Сфери на общуване, видове медии, функции и жанрове – тест с 20 задачи и мотивирани отговори (Вариант 2)

Тестът обхваща в двадесет задачи със затворен отговор основните понятия, свързани с масовата комуникация и с жанра на информационната бележка, и проверява дали ученикът разпознава изучаваната теория в конкретни, взети от практиката ситуации. Първата група задачи е насочена към сферите на общуване. Чрез кратки и лесно разпознаваеми примери от всекидневието се проверява умението да се различат битовата, естетическата, научната и медийната сфера, както и да се прецени до каква аудитория достига дадено съобщение. Втората група обхваща видовете медии и характера на общуването в тях. Проверява се разграничаването на печатни от електронни медии, темите, характерни за масовата комуникация, значението на различните гледни точки, както и разликата между официално и неофициално публично общуване. Третата група е посветена на функциите на медийните текстове – информираща, коментираща и развлекателна – и на разпознаването на медийните жанрове по техните отличителни белези. Четвъртата група се съсредоточава изцяло върху информационната бележка. Проверяват се задължителните ѝ елементи, обективността на изложението, ролята на посочените участници, както и умението да се разпознае езиково средство, което не отговаря на изискванията на жанра. Заключителната задача поставя по-обобщен въпрос – как се определя жанрът на текст, в който се съчетават белези на различни жанрове. Особена стойност на материала придава ключът: към всеки верен отговор е добавено кратко обяснение, което формулира съответното правило и посочва защо останалите варианти отпадат. Така тестът може да се използва не само за проверка, но и за усвояване на учебното съдържание. Материалът е подходящ за текущ контрол, за упражнение и преговор в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа.

Материалът е трети вариант на теста върху масовата комуникация и информационната бележка и съдържа двадесет задачи със затворен отговор, изградени изцяло върху нови ситуации. Това позволява той да се използва като самостоятелна проверка, като допълнителен вариант при работа в клас или като заключително упражнение след предходните варианти. Началната част проверява разпознаването на сферите на общуване чрез конкретни всекидневни ситуации, при които ученикът трябва да прецени дали общуването е научно, битово, естетическо или медийно, а в част от задачите – да определи едновременно сферата и вида на използваната медия. Следващата група обхваща видовете медии и основните понятия на масовата комуникация. Тук се проверява разграничаването на печатни от електронни медии, разпознаването на текст, който не принадлежи към дадена група, както и владеенето на терминологията – наименованието на получателите на посланието и общото название на текстовете, създавани за средствата за масова комуникация. Отделно се проверява разликата между официалния стил на традиционните медии и свободния стил на интернет средата, както и значението на различните гледни точки. Централно място заемат задачите върху функциите на медийните текстове. Информиращата, въздействащата, коментиращата и развлекателната функция се разпознават по конкретни примери, а не по определения. Към тях са добавени и задачи върху медийните жанрове, при които трябва да се различат репортаж, интервю и статия по техните отличителни белези. Заключителната част е посветена изцяло на информационната бележка: обективността на изложението, ролята на времето, мястото и участниците, недопустимостта на образния и оценъчния език и определянето на жанра при смесени белези. Всеки отговор е придружен с обяснение, което формулира правилото и мотивира избора. Материалът е подходящ за текущ контрол, за допълнителен вариант при проверка в клас, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Тестът обхваща цял раздел от учебното съдържание и проверява както теоретичните понятия, така и умението те да бъдат приложени върху конкретен текст. Задачите са разнообразни по вид и обхващат всички теми от дела. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен кратък медиен текст за обществено събитие. Върху него са зададени пет въпроса: към кой жанр принадлежи, кой е източникът на съобщението, каква е неговата цел, в каква форма протича общуването и коя характеристика не му е присъща. Тази част проверява четене с разбиране, съчетано с разпознаване на жанрови белези. Следващата група е върху основните понятия: какво представлява общуването, кой пример е за масова комуникация, кои са участниците в нея, какво означава публиката в медиен контекст, каква е основната цел на този вид общуване и кое условие не се отнася за него. Третата група разглежда жанровете – какво е характерно за информационната бележка, по какво тя се различава от репортажа, кой жанр е изграден от въпроси и отговори и какво се изисква от този, който води разговора. Отделни въпроси са върху изискванията към информацията в медиен текст и върху понятието за медийна грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между двата вида общуване, да се посочат две разлики между два жанра и да се състави заглавие на медиен текст по зададена тема. Отговорите са изведени накрая, с кратко обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово съставено заглавие. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на теория и практика. Първо се работи върху реален по вид медиен текст, а после се проверяват понятията – така се вижда дали ученикът разпознава жанра не по определение, а по самия текст. Особено полезна е последната задача. Съставянето на заглавие е кратко упражнение, но изисква усет за точност, за информативност и за въздействие – умения, които се проверяват рядко, а са в основата на всеки медиен текст. Ценни са и въпросите за разликата между двата основни жанра. Те се задават два пъти – веднъж като избор и веднъж като свободен отговор – така че разграничението остава наистина усвоено. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори и с ясна мярка при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа обясненията служат като кратък преговор върху понятията от раздела.

Обобщителен вариант, който проверява целия раздел и започва с текст за национален празник, отразен от местна медия. Въпросите са подредени от конкретния текст към общите понятия. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор. Петте въпроса към приложения текст изискват да се определи формата на общуване, да се посочи източникът на информацията, да се разпознае жанрът, да се формулира целта на текста и да се открие характеристиката, която не му е присъща. Следващата група обхваща основните понятия: определението за масова комуникация, пример за нея, значението на понятието публика, целта, която не ѝ принадлежи, и участникът, който остава извън нея – въпрос, който изисква да се различи институционалната роля от личната. Третата група е върху жанровете. Разгледани са характеристиките на репортажа, задължителното съдържание на информационната бележка, строежът на диалоговия жанр и изискванията при подготовката на разговор. Отделни въпроси са върху достоверността на информацията, върху средствата на общуването без думи и върху дейността, която действително развива медийната грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между двата основни жанра, да се посочат два начина, по които се осъществява този вид общуване, и да се състави заглавие на репортаж за училищно събитие. Отговорите са изведени накрая – с обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово заглавие и уточнение, че при една от задачите се приемат различни верни отговори. Материалът е подходящ за обобщителна проверка върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е плътността. Всички понятия от дела се проверяват поне по веднъж, а най-важните – жанровете и изискванията към информацията – по два пъти и в различна формулировка. Особено полезен е въпросът за участника, който остава извън този вид общуване. Той изисква да се разбере, че тук страните не са отделни хора, а институция и публика – ключово наблюдение за цялата тема. Ценен е и въпросът коя дейност развива медийната грамотност. Той поставя редом няколко занимания, свързани с текстове и с екрани, и показва, че само едно от тях изгражда критично отношение. За преподавателя тестът дава пълна и бърза проверка. За ученика обясненията служат като компактен преговор върху понятията от раздела, а сгрешените задачи показват точно коя тема се нуждае от повторение.

Вариант, който започва с отразяване на реално по вид културно събитие и постепенно преминава към понятията, чрез които такива текстове се описват. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен медиен текст за градско тържество. Върху него са зададени пет въпроса: кой жанр го описва най-точно, по какви канали се е разпространил, каква е целта на самото събитие, коя характеристика не се отнася за текста и кой е основният източник на информацията. Тази част изисква да се различи целта на текста от целта на описаното в него събитие – разграничение, което често се пропуска. Следващата група разглежда основните понятия: определението за масова комуникация, пример за медийно общуване, страните в него, значението на понятието аудитория, целите на този вид общуване и ситуацията, която не му принадлежи. Третата група е за жанровете – съдържанието на информационната бележка, отликите на репортажа, изискванията към водещия разговор и характерното за диалоговия жанр. Отделни въпроси са върху достоверността на информацията и върху медийната грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между общуването с думи и без думи, като се дадат примери; да се посочат две условия, при които общуването е масово; и да се състави заглавие на информационна бележка за училищно събитие. Отговорите са изведени накрая – с кратко обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово заглавие. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е въпросът за общуването без думи. Той разширява темата отвъд медийните жанрове и напомня, че значителна част от общуването изобщо не минава през езика – наблюдение, полезно и при устно изказване пред публика. Полезен е и приложеният текст. Той описва събитие, предавано едновременно по телевизия и в интернет, което позволява да се обсъдят различните канали за разпространение и промяната в начина, по който новините достигат до хората. Ценна е и задачата за съставяне на заглавие. Темата е близка – събитие в собственото училище – така че упражнението се решава лесно, но изисква точност и стегнатост. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори. За ученика обясненията събират на едно място всички понятия от раздела.

Тестът тръгва от текст, какъвто ученикът среща всеки ден в телефона си – кратък медиен коментар за градска новина, с мрежова лексика и с призив към читателя. Точно това го отличава: темата за публицистиката е проверена върху съвременен език, а не върху откъс отпреди половин век. Двадесет задачи: седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Първите пет задачи работят направо с приведения текст. Изисква се да се определи целта му, да се посочи тропът в него, да се разпознае въпросителното изречение с публицистична функция и да се различат две новообразувани думи – едната утвърдена в езика, другата съществуваща само в този текст. Тази двойка задачи е рядкост в ученически тест и въвежда понятия, които обикновено се подминават. Следва теоретичният блок. Той обхваща целите на стила, отношенията между автора и читателя, характерната лексика и разговорните единици, както и това по какво публицистиката се различава от научното и от деловото изложение. Обособена част е за жанровете – кои текстове принадлежат на стила, в кои канали се срещат и по какво се разпознава един от най-специфичните сред тях. Тук е и задачата за клишираните медийни формули, с които се въздейства, без да се аргументира. Отделно място заема въпросът за етиката: доколко този стил може да влияе и къде влиянието преминава в манипулация. Това е важна задача, защото извежда темата отвъд граматиката и я свързва с медийната грамотност. Включена е и задача за редактиране – коя от четири преработки запазва подходящия тон. Тя проверява усет, а не запаметено правило. Подредбата води от текста към понятията и оттам към собствено писане – естественият път, по който темата се усвоява трайно. Отворената част е най-ценна. Първата задача изисква от самия текст да се извлекат три различни по вид езикови средства и да се обясни как всяко от тях въздейства. Втората е същинска писмена работа: да се напише кратък публицистичен текст по зададена тема, като в него задължително присъстват метафора, оценъчни изрази, въпрос, разговорна единица и ясна финална теза. Третата изисква попълване на таблица с четири жанра – характеристика и примерна ситуация за всеки. Отговорите са изчерпателни. Затворените задачи са с кратки обяснения, а при отворените е даден и напълно написан примерен текст с маркирани в него средства, както и попълнена таблица. Обемът е удобен: затворената част се решава за половин час, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно – като домашна работа или като втори час върху темата. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки формулировки и от съседни стилове, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа, която проверява знание, усет и умение да се пише, с осигурени отговори и с готов образец за оценяване. За ученика: самопроверка и модел – показва как изглежда изпълнена задача от този тип и какво се очаква в собствения му текст.