение. Творбата е „Грозното патенце“ на Ханс Кристиан Андерсен, а изложението върви по литературоведски признаци, а не по хода на действието. Началото представя автора и епохата, като извежда едно вярване на времето – че характерът се изгражда чрез изпитания – и показва как то стои в основата на приказката. Следва определяне на жанра. Обяснена е разликата между народната и авторската приказка, а после е приведено началното изречение и е показано защо спокойната картина в началото е нарочна подготовка за онова, което идва. Отделна част разчита заглавието. Изведено е, че думата в него не е присъда, а чужд етикет – и че самото заглавие вече поставя въпроса дали той ще остане завинаги. Средището са три последователни части. Първата разглежда как животните са изградени като хора и въвежда съответното понятие с примери от две различни сцени. Втората изброява три повтарящи се мотива, като при всеки е обяснено защо не е случаен. Именно третата е най-силна. Тя разглежда пространството и времето заедно, показва как всяко от четирите места носи различно настроение, а после свързва смяната на сезоните с вътрешните състояния на героя. Следва разборът на конфликтите – четири на брой, подредени от външния към вътрешния. Тук е и наблюдението, че обиждан човек започва да вярва на обидите. Особено точна е частта за противопоставянето между удобството и свободата. Показано е защо топлото място не е дом, ако там не можеш да бъдеш себе си. Финалните части разчитат края. Приведено е прочутото изречение от развръзката и е обяснено какво то твърди и какво не твърди. Тук е и предупреждението, че приемането не бива да чака промяната. Заключението обобщава посланието в редица от кратки съвети и обяснява защо творбата развива и логическото мислене – с изброени пет въпроса от вида защо. Преподавателят получава готова опора за няколко часа, при която всяка част върши работа и поединично. Ученикът разполага с разбор, в който всяко понятие е обяснено на място – годен за съчинение, за устен отговор и за преговор преди изпитване.