Тест по български език: речников състав на езика – кои думи са в употреба днес и кои остават в миналото. Активна и пасивна лексика (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
1. Коя дума използваме, когато говорим за храна у дома?
А) ям
Б) боил
В) дарак
Г) ямурлук
2. Думата „саундтрак" навлиза в езика, защото:
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Думи като „летище“ и „творба“ звучат така, сякаш винаги са били тук – а всъщност имат автор. Настоящият тест по български език проверява познанията за пластовете в речника и отделя място на онези думи, чието появяване има конкретна история.
Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане. Всяка задача е самостоятелна и покрива отделен елемент от материала, което позволява бърза и точна проверка.
Началните въпроси изискват разпознаване на дума от всекидневната реч сред остарели названия, обяснение на причината за навлизане на нова дума и откриване на дума, чиято форма се е променила във времето. Следват задачи за отнасяне на конкретно название към точната група, за факторите, влияещи върху личния речник, и за разпознаване на авторска дума, която не е влязла в широка употреба.
Втората група задачи разглежда конкретни случаи: старото значение на дума, която днес се употребява различно, причината за отпадането на название на изчезнал занаят, разпознаване на ред само с нови думи и стилистичната функция на остарелите думи в художествен текст. Проверява се и общото твърдение за подвижността на лексикалния състав, както и значението на конкретни остарели и нови названия.
Отделна група въпроси е посветена на приноса на българския езиковед, свързан с борбата срещу чуждиците: неговото име, думи, чието създаване се приписва на него, и един от шеговитите му езикови опити – рядко срещан въпрос, който придава на теста разпознаваем характер.
Заключителните задачи обхващат разграничаването на активна от пасивна лексика, признака за архаичност на конкретна форма и произхода на домашните думи.
Всеки отговор в ключа е обяснен с цяло изречение, като в повечето случаи е посочено и защо останалите варианти отпадат.
За учителя това е удобен инструмент за бърза проверка или преговор. За ученика тестът е подходящ за самопроверка и разширява представата му за историята на думите.

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Тест по български език: речников състав на езика – активна и пасивна лексика в 20 задачи с избираем отговор и подробни обяснения
Проверка без встъпителен текст и без задачи за писане – само двадесет въпроса, всеки от които изисква точно решение и веднага го обяснява. Настоящият тест по български език е замислен като бърз и ефективен инструмент за проверка на усвоеното. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях. Задачите не следват текст, а покриват равномерно целия учебен материал, като редуват разпознаване на конкретни думи с въпроси за определения. Първата група задачи изисква откриване на дума от всекидневната употреба сред остарели названия, разпознаване на нова дума, свързана с технологиите, и посочване на название на предмет, отпаднал от бита. Веднага след това следват въпроси за същността на историзма и за двойката, показваща замяна на старо название с ново, както и разпознаване на архаизъм сред нови думи. Втората група задачи проверява теоретичните основи: обхвата на пасивната лексика, причината дадена дума да се определи като историзъм, значението на конкретни нови думи, разпознаването на ред с активна лексика и причината архаизмите да излизат от употреба. Отделно внимание е отделено на авторските новообразувания, включително на български езиковед, с чието име се свързва създаването на редица утвърдени днес думи. Заключителните задачи обхващат основата, върху която се изгражда речниковият състав на новобългарския език, стилистичната функция на остарелите думи в художествен текст, разликата между активната лексика на езика и личния речник на отделния човек, значението на конкретен неологизъм и периода, в който започва оформянето на съвременния речников състав. Ключът не се ограничава до посочване на верния вариант: всеки отговор е обяснен с цяло изречение, а в повечето случаи е пояснено и защо останалите три възможности не отговарят на условието. За учителя това е удобен инструмент за бърза текуща проверка или за преговор. За ученика тестът е подходящ за самопроверка – решава се за кратко време и работи като кратко обобщение на темата.
Тест по български език: думите, които употребяваме, и думите, които само разбираме – речников състав, активна и пасивна лексика (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Между думите, с които си служим всеки ден, и онези, които разпознаваме само от книгите, стои цялата история на един език. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът умее да разположи всяка дума на нейното място в тази система. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане – проверката започва непосредствено и обхваща целия учебен материал. Началните задачи изискват разпознаване на дума от съвременната реч сред остарели названия и обяснение на причината, поради която в езика навлиза ново название. Следват въпроси за дума с променено през времето значение, за отнасяне на историческа титла към точната група и за общото между няколко форми с остаряло звучене. Втората група задачи разглежда конкретни случаи от двата края на речниковия състав: авторска дума, създадена по конкретен повод, признаците на остарелите граматични форми, причината за отпадането на название на изчезнал уред, както и разпознаване на чужда дума и на нова дума от дигиталната област. Отделно е застъпен въпросът какъв ефект постигат остарелите думи в художествен текст и какво показва замяната на едно название с друго. Трета група въпроси е свързана с приноса на български езиковед към обновяването на речника: думи, чието създаване се приписва на него, заеманата от него длъжност и един от известните му шеговити опити за заместване на чуждица. Заключителните задачи обхващат промяната в произношението на думи, употребявани и днес, разпознаването на ред с названия на изчезнали предмети, общото твърдение за развитието на речниковия фонд и случаите, в които чуждата дума навлиза заради нуждата от точно название. Всеки отговор в ключа е придружен с обяснение в цяло изречение, което поставя думата в съответната ѝ група и посочва защо останалите варианти отпадат. За учителя това е бърз инструмент за текуща проверка или преговор. За ученика тестът е удобен за самопроверка и дава ясна представа как се движат думите между активния и пасивния речник.
Тест по български език за 9. клас: Речников състав. Активна и пасивна лексика - 20 задачи с отговори. Работа с текст, остарели и нови думи, разпознаване в изречение
Повечето проверки по тази тема започват с въпроса какво е архаизъм. Тази започва иначе: с кратък текст за една музейна зала и с пет задачи, на които се отговаря само след внимателно четене. Определението идва по-късно и се оказва, че не то е най-трудната част. Текстът е съвременен, с проста лексика, и в него стоят две витрини една срещу друга. Задачите към него не питат за определения, а искат четене с разбиране. Едната търси ред с названия от миналото, другата ред с нови названия. Третата проверява разчитането на описанието. Четвъртата иска намиране на подробност, а петата извод. Всяка проверява друго умение и никоя не подсказва отговора на съседната. Средната част минава към самата тема. Дванайсет задачи, подредени от общото понятие към произхода на речниковия състав, оттам към активната и пасивната лексика и накрая към техните дялове. Тук е и разликата с обичайните проверки по темата. Само една задача иска разпознаване в ред с думи. Две искат разпознаване в изречение, където грешката е една дума сред десет. Една пита къде остарелите думи се употребяват и днес. Така ученикът не отмята наизустени списъци, а прилага правилото върху жив текст. Неверните възможности са направени да работят. При определенията всяка от тях съдържа по една типична грешка и затова не се отхвърля на око. Нито едно определение не се явява като неверна възможност при друга задача, тоест решаването по изключване не минава. Възможностите в една задача са с еднаква дължина, а верните отговори са разпределени между четирите букви без закономерност, която да бъде улучена. Накрая стоят три задачи за писане и всяка иска различно нещо. Първата иска примери с уместни изречения. Втората иска наблюдение върху собствения език и обяснение защо една нова дума се налага. Третата иска разделяне на личния речник с посочен признак за всяка дума. Условията казват точно какво трябва да съдържа отговорът. Всеки верен отговор има обяснение от едно изречение, написано просто и без преписване на определението. Трите писмени задачи имат примерни отговори в търсения обем и уговорка, че се приемат и други верни решения. Проверката се вмества в един учебен час. Избираемите задачи отнемат около двайсет минути, а остатъкът стига за писането и за кратко обсъждане. Оформлението е еднакво от първата до последната задача: номер, въпрос и четири възможности една под друга, а под всяка писмена задача пет оставени реда. Задачите с готови възможности стоят напред, писмените накрая. Върши работа за класна работа, за упражнение и за преговор. Може и на части: петте задачи по четене поотделно, теоретичните като упражнение в час, писмените като домашна работа. Темата обърква, защото понятията в нея се различават по една подробност. Тук тази подробност е поставена в средата на всяка задача, а не в края на определението. Полза за преподавателя: готова проверка, в която са вградени четене с разбиране, приложение в изречение и писане. Обясненията към отговорите съкращават проверката, а примерните отговори дават материал за разговора в час. Полза за ученика: упражнение, което иска прилагане, а не наизустяване, с обяснение след всеки отговор и с три образеца за ясно написан отговор.
Тест по български език: речников състав – активна и пасивна лексика в реална употреба: остарели названия, неологизми и авторски новообразувания (20 задачи с верни отговори)
Речникът на един клас и речникът на едно поколение по-нагоре се различават осезаемо – и това не е недостатък, а естествено свойство на езика. Настоящият тест по български език тръгва от подобно наблюдение и стига до точните термини, с които то се описва. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за училищен проект, в който едновременно се описват предмети от стария бит и се използват думи от цифровата среда. Първите пет задачи произтичат от него: разпознаване на думите от съвременната ученическа реч и на онези, които назовават отпаднали битови реалии, определяне на решението, взето от учениците относно непознатите названия, откриване на основния контраст в текста и извеждане на обобщаващата идея на проекта. Втората група задачи проверява теорията последователно. Започва се от понятието речников състав и от неговата подвижност, след което се разглеждат активната лексика и разликата между активната лексика на езика и личния речник на отделния човек. Следват задачи за разпознаване на редове с историзми, архаизми и неологизми, а веднага след тях – по един въпрос за определението на всяко от тези понятия. Отделно е застъпен въпросът защо остарелите думи се употребяват в съвременни текстове и какъв е характерът на новите думи. Последната затворена задача изисква откриване на авторски неологизъм в конкретно изречение – рядко срещан и особено интересен формат. Заключителните три задачи са с място за писане: по един пример за двата вида остарели думи с обосновка, съставяне на изречения с два различни по произход неологизма и съпоставка между речника на класа и този на възрастните с аргументи. Приложен е ключ с верните отговори, пояснения и примерни решения. За учителя това е удобен материал за текуща проверка и за урок с връзка към живата езикова практика. За ученика тестът показва, че лексикалните пластове не са абстракция, а част от всекидневието му.
План за урок: Думата в речниковия състав на българския език
Всяка дума в българския език идва отнякъде и този произход личи. Часът разглежда речниковия състав по слоеве. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Лексикология и фонетика“. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация. Десет минути са отделени на домашните думи, като първият подраздел е за общославянската лексика, тоест за най-стария слой, който българският споделя с останалите славянски езици. Нататък часът минава през заемките, през чуждиците и през разликата между тях, която е и същинската трудност на темата. Отделно е предвидено и как се обяснява, че заемката не е недостатък на езика, а следа от историята му. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с речник в час, така че произходът на думата да се проверява, а не да се приема наготово. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху лексиката и като модел за собствен план по езикова тема.
Думата в речниковия състав на българския език – домашни, чужди и остарели думи
Обяснения, справочник и практическа работа в един ресурс – материалът „Думата в речниковия състав на българския език“ съчетава тематично изложение с два тестови модула и отговори. Основният фокус е върху домашните и чуждите думи, допълнен с международната лексика, стилистичната уместност и остарелите думи. Подходящ е за ученици, които искат да подредят знанията си, и за учители, които търсят готова основа за обяснение, упражнение и преговор. Теоретичната част е организирана чрез кратки рубрики, подточки и примери. Началните раздели въвеждат основните разграничения, а следващите разширяват работата към произхода и употребата на думите. Тази подредба улеснява ориентирането: можете да намерите необходимата тема, да направите записки и да се върнете към нея при решаване на задача. За учителя рубриките са удобна опора за последователно представяне на материала в час. Самостоятелни части са предвидени за езиковия подбор според сферата на общуване, пуризма и остарялата лексика. Краткият справочник „Да знаем още“ допълва изложението преди преминаването към тестовете. Така теоретичните опори са ясно отделени от упражненията, но остават непосредствено достъпни при работа. Организацията позволява материалът да бъде използван както цялостно, така и по конкретни тематични направления. Разширеният тестов модул включва шест номерирани задачи с различни формати и подусловия. В него са съчетани дефиниране, класификация, обосновка, редактиране и кратко аналитично изложение. Този блок е удобен за по-задълбочена работа, при която изборът трябва да бъде подкрепен с аргумент. Учителят може да подбере отделни упражнения според целта на урока, а ученикът – да проследи как знанията се прилагат в различни условия. Вторият модул е предназначен за ученици и съдържа пет номерирани задачи. Форматите включват отбелязване, свързване, допълване, избор и кратко обяснение. Разнообразието позволява да се упражнят разпознаването и самостоятелното формулиране. Към двата модула са поместени отговори за проверка. Така ресурсът предлага последователен начин на работа: запознаване с изложението, решаване на упражненията и връщане към конкретните затруднения. Получавате учебен материал, който спестява време при събиране на примери и организиране на упражнения върху речниковия състав. Може да го използвате за урок, насочен преговор или самостоятелна подготовка с проверка. Изберете този ресурс, ако искате обясненията и практическите задачи да бъдат събрани в лесна за следване структура. Добавете го към учебните си материали и разполагайте с тематични раздели, кратък справочник и два тестови модула за целенасочена работа върху домашните, чуждите и остарелите думи.