Тест по литература върху разказа „По жицата“ от Йордан Йовков – 13 задачи с отговори: мотиви, образите на Моканина и Гунчо, цитати и писмен отговор

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

Вариант, изграден около една централна нишка в разказа — гледането и виждането. Голяма част от задачите проследяват глаголите за зрително възприятие в текста и показват как външният поглед постепенно се превръща във вътрешно прозрение. Материалът съдържа 30 задачи, от които 26 с избираем отговор и четири със свободен кратък отговор. Началото е върху литературнокритически текст, тълкуващ ключов момент от творбата. Задачите изискват да се определи кой елемент от композицията е разгледан в него, как е представен проблемът за „благородната лъжа“, какво внушава редуването на личните местоимения в репликата на героя и в името на коя ценност са изречени думите му. Този блок задава посоката на целия тест: работа с конкретен цитат и с разсъждение върху него. Следва обширна група задачи върху символиката. Разгледани са значението на бялата лястовичка, случаите, в които символният цвят „бяло“ не се тълкува по определен начин, фолклорните представи за змията и опозицията, която двата образа изграждат. Отделна задача изисква сред четири твърдения да се посочи онова, което говори именно за птицата лечителка. Централно място заема блокът върху погледа и глаголите за виждане. Задачите проследяват двата глагола, с които разказът започва и завършва, реда, в който липсва отричане на действието, чий поглед е изгубил сетивност към видимия свят, функцията на повтарящите се изрази в завръзката и в средата на повествованието, а също и подредбата, в която движението на погледа изгражда общуването между душите на героите. Тази поредица изисква реално връщане към текста, а не общи впечатления. Отделни задачи са посветени на повествователната техника — защо пряката авторова намеса е ограничена, какво следва винаги след портретните описания и с кой глагол е предадена преценката на героя за състоянието на майката. Тук е и задачата за разчитане на метафора в кратко изречение от текста. Друг блок е върху добротата и състраданието: кога точно се проявява доброто у главния герой, чрез какво е изразено състраданието му, на кого от героите става подобен в мига на съпричастност и какво изразява възгласът му в края на разказа. Включена е и задача върху подтекста на споменат християнски празник и върху асоциациите, породени от портрета на болната героиня. Четирите заключителни задачи са със свободен отговор. Първата изисква обяснение защо героите могат да бъдат наречени праведни според християнската религия. Втората съпоставя цитат от разказа с цитат от творба на Иван Вазов и изисква да се назове общата за двата художествена фигура. Третата и четвъртата проверяват тълкуването на конкретен детайл и познаването на финалната реплика. Значителна част от задачите са с обърната формулировка — търси се неверният или погрешният отговор. Разделът с отговорите съдържа и кратки обяснения при по-спорните въпроси. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос.

Дванадесет задачи, подредени така, че трудността да нараства – от разпознаване на стих до самостоятелно формулиране на теза по литературен въпрос. Вариантът е предназначен за края на седми клас и обхваща изучените през годината творби. В обхвата влизат „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване в 1868 г.“, „Заточеници“, „Немили-недраги“, „Една българка“, „По жицата“, „По жътва“, „Неразделни“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“, заедно с авторите на тези произведения. Началните задачи проверяват познаването на самия текст. Първата изисква да се посочи стих, който не принадлежи на дадено стихотворение – формат, при който помага само реалният досег с творбата. Следват задачи за съответствие между произведение и автор и между произведение и жанр, при които неверните варианти са съставени от правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася реплика с героя, който я произнася, в конкретен разказ. Биографичната задача изисква разпознаване на писател по няколко характеристики – месторождение, семейна среда, образование и литературна принадлежност. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърдения за герой, жанрова определеност, композиция и смисъл на заглавие едновременно. Две задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретно произведение и откриване на мотив, общ за две творби. Следва задача за особеностите на баладата като литературен вид и задача, изискваща да се назове мотив за две посочени произведения. Задачата с разгърнат отговор стъпва върху кратък цитат от „Немили-недраги“ и изисква той да бъде разтълкуван – какво внушава и какво твърди за цената на свободата. Финалната задача изисква формулиране на теза по въпрос, свързан с образа на познат литературен герой. Тя проверява умение, а не памет – способността позицията да бъде сведена до ясно и защитимо твърдение, което стои в основата на всяко интерпретативно съчинение. Отговорите следват задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за тълкуването на цитата. На учителя тестът дава готова годишна проверка с бърза проверка и ясна представа за нивото на класа преди края на учебната година. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване: показва кои творби и понятия са останали неусвоени, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на съчинение.

Входното равнище по български език и литература за 8. клас е разработено като комплексна проверка на основни знания и умения, усвоени през предходната учебна година. Тестът съдържа 16 задачи с отговори и съчетава езикови въпроси, литературни задачи и работа с художествен текст, така че да даде ясна начална картина за подготовката на учениците. Първият блок е насочен към българския език и обхваща важни теми от граматиката и езиковите норми. Учениците работят с лексикални понятия, глаголни форми и наклонения, преизказни форми, съставно сказуемо, правопис, пунктуация и строеж на сложното изречение. Включени са задачи за разпознаване на сложно смесено изречение и за правилна употреба на кавички при цитиране. Подредбата позволява да се проверят както конкретни знания, така и умението те да се прилагат в реални езикови примери. Литературната част преминава към изучавани произведения и автори и проверява ориентацията на учениците в жанрове, герои, теми и идейни връзки. Сред включените творби са „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов, „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев, „Неразделни“ от Пенчо Славейков, „По жътва“ от Елин Пелин, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „По жицата“ от Йордан Йовков. Задачите изискват разпознаване на автор и произведение, определяне на жанр, свързване на герой с творба и осмисляне на общи теми и нравствени позиции. Финалният раздел е изграден върху откъс от „По жицата“. Той включва две задачи със свободен отговор, чрез които се проверяват уменията за внимателно четене, откриване на конкретни текстови доказателства и кратко тълкуване на поведението на литературен герой. Така тестът не остава само на равнището на избираемия отговор, а включва и практическа работа с художествен текст. Към всички задачи е приложен ключ с верните отговори. За задачите върху откъса са дадени и възможни отговори, което улеснява проверката и дава ориентир при оценяването на свободните ученически формулировки. За учителя разработката може да служи като готов инструмент за входна диагностика в началото на 8. клас, за установяване на пропуски и за планиране на последващ преговор. За ученика тя е удобен начин да провери знанията си по български език и литература, да открие темите, които изискват допълнителна подготовка, и да упражни работа с художествен текст. Материалът е подходящ както за работа в клас, така и за самостоятелен преговор и подготовка за текущо оценяване. Съчетаването на езикови и литературни задачи в един тест позволява по-пълна и практична оценка на стартовото равнище.

Проверка върху изучените произведения от раздела за човека в обществото, при която повечето задачи изискват не разпознаване, а изключване. Ученикът трябва да открие кой мотив липсва, кой цитат не принадлежи на творбата, кое твърдение не отговаря на истината – формат, който налага преглед на всички варианти, вместо спиране при първия познат. В обхвата на контролната влизат „По жицата“ на Йордан Йовков, „По жътва“ на Елин Пелин, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Първите задачи установяват основното – смисъла на едно от заглавията, авторството на творба и жанровата принадлежност на „Неразделни“. Към тях е добавена и задача, изискваща обосновка защо „Заточеници“ се отнася към елегията, тоест да се посочи признакът, а не впечатлението. Работата с цитати заема значително място. Проверява се кой герой от разказа на Йовков произнася определени думи, на кого принадлежи реплика от Алековата творба и кой цитат не е от разказа, в който се предполага, че се среща. Тъй като всички предложени варианти са автентични текстове от изучените произведения, отгатването е изключено. Отделни задачи засягат мотивите и строежа: кой мотив отсъства в разказа на Йовков и къде е неговата кулминация. Съпоставителна е задачата за жертвоготовността в името на отечеството, изискваща поглед през целия учебен материал и разпознаване на двете творби, в които този мотив действително присъства. Езиковата задача изисква сред четири цитата от „По жътва“ да бъде открит онзи без образност – при положение че останалите три съдържат метафори и олицетворения. Обобщаваща е задачата за преценка на твърдения, обхващаща жанра на пътеписа, смисъла на разказа на Йовков, определението за баладата и двойствения образ на природата у Елин Пелин. Завършва се с разгърнат отговор върху чувствата в „Неразделни“ и техния източник. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък. За учителя това е бърза проверка с малък обем; за ученика – преговор, който показва къде познаването на текстовете е повърхностно.

Тест, който проверява не какво помни ученикът, а дали е разбрал една постъпка. Почти всички задачи водят към един и същи въпрос: защо героите постъпват точно така, а не иначе. Материалът е върху „По жицата“ на Йордан Йовков – тринадесет задачи на три страници, от които четири изискват писане. Началото е леко: кои герои са от творбата и кой похват не е използван при изграждането на единия образ. Втората задача обаче вече е литературоведска и изисква да се различат четири вида характеристика. Оттам следват трите задачи с писане, подредени умело. Първата иска две качества на единия герой, втората – два вида характеристика при другия, третата – две причини за пътуването на цялото семейство. Именно тази последователност е сполучлива. При единия герой се търсят качества, при другия начинът, по който е изграден – така един и същ въпрос се задава от две различни страни. Средището са задачите за смисъла. Едната стъпва на многократно повторение в речта на героя и пита какво изразява то, като сред четирите възможности три са верни, а една противоречи на цялата творба. Другата тълкува един-единствен възглас и предлага четири прочита – като израз на вяра, като молба, като упрек и като съчувствие. Разграничението между тях решава разбирането на образа. Особено полезна е задачата за въпроса, на който текстът не дава пряк отговор. Тя изисква да се забележи какво липсва в разказа, а не какво присъства – а именно това премълчаване е част от замисъла на автора. Задача от такъв вид рядко се среща в ученически тест. Следват две обобщаващи задачи – невярно и вярно твърдение за творбата, при които сред възможностите стоят четири различни прочита на посланието ѝ. Три от тях звучат приемливо и точно затова изборът е труден. Финалната задача е най-обширната: петнадесет реда за писмен отговор в какво се крие трагедията на семейството. Въпрос, който не се решава с преразказ. Отговорите са дадени за затворените задачи в компактен ред, а при трите с писане са приведени примерни, с изричното указание, че са само пример. За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и поединично – като тема за писмена работа или като домашно. За ученика ползата е двойна: припомняне на съдържанието и подготовка за разгърнат отговор, какъвто се изисква при изпитване. Приложените примерни отговори показват какъв обем и каква обосновка се очакват.