„Речта ви е лицето ви пред света“ – тест по български език върху раздела „Език, текст, общуване“ с 20 задачи, отговори и примерни текстове

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

Тест, който съчетава две различни по характер проверки – работа с непознат текст и владеене на понятийния апарат, свързан с езика и общуването. Началото стъпва върху кратък художествен откъс за ученичка в ново училище, където тя открива значението на учтивото общуване. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: разпознаване на отношението между участниците, извличане на дефиниция от текста, определяне на причината за размисъла на героинята и разпознаване на стила, в който е написан откъсът. Втората и по-обемна част е насочена към теоретичните понятия. Тя обхваща няколко тематични кръга. Първият е свързан с езикознанието и предмета му, включително разграничението между живи и мъртви езици и определението за език като система. Вторият кръг разглежда комуникативната ситуация и нейните елементи, видовете комуникативни канали с разграничение между еднопосочни и двупосочни, както и понятието за графичен код. Тук е включена и задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи кое не е елемент от комуникативната ситуация. Трети кръг задачи е посветен на социалния контекст, на предмета на социолингвистиката и на връзката между личността и нейния речеви репертоар. Четвърти обхваща понятията за култура и езикова култура, включително задача за това кое не е характеристика на високата езикова култура. Отделна задача изяснява съотношението между език и реч. Последните три задачи са с разгърнат отговор и оставено място за писане. Те изискват не възпроизвеждане на определение, а разсъждение с примери: как социалният контекст променя начина на говорене в различни ситуации, какви последици има ниската езикова култура за общуването в обществото и защо високата езикова култура е важна за самата личност. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки верен вариант е придружен с кратко обяснение, а за отворените задачи са дадени примерни отговори с конкретни житейски примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват понятията, отворените изискват собствено разсъждение. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последните три задачи са добро упражнение преди писане на кратък аргументативен текст.

Тестът тръгва от една всекидневна сцена: подслушан разговор на автобусна спирка и няколко думи, които звучат различно от онова, което се учи в час. Върху този жив пример е изградена първата част от задачите, а от него нататък разработката преминава към стройна проверка на цялата тема. Материалът е разделен на две. Първата част съдържа двадесет задачи. Началните пет са върху приложения текст и изискват разпознаване на езиковата форма в конкретен израз, преценка за отношението на героя към чутото, определяне на функцията на епизода и на стила на самия текст, както и извеждане на основното послание. Този подход поставя понятията в реална ситуация, преди те да бъдат проверени в теоретичен вид. Следващите дванадесет задачи са от затворен тип и обхващат учебното съдържание по темата: определението за книжовен език и институцията, която регулира неговите норми, същността на диалекта и на кодификацията, видовете езикови норми, характеристиките на разговорната реч и на социолекта, разграничаването на книжовните от некнижовните форми, както и понятието за езикова култура. Отделни въпроси изискват избор на правилната форма измежду няколко варианта — упражнение, което директно тренира усета за норма. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обосновка с примери, втората — обяснение на понятие заедно с пример и уместен контекст на употреба, а третата поставя ученика в конкретна житейска ситуация и изисква аргументиран избор на езиково поведение. Така проверката завършва с приложение на наученото, а не с преразказ. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява откъде идва разликата между вариантите. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Малцина ученици се замислят, че говорят на няколко езикови разновидности всеки ден — една вкъщи, друга в час, трета с приятели. Настоящата разработка тръгва именно от това наблюдение и го превръща в цялостна проверка на знанията по темата. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа теста с двадесет задачи. Началото е кратък текст за училищен проект, в който ученици сравняват как говорят различни хора около тях. Върху него са построени първите пет въпроса — те изискват разпознаване на отделните езикови разновидности в конкретни примери и извеждане на общия извод от наблюдението. Този подход поставя абстрактните понятия в позната житейска ситуация, преди да се премине към теорията. Следващите дванадесет задачи са от затворен тип и обхващат понятийния апарат на раздела: функциите и характеристиките на книжовния език, разликата между него и разговорната реч, същността на диалектната дума и на социолекта, особеностите на разговорната реч, съдържанието на езиковата норма и на нейните видове, както и същността на кодификацията и институцията, която я извършва. Част от въпросите са формулирани обърнато и търсят онова, което не е характерно за книжовния език или не попада в неговата сфера на употреба. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обяснение на понятие с конкретен пример и съпоставка с книжовния език. Втората поставя въпрос за стойността на местните говори за културната идентичност. Третата изисква аргументирана лична позиция за ролята на кодификацията в общуването. Така тестът преминава от разпознаване към разсъждение. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява защо останалите варианти не са точни. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома, както и за подготовка за изпитване.

Един въпрос, зададен от ученик в час, стои в основата на този тест: „И кое тогава е вярното?“ Отговорът, който темата за езиковите разновидности дава, е по-сложен от просто да и не — и точно това умение да се различава уместното от неуместното проверява настоящата разработка. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи. В началото е поставен кратък разказ за училищно проучване на местния говор, а върху него са построени първите пет въпроса — за действията на учениците, за характера на събраните думи, за предназначението на книжовния език, за посланието на учителя и за стила на самия текст. Така понятията се проверяват първо в жива ситуация, а после в теоретичен план. Следващите дванадесет задачи от затворен тип обхващат учебното съдържание системно. Разгледани са трите подсистеми на съвременния етнически език и отличителните белези на всяка от тях, същността на разговорната реч и на социолектите, особеностите на местните говори, понятието кодификация и институцията, която я осъществява, както и видовете езикови норми според сферата им на действие. Отделни въпроси изискват разпознаване на конкретен вид норма по даден пример, а един е формулиран обърнато и търси невярното твърдение — проверка, която не допуска приблизително знание. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обяснение със собствени думи защо съществуват различни варианти на един език, задължително подкрепено с пример. Втората иска посочване на разлика и на подходящ контекст за всяка от двете форми. Третата поставя въпрос за последиците от неспазването на нормите и изисква обоснована позиция. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери и с уточнени ситуации на употреба — те служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома, и за подготовка за изпитване.

Начинът, по който говорим и пишем, е своеобразна визитна картичка, която околните разчитат много преди да опознаят самите нас. Точно от тази идея започва разработката за езиковата култура на личността, за да покаже защо високото равнище на изразяване днес е необходимост, а не лукс. Първите раздели разграничават езика от речта: езикът като система от звукове, морфеми, думи и изречения, речта като негова реализация в конкретна ситуация, с пример, който показва кога ученикът просто познава правилото и кога вече го прилага. Следва определението на самото понятие „езикова култура“ с двете му опори, знанията за нормите на книжовния език и уменията за уместна употреба на езиковите средства според речевата ситуация, откъдето се извеждат двете основни изисквания към изказа. Отделен раздел поставя книжовния език до разговорната реч и диалектните форми и очертава границата, която езиковата култура не позволява да бъде прекрачена в официална среда. Разграничени са и езиковата грамотност от функционалната грамотност, като е обяснено какво надгражда втората и защо без нея съвременният човек се затруднява. Самостоятелен акцент е поставен върху езиковия имидж и социалната реализация с примери от деловата кореспонденция и от публичното изказване. Предпоследната част изброява актуалните предизвикателства пред езиковата култура, влиянието на социалните мрежи и на шльокавицата, нарастващия брой чуждици и ускореното технологично развитие, а следващата дава конкретни насоки за усъвършенстване в четири посоки, работа върху правописа и граматиката, упражняване на писането, внимание към публичната реч и себенаблюдение. Заключението обобщава защо развиването на езиковата култура е дълготраен процес, а не еднократен акт. Разработката е подходяща за подготовка на устен отговор или на есе по темата, за преговор на понятията език, реч, норма и грамотност и за ориентация в аргументите при разсъждение върху съвременното състояние на българския език.