Тайната на белия град. Разказ по въображение

     Тримата братя градяха своя бял град на висок зелен хълм. Денем, под ясното слънце, работата им спореше – камък върху камък, дърво върху дърво, и стените растяха нагоре като живи. Вечер братята си лягаха уморени, но доволни. А на сутринта оставаха като вкаменени: построеното през деня лежеше разсипано по тревата, сякаш никога не е било. Никой не можеше да си обясни защо нощем градежът рухва.

     Една нощ най-малкият брат не можа да заспи. Скри се зад един голям камък и зачака да види какво става под месечината.