Тест по български език – 18 задачи с отговори върху глагола в изречението и в текста: наклонения, условно и повелително наклонение, преизказни форми, работа с текст

Четиринадесет задачи върху един граматичен признак, който се учи набързо и се греши постоянно. Тук той е упражнен от всички страни, при това с изречения от живата реч. Материалът е върху наклонението на глагола и е събран на две страници. Началото е теоретично и изяснява какво изразява изявителното наклонение. Втората задача е с обърната формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение – тоест ученикът трябва да прецени и четирите възможности, а не само една. Средището на първата половина е приведен откъс от „Андрешко“ на Елин Пелин. Върху него са зададени две задачи: първата изисква да се разпознаят глаголните форми, при които извършването зависи от волята на говорещия, а втората – да се определи какви форми са употребени в самия текст. Именно този подход е ценен: наклонението се разпознава в жив художествен текст, а не в измислени изречения. Оттам проверката минава към повелителното наклонение и това е най-практичната част. Три отделни задачи разглеждат отрицателните форми – от кои глаголи изобщо не могат да се образуват и къде има грешка при образуването им. Тук е и най-честата грешка в българската реч: съчетаването на отрицателна частица с погрешна глаголна форма. Тестът я поставя два пъти, в различни задачи, а между четирите възможности разликата е една буква. Условното наклонение е представено с четири задачи. Едната стъпва на две приведени изречения и пита какви действия се изразяват в тях. Друга изисква замяна с равностойна форма. Трета съпоставя четири изречения с еднакъв смисъл, но с различни наклонения, и търси онова, при което действието зависи от условие. Особено полезна е задачата за учтивата форма при условно наклонение – случай, който се среща във всяко делово писмо и се греши често при съгласуването. Има и обобщаваща задача, която изисква да се формулира какво изобщо означава наклонението като граматичен признак, а сред възможностите стоят определения на три други граматични категории. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите върху приведения откъс вършат работа и поединично – като упражнение с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите наклонения са упражнени в един лист, а грешките, които тестът поставя, са точно онези, които се допускат при писане и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Четиринайсет задачи върху една-единствена тема – и точно тази съсредоточеност я изчерпва докрай. Преизказните форми са мястото, където повечето ученици се справят на усет, а тестът показва къде усетът им изневерява. Задачите се движат в две отделни линии, вплетени една в друга. Първата е разпознаването. Тук въпросите се редуват в двете посоки: веднъж се търси изречението с преизказна форма, друг път единственото без нея, а трети път – формата в конкретно време. Разграничението между преизказните форми и миналото неопределено време на изявителното наклонение е в основата на няколко задачи и е най-фината разлика в целия раздел. Отделен въпрос изисква да се посочи преизказна форма на минало свършено време сред четири близки записа, което не позволява отговорът да се даде по слух. Втората линия е употребата. Началният въпрос пита в какъв текст се използват тези форми най-често, а друг – какво точно означават те. Тези два въпроса поставят рамката и обясняват защо изобщо езикът разполага с тях. Средата на теста е свързана с кратък откъс от народна приказка. Върху него са зададени две задачи: какви глаголни форми са употребени в текста и какво се представя чрез тях. Изборът на приказка не е случаен – именно в този жанр преизказните форми са естествената среда и правилото се вижда в действие, а не в измислено изречение. Последната група е най-трудната. Пет задачи изискват да се открие грешката – или обратното, единственият ред без грешка – сред четири изречения, всяко от които звучи напълно правдоподобно. Грешните варианти възпроизвеждат реалните обърквания при образуването на формите, така че погрешният избор също учи нещо. Всички задачи са с по четири възможности, а отговорите са изведени в кратък списък накрая. Преподавателят получава проверка, която покрива темата изцяло; ученикът – упражнение върху онези форми, които звучат правилно, а не са.

Едно и също действие може да бъде съобщено, преразказано, поискано или само предположено – и точно това различаване проверява настоящата контролна работа. Шестнадесет задачи обхождат наклоненията на глагола и особеностите им, а накрая се разширяват към лексиката и правописа. Началото поставя основното: в кое изречение глаголът не е в изявително наклонение и къде са употребени форми в условно наклонение. Двете задачи задават рамката, в която се разполага всичко останало. Повелителното наклонение е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката при отрицателна заповед, веднъж се определя наклонението на три форми в едно изречение. Това е мястото, на което се греши най-често в устната реч, а грешката се пренася и в писмената. Най-обширният дял е върху преизказните форми. Проверява се къде такава форма не е употребена, къде е допусната грешка при образуването ѝ, коя от четири близки форми е преизказна, кое твърдение обяснява вярно тяхното предназначение и в кое изречение те са употребени правилно. Задачите се допълват: една проверява разпознаването, друга – образуването, трета – самото понятие. Средищно място заема работа с кратък художествен текст. Върху един и същ откъс са зададени три задачи – определяне на наклонението на глаголите в него, разграничаване на две близки по вид форми и посочване на времето, което изразяват няколко от глаголите. Този формат е от изпитен тип и проверява дали правилата се прилагат в свързан текст, а не само в изолирано изречение. Последните две задачи излизат извън темата за глагола: едната изисква да се разпознае фразеологизъм със зададено значение сред четири устойчиви израза, другата – правилното изписване на дума от чужд произход. Те разширяват проверката към лексикалната и правописната норма. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа след раздела: не изисква подготовка, обхваща наклоненията системно, включва работа с текст и показва по блокове къде е пропускът – при разпознаването, при образуването на формите или при разбирането на самото понятие. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Преизказните форми са едно от местата, където грешките са най-упорити, а тестът ги атакува от няколко страни едновременно, което помага правилото да се усвои, а не само да се запомни. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тест по български език върху миналото предварително време. Двадесетте задачи обхващат темата изцяло – от значението и образуването на формите до правописа на причастията и до стилистичната им употреба. Началните задачи изясняват същността. Проверява се коя форма принадлежи на това време, в кое изречение действието предхожда друго минало действие и какво точно означава конкретна глаголна форма. Съществено място заема разграничението между подчертаването на самото действие и изтъкването на резултата от него – наблюдение, което обикновено се пропуска в час. Две отделни задачи са посветени на образуването. Едната изисква да се определи как е получена дадена форма, другата – да се посочи общото правило. И в двете сред вариантите присъстват съчетания с други причастия и с други времена на спомагателния глагол, така че отговорът изисква точно знание, а не приблизителна представа. Значителна част от задачите проверяват разпознаването. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие търсената форма. Особено сполучлива е задачата, при която едно и също изречение е представено в четири варианта, всеки с различно глаголно време – така разликата между тях личи веднага. Отделна линия обхваща съгласуването при учтива форма. Няколко задачи изискват да се открие грешката при обръщение към жена или към мъж, което съчетава темата за глаголното време с изискванията на учтивото общуване. Правописната част е застъпена силно. Три задачи проверяват образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се появява погрешна гласна. Включени са и две задачи с по-широк обхват: едната изисква да се преброят формите за това време в едно изречение, другата – да се открие редът, в който всички глаголи са в търсеното време. Финалната част засяга смисловите разлики между близки форми и стилистичната употреба, чрез която се изразява учтивост. Задачата за учтивостта заслужава отделно внимание. Тя показва, че глаголното време не е само граматична категория, а има и стилистична стойност: чрез него може да се смекчи изказването и да се изрази учтивост. Такъв въпрос рядко се среща в тестовете и е добър повод за кратък разговор в час. Полезна е и задачата, при която трябва да се посочи в кой ред двете изречения не се различават по смисъл. Тя изисква съпоставка на четири двойки и умение да се долови дали промяната на времето променя значението, или е просто вариант на същата форма. Съсредоточаването върху едно глаголно време позволява темата да бъде обхваната в подробности – от определението, през образуването и разпознаването, до най-честите правописни грешки. Примерите са взети от различни среди – от канцеларското общуване до описания на природа, – което поддържа вниманието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва изцяло или на части – например само правописните задачи или само тези за учтивата форма. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение върху причастията, при които грешката се допуска най-често.

Тест по български език, посветен изцяло на едно глаголно време – миналото неопределено. Седемнадесетте задачи разглеждат темата от всички страни: значение, образуване, разпознаване, правопис и разграничаване от близки форми. Началната част изяснява същността. Проверява се какво означават формите на това време, кое твърдение за тях не е вярно и как точно се образуват. Тук е поставено и разграничението, което най-често затруднява – между действие в неопределен минал момент и действие, незавършено спрямо определен минал момент. Голяма част от задачите изискват разпознаване. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие онова, което съдържа или не съдържа търсеното време. Формулировките се редуват – ту се търси наличието, ту отсъствието, – което не позволява решаване по инерция. Особено сполучлива е задачата, при която сред формите е поставено съчетание с глагола съм в ролята на самостоятелно сказуемо. Ученикът трябва да забележи, че тук няма причастие и следователно няма и сложна глаголна форма – наблюдение, което проверява разбирането, а не разпознаването на позната дума. Отделна линия в теста е насочена към разграничаването от преизказните форми. Няколко задачи съдържат изречения, в които спомагателният глагол липсва, и изискват да се прецени дали става дума за същото време, или за друго – едно от най-трудните места в темата. Правописната част обхваща образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се допуска грешка. Три отделни задачи изискват да се открие сгрешената форма сред четири. Финалната задача е с необичайно условие: дадени са четири изречения и за всяко трябва да се посочи колко форми за това време съдържа. Изреченията са дълги и в тях формите са разпръснати. Именно последната задача е най-стойностната в целия тест. Тя не се решава с отбелязване, а изисква ученикът да прегледа цялото изречение, да открие всяка сложна глаголна форма и да я преброи, без да смесва миналото неопределено с миналото свършено или с преизказните форми, които стоят до нея. При най-дългото изречение търсените форми са четири – проверка, каквато рядко се среща в училищните тестове. Съсредоточаването върху едно-единствено глаголно време е предимство. Вместо да обхваща повърхностно всички времена, тестът слиза в подробности при едно и позволява темата да бъде усвоена докрай – от определението до най-трудните гранични случаи. Примерите са взети от всекидневието и от детската литература, изреченията се четат лесно и вниманието остава върху глаголната форма, а не върху съдържанието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, включително разпределението на броя форми по изречения при последната задача, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва на части – например само задачите за правописа на причастията. На ученика служи за преговор преди изпитване и за целенасочено упражнение върху разграничаването на близки глаголни форми, което се изисква и при задачите по редактиране.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.