Тестови задачи по литература върху „Да се завърнеш в бащината къща…" на Димчо Дебелянов – 20 въпроса за жанра, символите, графичните знаци в текста и посланието, с отговори и обяснения

Този вариант на теста върху елегията на Димчо Дебелянов е насочен към чувството, което поражда творбата, и към образите, чрез които то се предава. Двадесетте задачи проследяват вътрешното състояние на лирическия говорител от първия копнеж до тихото прозрение във финала. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от онова, което героят усеща при мисълта за завръщане, и от знака за очакваната обич и приемане. Следват задачи за смисъла на бащината къща като извор на памет и корен, за ролята на вечерта в изграждането на настроението и за особеното време в творбата – спряло между спомена и настоящето. Отделна група въпроси разглежда мотива за мълчанието като невъзможност болката да бъде изречена, противопоставянето между сигурността на дома и чуждостта на света, проявите на самотата и отношението към миналото. Проверява се и разбирането за ролята на спомена, за смисъла на самата мечта за завръщане, за начина, по който е представен копнежът по майката, и за значението на вътрешния плач. Заключителните задачи от тази част обхващат основния контраст в творбата и нейното послание. Следващите три задачи изискват кратък отговор в едно изречение – какво разкрива образът на бащината къща, защо майката заема централно място в копнежа и как се усеща границата между мечтата и действителността. Последните две задачи изискват разгърнато разсъждение в 3 – 4 изречения: как се променя емоционално героят от началото до края и защо творбата остава близка на всеки читател, а не само лична изповед на поета. Всички въпроси с избираем отговор са придружени от кратко обяснение, а за свободните задачи са дадени примерни разработки.

Едно от най-обичаните стихотворения в българската лирика поставя пред ученика деликатна задача – да разграничи спомена от бляна и да разбере защо завръщането в него остава невъзможно. Настоящите петнадесет тестови задачи водят прочита именно в тази посока. Началните въпроси са насочени към смисъла на мотива за завръщането и към същността на елегичното начало в творбата. Проверява се разбирането за душевното състояние на лирическия говорител – човекът, открил в големия град едновременно неговите възможности и неговата самота, и осъзнал, че връзката с чистотата на миналото е прекъсната. Отделна група задачи разглежда художествения свят на стихотворението: мотивът за града като затвор, цитатите, въвеждащи представата за душевен покой, елементът, който свързва образите на вечерта, иконата и майката, както и жанровото определяне на творбата. Проверява се и умението да се разпознае чувството, което остава чуждо на текста, както и определението, което не може да се отнесе към лирическия субект. Няколко задачи са посветени на образа на майката и на неговото отъждествяване с друг символен образ в творбата, както и на разпознаването на изразното средство в стиховете за приласкаващата нощ. Отделен въпрос изисква откриване на цитата, в който най-ясно е изразена идеята за илюзорността на завръщането – смисловият връх на стихотворението. Няколко от задачите са формулирани с отрицание, което изисква внимателна преценка на всяко от предложените твърдения. Верните отговори на всички задачи са приложени в края и позволяват бърза самопроверка след решаването.

Който чете „Майце си“ внимателно, вижда, че цялото стихотворение е един въпрос, зададен на глас пред най-близкия човек. Настоящият тест проследява как този въпрос е поставен, как се разгръща и какъв отговор търси лирическият герой. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет и три задачи, оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че да се разпечата и раздаде в час без предварителна подготовка. Първите двадесет задачи са от затворен тип, с по четири възможни отговора. Формулировките са кратки и ясно разграничени, което позволява работа в клас с различно равнище на подготовка, без това да занижава изискването за познаване на текста. Задачите обхващат творбата последователно. Началните въпроси определят жанра, адресата на изповедта, самоопределението на лирическия герой и водещия похват в началото. Следва група, посветена на конкретни изрази и на техния характер: метафората за попарената младост, контрастът между външното държане и вътрешното състояние, повторението на обръщението. Отделна група разглежда отношението към майката и към дома, смисъла на финалния копнеж, общото емоционално настроение и епохата, към която творбата принадлежи. Няколко задачи изискват тълкуване на конкретни стихове — за самотата, за пропадналите желания — и разпознаване на художествения похват в началния стих. Заключителните въпроси от затворената част се отнасят до качеството на елегията, до възрожденската ценност в творбата и до характера на нейния език — разговорен, интимен, изповеден. Трите отворени задачи изискват обосновани отговори. Първата разглежда как риторичните въпроси изграждат напрежение и насочват към темите за вина и болка. Втората обяснява защо финалният копнеж усилва елегичния тон и как свързва личната рана с ценността дом. Третата дава на ученика избор между два образа и изисква да покаже как конкретният образ прави емоцията разбираема за читателя днес — задача, която насърчава личния прочит. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор и се позовава на конкретен израз от текста. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с цитати — годни едновременно за критерий при оценяване и за образец пред класа. За учителя тестът е готов за час за упражнение, за писмено изпитване или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е удобно средство за самопроверка и практика в разчитане на образност.

Този вариант на теста върху елегията на Димчо Дебелянов е насочен към нейния най-дълбок пласт – съчетаването на копнежа по дома с примирението пред края. Двадесетте задачи проследяват как този смисъл се изгражда чрез отделните образи. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от символиката на бащината къща като пространство на утеха и вътрешен мир и от тона на творбата. Следват задачи за облика на лирическия говорител – уморен странник, търсещ покой – и за значението на майчиния образ като въплъщение на прошката и безусловната обич. Друга група въпроси разглежда настроението, което създават вечерта и тишината, жанровата определеност на творбата, смисъла на израза за морния поглед и на желанието да бъде дочакан мирният заник. Отделна задача е посветена на старата икона като средоточие на спомена, покоя и вярата. Следващите въпроси проследяват преобладаващото чувство във финала, отношението към миналото, въздействието на повторението в обръщението към майката, символиката на тихата нощ и трагизма на заключителния стих. Последната задача от тази част изисква определяне на композиционния принцип – кръгов строеж, при който началото и краят се обединяват от един и същ копнеж. Петте заключителни задачи изискват свободен отговор: какво изразява майчиният образ, каква е ролята на спомена за атмосферата, как темата за смъртта се съчетава с идеята за завръщането, какво внушава желанието за тих завършек и как чрез образите се разкрива общочовешкото търсене на покой и смисъл. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и разгърнати примерни разработки на свободните задачи.

Този вариант на теста съчетава проверката на знанията с работа върху самия текст – стихотворението е поместено изцяло, което позволява последните задачи да се решават с поглед върху оригинала. Петнадесетте задачи водят от общото към самостоятелното писане. Дванадесетте въпроса с избираем отговор започват от представата за дома, изградена в творбата, и от преобладаващото чувство. Следват задачи за жанровата определеност, за образа на майката като пазителка на дома и на нравствените ценности и за смисъла на срещата на прага – мечтана, но неосъществима. Друга група въпроси разглежда усещането, което поражда мисълта за родния дом, водещия мотив за преходността на времето и за изгубената невинност, както и състоянието на лирическия говорител. Няколко задачи са формулирани с отрицание и изискват отхвърляне на невярната характеристика. Отделни въпроси са посветени на смисъла на заключителните стихове, на думата, превърнала се в знак за неосъществимата мечта, и на стиха, в който най-ясно личи смирението. След поместения текст на стихотворението следват три задачи със свободен отговор: посочване на два цитата, разкриващи преклонението пред свещените образи, описание със свои думи на очакванията от завръщането и доколко те се сбъдват, както и формулиране на теза в 3 – 4 изречения по темата за носталгията по изгубения дом. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, примерни цитати и примерна теза, което прави упражнението подходящо и за подготовка за писане.

Този вариант на теста върху елегията изисква вглеждане в подробностите – в отделния стих, епитет и жест, чрез които е предадено душевното състояние на лирическия говорител. Двадесетте задачи водят от конкретния детайл към обобщението. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от водещата тема и от смисъла на гаснещата вечер, която подсказва приближаването на края. Следват задачи за онова, което разкрива срещата с майката, за трепетното приближаване към родния двор и за ролята на стаята като последен пристан. Друга група въпроси разглежда въздействието на повторението в обръщението, жанровата определеност на творбата, символиката на безсилното майчино рамо – знак за телесна слабост, но и за душевна сила – и значението на старата икона като средоточие на вярата и родовата памет. Следващите задачи проследяват смисъла на възклицанието във финала, мотива за пътя като образ на вътрешното лутане, общия тон на поетическата реч, ролята на вечерния час в началото и внушението на израза за безутешните дни. Заключителният въпрос от тази част се отнася до строежа на творбата и до плавния преход от външната картина към вътрешната равносметка. Петте задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение: как родният дом се превръща в символ на утеха, каква е ролята на сетивните и зрителните образи, какъв е смисълът на завръщането като духовно събитие, как се проявява трагизмът в образа на героя и как творбата изразява общочовешкия копнеж по дом, принадлежност и прошка. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.