Тест по литература върху поемата „Честен кръст“ на Борис Христов – клетвата, отказът и цената на словото в 20 задачи с отговори

Тест по литература върху поемата „Честен кръст“ на Борис Христов с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор. Проверката обхваща творбата от родовата и жанровата ѝ принадлежност до посланието на финала. Началните задачи установяват към кой литературен род и жанр принадлежи произведението. Тези въпроси не са формални: творбата съчетава белези на няколко рода и определянето ѝ изисква разбиране, а не запомнено название. Следва група задачи за темата и за мотивите. Едната изисква да се посочи кой мотив в творбата отсъства – формулировка, която налага проверка на всичките четири варианта. Обособена е обемна линия за образите и приведените изрази. Разгледани са значението на прибраната стълба, символиката на изсъхналото дърво, смисълът на израза за хвърлянето по вълните и ролята на движещото се превозно средство. Всяка от тези задачи стъпва върху конкретни думи от текста. Отделни въпроси засягат отношението към приятелите, ролята на библейските препратки, стиловите особености и това, кое не е характерно за писането на автора. Значително място е отделено на строежа. Задачата за композицията изисква да се забележи, че творбата се затваря в кръг – началото и краят се свързват по тема. Заключителните въпроси от затворената част разглеждат водещата тема, тона във финала и вярното твърдение за творбата. Петте задачи с разгърнат отговор са насочени към по-отвлечените места: ролята на самотата и разочарованието, значението на една метафора, проявите на мотива за предателството, представата за призванието на твореца и посланието на финала. Задачата за призванието е особено удачна. Тя изисква да се разбере двойствеността: словото е едновременно дар и товар, а именно оттам идва вътрешната драма. Примерните отговори са обстойни, с разгърнато тълкуване и с ясен извод, и на места привеждат конкретни изрази от текста. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с обосновка от няколко изречения, което прави раздела с отговорите годен и за самостоятелно четене при преговор. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на поемата. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за твореца.

1. ТЕМА И ПРОБЛЕМАТИКА Поемата „Честен кръст“ разглежда драматичната съдба на твореца в съвременното общество. Главната тема е отказът от поезията като протест срещу фалша, комерсиализацията и опошляването на словото. Лирическият говорител е изправен пред кризисен избор – да продължи да пише заради суета и признание или да се откаже, запазвайки своята честност и вътрешна свобода. Произведението поставя тежки въпроси за смисъла на поетическото

Тестът чете поемата като изпит, през който минава един творец: изкушенията, предателствата, парите, славата и накрая – съдът над самия него. Въпросите проследяват този изпит стъпка по стъпка и изискват всеки образ да бъде свързан със смисъла му. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Началните въпроси са върху отказа, с който започва поемата, върху смисъла на един прочут образ, върху обръщането към реалния труд и върху представата за земната страст. Следва група задачи за общността и предателството, за отказа от отмъщение и за преработването на болката в слово. Втората група проследява пътуването и неговите значения, признанието, че поезията не може да бъде оставена, и смисъла на обратното движение. Отделни задачи разглеждат опасността, свързана с парите, прякото определение за поета и хората, които се нуждаят от неговото слово. По-нататък въпросите засягат сцената, в която се ражда големият творец, необходимите му сетива, отношението между смъртта и знанието, призива да бъдат погребани заедно две неща и развитието на идеята за връщането. Заключителните задачи са върху търсения чист тон и върху функцията на финалния призив. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: проследяване на смяната на посоките в поемата, анализ на един силен образ по избор и кратка аргументация коя двойка теми е най-тясно свързана, с по един конкретен пример за всяка. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху поемата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант са разгърнатите формулировки. Всеки от четирите отговора е цяло изречение и звучи възможно, ако текстът е прочетен бегло – затова изборът изисква действително разбиране, а не разпознаване по ключова дума. Полезна е и последната отворена задача. Тя не задава готова връзка, а изисква ученикът сам да реши кои две от разгледаните теми са най-близки и да защити избора си с примери. Това е малко упражнение по самостоятелно построяване на теза. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за разговор в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък коментар към всяка част от поемата, а примерните решения показват как се пише отговор с ясна мисъл и с позоваване на текста.

1. Набележете основанията, поради които лирическият говорител е решил да се откаже от поезията. Обърнете внимание на това в кой момент се случва решението - в момента на говорене или по-рано. Отговор: Лирическият говорител се отказва от поезията, защото вече не вярва в искреността на словото и се страхува, че поезията му ще стане угодна, изкуствена, комерсиална. Чувства, че стиховете вече не идват от сърцето, а са подчинени на социални и материални очаквания. Решението

Тест по литература върху стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката е насочена към начина, по който творбата въздейства – езика, ритъма, образите и тона. Отличителна черта на този вариант е, че условията и вариантите са формулирани разгърнато. Всеки от предложените отговори е цяло твърдение, а не кратък етикет, така че изборът се превръща в преценка между няколко тълкувания. Това прави теста по-взискателен към четенето, но и по-точен при оценяването. Началните задачи установяват отношението на лирическия говорител към препятствията и значението на образа, свързан с крайната заплаха. Двете се допълват и очертават основното напрежение в творбата. Следва група въпроси за средствата: действието на сравненията, ролята на личното обръщение, характерът на езика и значението на битовите образи. Задачата за езика е сред полезните – верният отговор насочва към стегнатостта и яснотата като източник на въздействието, а не към книжна украса. Обособена е линия за ритъма и настроението. Проверява се какво постига бързото темпо и какво преобладаващо усещане създава творбата. Отделни въпроси засягат представата за смъртта, устойчивостта на героя и характеристиката на самия него. Особено ценна е задачата за обществената страна на убеждението. Тя изисква да се разбере, че личната позиция в тази поезия не е самотна, а е насочена към общото благо. Петте задачи с писмен отговор са степенувани по обем. Първите три изискват отговор в едно-две изречения – върху образа на крайната заплаха, върху природните образи и върху ритъма. Последните две изискват по три-четири изречения и разглеждат смъртта като изпитание и връзката между личното и общото. Степенуването на отворените задачи е сполучливо решение. Ученикът първо се упражнява в кратка и точна формулировка, а после преминава към разгърнато разсъждение. За всяка задача е оставено съответното място за писане, което подсказва и очаквания обем. Краткият формат при първите три въпроса е особено полезен. Той не позволява разводняване и изисква същината да бъде изказана в едно-две изречения – умение, което се търси и при изпитните задачи с ограничен обем. Последната задача е най-стойностната. Тя изисква да се проследи как личното изпитание придобива обществено значение и как един човек се превръща в знак за обща надежда. Примерните отговори са съобразени с посочения обем – кратките са стегнати, а разгърнатите следват ясен строеж с извод накрая. Могат да послужат като модел при подготовка за писане. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно изречение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и различно по големина поле за писане според изисквания отговор. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност отворените задачи да се оценят с различна тежест според обема им. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение в кратката, точна формулировка.

Този вариант работи плътно с текста на творбата – с нейните образи, повторения и ключови изрази – и завършва с пет въпроса, изискващи писмен отговор. Така проверката обхваща и разпознаването, и умението наблюдението да бъде формулирано. Задачите са 20 и се разделят в две части. Първите петнадесет са с избираем отговор. Те обхващат основното противопоставяне в стихотворението, функцията на огъня, водещото чувство и значението на един от най-известните стихове в българската поезия. Следват въпроси за темата, за литературното направление, към което принадлежи творбата, за ефекта на повторението и за внушението на финала. Отделна група е върху художествените средства: коя фигура е употребена в конкретен израз, каква е ролята на природните образи и какъв ефект постига противопоставянето между два образа от религиозната представа – въпрос, при който верният отговор обединява няколко възможности. Последните въпроси от тази част са върху конфликта и върху идеята, която творбата внушава – дали покоят е постижим и защо. Втората част се състои от пет задачи с кратък свободен отговор и с оставено място за писане. Те изискват тълкуване на символиката в последния стих, обяснение как двойката противоположни образи изгражда лирическия образ, определяне на ролята на повторението, формулиране на философската идея и разчитане на един труден израз от текста. Отговорите са изведени накрая. При затворените задачи е добавено кратко пояснение под всеки верен избор, а при отворените са дадени разгърнати примерни решения от по няколко изречения. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка на съчинение и за самостоятелна работа. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Най-ценна е втората част. Петте примерни отговора всъщност представляват кратък анализ на творбата, разделен по теми, и могат да се използват като опора при писане на съчинение или при устно изпитване. Полезно е и обяснението под всеки затворен въпрос. То превръща проверката в учене: дори при сгрешен отговор ученикът веднага получава кратката формулировка, която е трябвало да знае. Особено внимание заслужава работата с конкретните изрази от текста. Няколко задачи изискват да бъде разчетен точно определен стих или словосъчетание – умение, което се оценява високо при анализ и което рядко се упражнява целенасочено. За преподавателя материалът дава готова проверка с ясна мярка при свободните отговори и с достатъчно съдържание за пълноценен учебен час. За ученика при самостоятелна работа целият раздел с отговори може да се чете и като обобщение на изучаваното за творбата.