Из „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов – тест по литература: българското дюкянче, образите на г. Шопов и Бай Ганьо, смисълът на заглавието; 23 задачи с отговори

Тест, който проследява как един народ изглежда отвън — през подредбата на щанда, през надписа над бараката, през начина, по който сънародниците разговарят с посетителите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху хумора и езика. Проверява се защо е въведена комичната сцена с превода на няколко местни думи, какво издава жестът на разказвача с вестника и какъв смисъл носи рекламното преименуване на позната българска местност. Тези въпроси показват как хуморът в пътеписа не е самоцелен, а носи оценка. Втори блок е посветен на чуждите посетители и на отношението към тях. Разгледани са определението за жаждата им за знания, интересът им към носията, картата и обредите, както и ценността, която авторът защитава чрез този интерес. Тук се проверява и как самият разказвач се държи между сънародниците и чужденците. Най-обширната група задачи е върху героите. Отделни въпроси разглеждат любезността на единия представител и мотивите зад нея, отношението към парите на търговеца, изразено в кратка негова реплика, възприемането на чуждия свят от Бай Ганьо и повърхностното му отношение към хората. Специална задача изисква да се посочи общото качество, което свързва двама от героите — въпрос, който изисква обобщение, а не описание. Отделна линия следват задачите върху образа на България пред света: какво внушава надписът над бараката, какъв ефект има изборът да се показват фолклорни предмети вместо машини, какво превръщат восъчните фигури в очите на посетителите и какво следва от липсата на подготвени хора, които да отговарят на въпроси. Заключителните затворени задачи обобщават: какво казва откъсът за положението на страната в края на века, коя противоположност е най-силно подчертана, какво качество на автора прави такъв пътепис възможен и какво предупреждение може да бъде извлечено. Трите отворени задачи изискват свързан текст. Първата пита защо авторът е избрал точно такова място за срещата между свое и чуждо. Втората е съпоставителна между двама от героите. Третата е творческа и особено сполучлива: ученикът трябва да измисли какво би включил в съвременен български щанд, за да съчетае модерното с традиционното, и да обоснове избора си с идеите от текста. Прави впечатление, че всяка задача изисква тълкуване, а не припомняне на случка. Дори въпросите, които се отнасят до конкретна реплика или предмет, питат какво разкрива тя, какво внушава той — а не какво е казано или показано. Затова материалът е подходящ за проверка след разбора на откъса в час, когато текстът вече е бил обсъждан. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са съизмерими по дължина, което не позволява верният вариант да бъде отгатнат по формата си. Неверните предлагат крайни или опростени тълкувания, каквито ученик наистина би допуснал. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Последната задача работи отлично и като тема за дискусия или за групова работа в час.

Дюкян, а не павилион; трикольор над входа; светлина, която не стига до най-задния шкаф. Тестът тръгва от такива подробности и показва, че в пътеписа те не са случайни, а изграждат цялостна представа за мястото на страната сред другите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Началото поставя основното противопоставяне в откъса и веднага се насочва към детайла. Отделни задачи разчитат избора на самата дума, с която е назовано българското място, ролята на националното знаме над него, значението на слабото осветление в дъното и подредбата на стоките — кое е поставено отпред и кое е оставено назад. Този блок учи да се чете внимателно, защото при бегъл прочит подобни неща изобщо не се забелязват. Следващата група задачи е върху представянето и езика. Проверява се защо обясненията пред посетителите започват от познато на чужденците място, каква цел има рекламното преименуване на българска местност, какво издава молбата на разказвача един вестник да не бъде превеждан и в какво се състои разликата между буквалния превод и истинския смисъл на няколко думи. Отделна линия следват задачите върху чуждите посетители и техните интереси, включително въпросът какво разкрива вниманието им към българския офицер и какви ценности стоят зад приказките за силна армия. Обширен блок е посветен на героите. Разгледани са отношението на търговеца към разговора и към традиционните предмети, които за него са преди всичко стока, както и възприемането на света от Бай Ганьо и неговото повърхностно отношение към хората. Тези задачи изграждат ясен контраст между два начина да се стои пред чужденеца. Заключителните затворени въпроси обобщават: какви черти на епохата личат в откъса, какъв наблюдател е авторът, какви противоречия в характера на българина се открояват и какво послание може да бъде изведено за поведението на човека в чужбина. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения: съпоставка между двама от героите; изводи за начина, по който Бай Ганьо гледа на света; и творческа задача — какво би било поставено отпред в съвременен български павилион и защо. Отличителното на този вариант е тежестта, която пада върху предметния свят на откъса. Докато обичайните въпроси се насочват към героите и техните постъпки, тук значителна част от задачите работят с обстановката — с това как е разположено, подредено и осветено пространството. Именно чрез него авторът казва най-много, без да го формулира пряко. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са близки по дължина, така че верният вариант не може да бъде отгатнат по вида си. Неверните предлагат крайни тълкувания — че страната е най-силната или че изобщо не участва, — каквито ученик наистина би избрал, ако не е чел внимателно. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване, а последната задача работи добре и като тема за обсъждане или за групова работа.

Анализът тръгва от едно практично разграничение и стига до големите въпроси. Началото представя Алеко Константинов, роден на 1 януари 1863 г. в Свищов в семейството на виден търговец. Рубриката „Жива ситуация“ съпоставя пътешественика и туриста и изисква обосновка, а речникът пояснява ключова дума. Литературната ситуация започва с въпроса към кого е адресирано обръщението в текста и какво се разбира за разказвача, с искане да се посочат изразите, чрез които той се разкрива. Следват задачи да се опише мястото, на което е попаднал, и да се обясни защо сравнява Пловдивското изложение с Чикагското. Отделни въпроси разглеждат с какво се гордеят представителите на България, каква представа за изложението създава конкретно изречение и защо панаирът изглежда така. Тридесет и седем въпроса с отговори придружават анализа. Разграничението между пътешественик и турист е удачно начало, защото веднага поставя въпроса с какъв поглед се гледа чуждото. Отговорите са конкретни и посочват точните изрази, чрез които разказвачът се разкрива. Задачите са конкретни и с проверим резултат, което улеснява работата и в клас, и у дома при самостоятелна подготовка.

Един „голям павильон“ от Пловдивското изложение се побира изцяло в чикагския дворец на мануфактурата, а българският щанд се оказва над тъмна и тясна уличка. От този контраст тръгва анализът на откъса от пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Началото поставя творбата в нейното време: младата следосвобожденска държава, тръгнала към Европа с навици от миналото, и авторът, който вярва, че човек трябва да види света, за да разбере себе си. Оттам разборът се насочва към смисъла на заглавието и към двете посоки на пътя, „натам“ и „назад“. Същинската част следва самия текст сцена по сцена: мащабите на изложението, откриването на трикольора над малкото дюкянче, витрините с розово масло и врачанските платна, восъчните фигури на шопа, булката и майора, картата на бюрото на г. Шопов и неговият „урок по география“. Отделно място е отредено на епизода с българския вестник и на невъзможния превод, който разказвачът си представя, както и на разговора на американките около восъчния майор. Втората половина въвежда в панаирната част на изложението: бараката на Айвазиян с превърнатите в стока гайди, бъклици и носии, и мълчаливият Ганьо Сомов с мускалите терше. Тук се съпоставят няколко типа българи и се показва как предметната обстановка изгражда образа на цял народ. Финалната част обобщава конфликтите в откъса, разграничава истинския от показния патриотизъм и извежда посланието, без да предрешава оценките вместо ученика. Разработката е подходяща за подготовка за час и за самостоятелна работа върху темата за своето и чуждото в пътеписа.

Едната творба показва човек, който гледа света и се пита какво да вземе от него. Другата – човек, който е наметнал европейска дреха, но не е променил нищо у себе си. Настоящият тест поставя двете една до друга и през двадесет и три въпроса проверява дали ученикът вижда общия замисъл зад тях. Началните въпроси установяват най-важното за пътеписа: към кой вид творби принадлежи, каква е целта на самото пътуване и каква роля изпълнява разказващият – не наблюдател отстрани, а човек, който сравнява и оценява. Оттук нататък анализът се разгръща по посока на видяното. Няколко въпроса разглеждат образа на модерния град – смесица от техника, шум и забързани хора, както и ценностите, които авторът открива в чуждото общество, въпреки резервите си. Отделни въпроси се спират на картините с тълпи и опашки, зад които стои подредено, но обезличено множество, и на вътрешната раздвоеност на пътуващия българин между гордостта и срама. Самостоятелен въпрос е посветен на самоиронията – способността да се говори за собствените страхове с усмивка, която прави критиката към другите почтена. Проверява се и образът на обикновения българин, който се обърква, но и се учи, както и връзката на творбата със следосвобожденската действителност. Втората половина от въпросите е за очерка. Определя се жанровият му характер, тълкува се смисълът на европейската дреха върху непроменения навик, разглеждат се случката с изпуснатия багаж, епизодът с храненето във вагона, отказът да се влезе в ресторанта и недоверието към хотелската каса. Всяка от тези подробности е предмет на отделен въпрос, защото всяка носи част от характеристиката. Няколко въпроса засягат строежа на очерка – разказ, вложен в друг разказ, при който героят е видян през чужди очи, конфликта между два начина на живот и социалния тип, който образът обобщава. Финалният въпрос от този кръг извежда предупреждението, отправено към обществото. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на пътуването като изпитание в двете творби с посочване на конкретна сцена от всяка, разсъждение за различните представи за европейското и извод как авторът вижда мястото на родината в света. Въпросите са формулирани ясно, а четирите възможности при всеки от тях са премислено близки: разликата между тях е в тълкуването, не в припомнянето на факти. Затова наизустеното съдържание не носи точки, а внимателният прочит на творбите – да. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер на теста е неговото предимство: истинското разбиране на двете творби идва едва когато се четат заедно, и няколко от въпросите насочват точно натам. Учителят вижда веднага дали учениците свързват подробността с идеята, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Материалът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Един пътник се вглежда в чуждия свят, за да разбере своя. Друг пришива нов джоб в антерията си, за да скрие по-добре печалбата. Двете картини принадлежат на един и същ автор и на едно и също време – и точно затова стоят заедно в този тест. Двадесет и три въпроса проверяват дали ученикът чете двете творби като части от общ замисъл. Първата половина от въпросите е посветена на пътеписа. Проверява се какъв тип герой е разказвачът, какъв смисъл придобива самото пътуване за него и по какъв начин се проявява иронията при описанието на голямото изложение. Отделен въпрос изисква определяне на образа на обикновения човек, който се лута между възторга и смущението пред непознатия свят. Няколко въпроса разглеждат наблюденията върху чуждото общество: какво подсказват картините на тълпи и опашки, какъв е тонът при описанието на сънародниците и коя представа за напредъка се очертава – техника, съчетана с култура и с морал. Отделен въпрос се спира на съпоставката между два континента и на извода, че всяко общество има и силни страни, и опасни крайности. Втората половина е посветена на очерка. Проследяват се рамката, в която младежка компания разказва случки за героя, смисълът на новия джоб в дрехата, отношението към хотелската прислуга и пренебрежителната оценка за големия чужд град. Отделен въпрос разглежда сцената с изпуснатия багаж и болезнената привързаност към вещите, друг – езика на героя, който сам по себе си е характеристика. Няколко въпроса определят мястото на човека, който разказва и оценява случките, конфликта между два свята, скрит зад комичните положения, и общия белег на авторовото писане в двата текста. Обобщаващите въпроси свързват творбите: как двете поставят въпроса за приобщаването към Европа след Освобождението, каква обща роля има пътуването и как е представено мястото на родината в света. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на двата разказващи гласа с позоваване на конкретни сцени, разсъждение върху различните видове смях в творбите и съставяне на кратък съвет към съвременния читател, изведен от посланията им. Въпросите са с ясно формулирано условие и четири възможности, между които разликата е в тълкуването, а не в припомнянето на факти. Затова преразказът на съдържанието не носи точки – изисква се разбиране защо героите постъпват така и какво стои зад всяка подробност. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер прави материала особено полезен: поотделно двете творби се учат лесно, но същинското разбиране идва, когато се четат заедно. Няколко от въпросите насочват точно към това. Учителят вижда веднага дали учениците различават двата авторови погледа към една и съща тема, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Тестът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит и за интерпретативно съчинение.