ТЕСТ. Входно равнище. Български език и литература – 9 клас (Вариант 4)

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тридесет задачи и почти двоен обхват – тестът проверява наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от предходната година, при това с автори от няколко национални литератури. Първата трета е върху езика. Началото е работа с кратък научнопопулярен текст: три задачи изискват извод от съдържанието, разпознаване на средството за смислова свързаност и отделяне на думата, която не е термин. Оттам проверката минава през правописа на сложните думи, употребата на главни и малки букви, отношенията между двойки думи, пунктуацията и характеристиките на официално-деловия стил. Отделно внимание получава остарялата лексика. Две последователни задачи изискват разграничаване между историзми и архаизми – понятия, които звучат близко и се смесват постоянно. Към тях е добавена и задача върху паронимите, а после – преброяване на пропуснатите запетаи в дълго изречение и разпознаване на какво отделя запетаята в конкретен случай. Литературната част заема останалите две трети и е подредена по епохи. Тук се появяват Джонатан Суифт, Даниел Дефо, Джордж Байрон, Александър Пушкин, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Стендал и Гюстав Флобер, а от българските автори – Христо Ботев и Петко Р. Славейков. Задачите проверяват както отделните творби, така и самите направления: какво отличава романтизма, кои са белезите на реализма, с какво се свързва появата на модернизма и какво отличава Българското възраждане от европейския Ренесанс. Две задачи са за съотнасяне. При едната се свързват цитирани стихове със заглавията на творбите, при другата – произведения с жанровата им принадлежност. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото и четирите двойки трябва да са верни. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително разписаните съответствия. На преподавателя тестът дава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва дали пропускът е в езика, или в литературата. Може да се използва цял или разделен на две. За ученика това е преговор, който подрежда цяла учебна година – епохите, направленията и авторите, а езиковата част припомня нормите преди първата писмена работа.

Три от задачите тук са за нещо, което рядко се проверява – лексикалната грешка. Не правопис, не запетая, а неправилно употребена или неподходящо съчетана дума. Именно това е и най-трудното за откриване, защото изречението изглежда безупречно. Двадесет и четири задачи с изборен отговор и отговори накрая. Езиковата част започва с тези задачи и продължава с правописа – членуване, сложни и съставни думи, употреба на главни букви. Пунктуацията е застъпена с няколко въпроса, сред които и задача с номерирани позиции, при която трябва да се посочи в кои от означените места запетая е необходима. Граматичният блок проверява съгласуването и формите в изречения от публицистичен и научен характер. Отделно място заема задача за синонимни фразеологични изрази – проверка, при която трябва да се премислят и четирите реда, преди да се посочи отговорът. Особено ценна е задачата за попълване на пропуски. Даден е свързан текст с четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Изборът се прави по съчетаемост и по стил, а не по определение – упражнение, което подготвя пряко за задачите от изпитния формат. Подредбата е ясна: първо думата и нейната употреба, после изречението и препинателният знак, накрая текстът – и оттам литературата. Литературната половина обхваща широк период и различни типове знание. Две от задачите изискват свързване с два стълба: творби с техните жанрове и герои с произведенията, в които се срещат. Този формат се решава по-бавно и отсява онези, които помнят имена, но не и принадлежността им. Няколко въпроса са върху литературните направления – кое твърдение за определено направление не е вярно, кои признаци характеризират друго и кое явление принадлежи само на следвоенния модернизъм. Тези задачи изискват система, а не отделни спомени. Останалите работят с конкретни творби: коя от тях има мото, в коя има епилог, кой мотив е характерен за дадено стихотворение и какво изразно средство е употребено в цитиран откъс. Отделен въпрос дава по-дълго критическо твърдение за символен предметен образ и изисква творбата да бъде разпозната по него – задача, близка до изпитната. Финалният въпрос е обобщаващ и обхваща наведнъж няколко произведения, като изисква да се посочи единственото вярно твърдение сред четири. Отговорите на всичките двадесет и четири задачи са изведени накрая, включително попълнените думи и разписаните съответствия при задачите за свързване. Обемът е по-голям от обичайния за входно равнище и точно това е предимството – двадесет и четири задачи дават достатъчно данни, за да се види картината, а не само една случайна проба. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и съседни творби, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с широк обхват – подходяща и като първи ориентир преди подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде е слабото място: в лексикалната норма, в правописа и пунктуацията или в познаването на творбите, жанровете и литературните направления.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 6. „Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.“ Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. „Ловджийката със златното вретено“, „богинята с доблестен характер“, „девойката

Тестът е предназначен за проверка на входното равнище в началото на девети клас и обхваща двете основни направления в подготовката – речевата практика и знанията за изучаваните литературни творби. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, към които са приложени верните отговори. Началните задачи са свързани с публичното изказване. Проверява се умението да се отграничи изречение, неподходящо за такова изказване, да се прецени коя тема не е свързана с морален проблем и да се разпознае формулировка, подходяща за обобщение в края на изказването – задачи, които изискват усет към уместността на изказа, а не запаметена дефиниция. Следващата група задачи стъпва върху приложено електронно писмо между две ученички. Задачите изискват извличане на конкретна информация, разграничаване на вярно от невярно твърдение и преценка какво може и какво не може да се научи от текста – типична проверка на четенето с разбиране върху кратък битов текст. Друга група задачи е изградена върху откъс от есе по морален проблем и е насочена към средството за свързване между изреченията и към точното разчитане на изказаната мисъл. Литературната част обхваща изучаваните творби от античността до Ренесанса. Включени са задачи за композицията на епическата поема и за ролята на завръзката, за начина, по който епическият герой надмогва човешката си същност, и за отликите между епоса и старогръцката лирика. Отделни задачи са посветени на старобългарското съчинение в защита на славянската писменост – неговия жанр, тона на автора към опонентите му и достоверните сведения за творбата. Заключителните задачи разглеждат творби от Ренесанса – структурата на новелистичния сборник, пародийния характер на рицарския роман, качествата на неговия герой, причините за бавенето на отмъщението в трагедията, библейската препратка в известна реплика, тълкуванията на образа и цитат от по-късна литературна оценка за него. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор преди началото на учебната година и за самостоятелна подготовка.

Цял изпитен вариант, събран в един файл – със същия брой задачи, същата подредба и същите изисквания като на държавния зрелостен изпит. Разликата е само една: тук отговорите са приложени. Езиковата част започва с правописа – двойни съгласни, членуване, слято и разделно писане, изписване на думи, при които изговорът подвежда. Следват задачите върху граматичната норма: бройна форма, относителни местоимения, съгласуване между подлог и сказуемо, подчертани думи в изречение. Пунктуацията е представена с два различни случая, а лексикалната норма – с уместната употреба на думата и с разпознаването на фразеологични антоними. Литературната част обхваща широк кръг творби и понятия. Проверява се разпознаване на творба по цитирани стихове, кои две произведения принадлежат на един автор, от коя творба са дадени образи, коя от изброените е повест, коя идея не присъства в определена поема и кои две творби споделят обща идея. Отделни задачи разглеждат характерните мотиви за един поет, литературните направления и техните белези, отсъстващ мотив в конкретно стихотворение и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, обединени от една тема – четенето. Първият е социологически анализ, вторият – хумористичен текст за различните типове читатели, третият – културноисторически откъс за четенето на глас и тишината в библиотеките. Към тях са зададени дванадесет задачи: сфера на общуване и функция на текста, жанр, вярно и невярно твърдение, синонимна замяна на дума, съпоставка кои от текстовете разглеждат определена група читатели и отделяне на факти, които в текстовете липсват. Следват формулиране на общата тема, изграждане на теза и написване на резюме на първия текст. Практическият блок включва избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и поставяне на петте пропуснати препинателни знака в кратък текст. Преди края е поместено цяло стихотворение на Христо Смирненски с две задачи към него – за библейската образност и за противопоставянията, които изграждат смисъла. Следва задача за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден пълният текст на „Потомка“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде посочен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, а за отворените – с примерни решения: тема, теза, библейски препратки, опозиции, съответствия и текстът с поставената пунктуация. За учителя това е готов вариант за пробна матура, който не изисква никаква подготовка. За ученика е реална репетиция от начало до край – с възможност сам да се провери и да прецени къде стои преди изпита.