ТЕСТ – Йордан Йовков (12 клас)

Пълният текст на един от най-четените Йовкови разкази, поднесен без съкращения и без преразказ между редовете. Разказът започва с народнопесенния стих за Рада и Мустафа и веднага поставя читателя пред необичайна гледка: страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсят под дърво и камък, слиза от планината, за да се предаде. Оттук повествованието се връща назад и показва как е започнало всичко. Следва прочутата сцена сред Джендемите, където пътят чертае двата обръча на капана, а насреща на въоръжените хайдути застава мома в синя джанфезена рокля и ален елек, която не се уплашва. Разговорът им, зашитият ръкав и шегата с иглата променят нещо у човек, който дотогава не е искал да знае кое е грях и кое не. Оттам нататък текстът проследява как се изменя животът на хайдушката дружина, какво мислят другарите му, какво тръгва от планината към къщата на Велико кехая и какво решение взема Шибил, когато получава хабера, че го чакат. Пейзажът върви редом с този вътрешен обрат: цъфналите сливи, кукувицата, росенът и потъмнялата гора отмерват времето по-точно от календар. Последната част пренася действието в село, в бащината къща и на Черковното кафене, където на масата стоят две кърпи, бяла и червена. Какво следва след тях остава да се прочете в самия текст. Текстът е удобен за четене преди час, за подготовка на преразказ и характеристика на герой, за откриване на цитати при съчинение и за наблюдения върху пейзажа, портрета и диалога у Йовков.

1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща: а) „Албена”; б) „Индже”; в) „Шибил”; г) „Песента на колелетата”. 2. Кой сборник разкази на Йовков носи заглавието на първия разказ в него: а) „Песента на колелетата”; б) „Последна радост”; в) „Вечери в Антимовския хан”; г) „Старопланински легенди”.  3. „През чумавото” е разказ за: Отбележете

Всичко за Йовков на едно място, подредено така, че да се преговаря бързо в последните дни преди изпита. Помагалото обхваща осем разказа: „Песента на колелетата“, „Последна радост“, „Шибил“, „През чумавото“, „Индже“, „Албена“, „Другоселец“ и „Серафим“. Всеки разказ е представен по един и същ модел, за да е лесно за сравняване и запомняне. Посочени са годината на създаване и сборникът, към който творбата принадлежи, определен е жанрът, формулирани са темата и водещите мотиви, изброени са героите, а при част от разказите и мястото на действието. Най-обширната част при всяка творба е сюжетът: подробен и последователен преглед на случките в реда, в който ги разгръща авторът. Наред със съдържанието са отбелязани и особеностите на изграждането, които най-често се търсят на изпит: началото на повествованието и връщането назад във времето, ролята на природните картини и на поличбите, композиционното разделяне на части, съпоставянето на герои, символиката на предмети и детайли, притчовият и библейският подтекст. При отделни творби са изведени и характерните особености в отделен ред: легендарността и близостта до фолклора, поставянето на мото, посланията в духа на Новия завет. Помагалото е подходящо за подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература в 12. клас, за преговор на Йовков преди класна работа, както и за бърза справка при писане на интерпретативно съчинение или есе върху някой от разказите.

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“

Този вариант е най-детайлният по темата. Въпросите се спират върху конкретни изрази, звуци и предмети и всеки път търсят какво носят те отвъд буквалното си значение – така разказът се разчита като плътно изградена художествена система. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началната група разглежда начина, по който е представена славата на героя, смисъла на един вътрешен образ и ценността, скрита в кратка негова реплика. Следват задачи за функцията на природните звуци и за статута на главния мотив в повествованието. По-нататък се проследяват композиционната роля на закъснялото богатство, примерът, който поражда размисъл за голямото добро, и събитието, което предизвиква обрата след болестта. Втората група е върху дома и хората в него: как изглежда къщата преди завръщането на дъщерята, какво внася тя, защо младият герой различава отделните каруци и какво означава изведената в разказа оценка за смисъла на труда. Следват въпросите за финалното решение на майстора, за повторението на вечерните картини, за начина, по който се изгражда усещането за дълбочина в погледа му, за ролята на един битов детайл при болестта, за доминиращото време в творбата, за смисъла на пазената тайна, за значението на пътя и за функцията на бързата женитба. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: проследяване на мисловния път на героя в няколко логически стъпки, обяснение как звуковите образи изграждат етичната гледна точка и анализ на един предметен детайл, който преминава от вещ към символ. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху творбата, за преговор и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Последната отворена задача е и най-необичайната. Тя дава четири предмета от разказа и оставя ученика сам да избере един от тях, а после да покаже как в две различни ситуации същият предмет престава да бъде вещ и започва да носи смисъл. Това е кратко, но истинско упражнение по литературен анализ. Полезна е и групата въпроси за звука. При Йовков слухът е нравствен инструмент – по звука героите разпознават своите, а красотата на изработеното се измерва с това дали сближава хората. Тестът извежда тази идея изрично, вместо да я остави подразбираща се. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като подробен анализ по сцени, а разгърнатите примерни решения показват как се пише отговор с ясна структура – теза, стъпки и извод.

Три текста вместо обичайните два – и това е първото, което отличава този вариант. Работата с източници заема цял блок от дванадесет задачи, а съпоставката между тях е по-трудна, отколкото при стандартния изпитен формат. Началото следва познатата подредба. Езиковият блок обхваща правописа с пет задачи, граматичната норма с три, пунктуацията с две, а към тях са добавени лексикална грешка и фразеологични антоними. Дванадесет задачи, преминати наведнъж, преди изпитът да стане по-труден. Литературната част е широка и покрива почти целия конспект. Задачите се движат между разпознаване по цитирани стихове, съотнасяне на автор с творбите му, разпознаване на герои и на жанр, търсене на водеща идея, откриване на конфликт, общ за три произведения, и посочване на липсваща сюжетна линия. Тук се появяват имената на Елисавета Багряна, Пенчо Славейков, Димитър Талев, Алеко Константинов, Станислав Стратиев, Йордан Йовков, Йордан Радичков и Елин Пелин – рядко срещан обхват за един вариант. Средището са трите текста. Първите два са авторски – единият от Иван Илчев, другият по Васил Митаков, – а третият е медиен. Задачите изискват сфера на общуване, значение на дума в контекст, разпознаване на архаизми и на жанра на единия текст, а после и отделяне на фактите, които не се откриват в нито един от тях. Следват трите отворени задачи с най-висока тежест: обща тема за трите текста, формулиране на теза в няколко изречения и резюме на единия от тях. Практическият блок включва избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и посочване на пропуснатите препинателни знаци в цял текст. Преди края е поместен обширен откъс от „Албена“ на Йордан Йовков с две отворени задачи, всяка от които изисква по два самостоятелно формулирани отговора. Следва задача за съответствия, разделена на три отделни части. Финалът е върху „История“ на Никола Вапцаров, приведено изцяло. Изисква се аргументативен текст до четири страници, като жанрът се избира от пишещия и се отбелязва предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения за отворените и напълно поправен текст при пунктуационната. На преподавателя вариантът дава готова пробна матура с всичко необходимо в един файл. Отделните блокове вършат работа и поединично – езиковият като контролно, текстовете като упражнение по резюме. За ученика това е пълна репетиция с възможност за самооценка, а трите текста подготвят точно за онази част от изпита, която затруднява най-много.