Тест по български език и литература – 27 задачи с отговори върху текст от одата „Опълченците на Шипка“, „Немили-недраги“, тропи и фигури, метонимия, антитеза, кулминация, памет

Одата „Опълченците на Шипка" превръща едно сражение в национален символ, а езикът, с който Иван Вазов постига това, е предмет на настоящите двадесет задачи. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от противопоставянето между срама и славата в началните стихове и от смисъла на думите за свободата, получена като дар. Следват задачи за позоваването на Беласица и Батак и за художествения ефект от натрупването на думи, назоваващи мрака и униженето. Друга група въпроси разглежда съпоставката с Термопилите, чрез която подвигът се извежда на световна висота, одухотворения образ на Балкана като пазител на паметта, значението на определението за орловете и смисъла на новото име, вписано в историята. Следващите задачи са насочени към самата битка: внушението при появата на дългоочакваната подкрепа, ролята на повторенията за напрежението и динамиката, контрастът между настъплението и бягството на противника и функцията на звуковите глаголи, изграждащи акустичната картина на боя. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до триделния строеж на творбата, до посланието на последната строфа, до мястото на генерал Столетов, до смисъла на стиха за липсващото оръжие и до водещия мотив за родолюбието и саможертвата. Трите задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение: защо героите остават неназовани поименно, каква е ролята на Балкана във финала и защо миналото може да се превърне в източник на гордост, с пример от текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и насоки за отворените въпроси.

Одата защитава едно национално достойнство и го прави с целия арсенал на риторичното изкуство. Двадесетте задачи проследяват как е построена тази защита – от първото местоимение до последния природен образ. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от смисъла на лирическото „ние", което говори от името на цял народ, и от натрупването на повторената частица в началната строфа. Следват задачи за позоваването на предишни кървави страници от народната съдба и за риторичното отрицание, с което се отхвърля обвинението за подарена свобода. Друга група въпроси разглежда противопоставянето между личния спомен и общото минало, водещата опозиция в частта на мрака и одухотворения образ на планината като вечен пазител на духа. Отделни задачи изясняват средствата, изграждащи звуковата картина на боя, внушението на сравнението с лъвовете и символиката на лавровия венец. Следващите въпроси са насочени към ролята на генерал Столетов като връзка между командването и доброволческия дух, към надмощието на моралните ценности над численото превъзходство, към стиха, бележещ върха на напрежението, и към обръщението, превръщащо самия връх в участник в събитието. Заключителните задачи от тази част се отнасят до признателността на цялата страна, до класическия строеж на творбата и до внушението на епилога. Трите задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение с конкретни примери: как повторенията подкрепят защитната теза, каква ценностна йерархия изгражда противопоставянето между двете войски и защо творбата завършва с природен, а не с човешки образ. Приложени са верните отговори със сбити пояснения и подробни примерни решения.

Разборът се движи почти дума по дума и точно това е неговото предимство. След представяне на Иван Вазов и на творбата въпросите се спират на ролята на усилваща частица, на емоционалната ситуация, в която въвеждат конкретни изрази, и на причината да бъдат споменати Беласица и Батак, с обяснение какво и кога се е случило на тези места. Следват питания за значението на противопоставителен съюз и на отделни думи, за реда, в който историята е въведена в началото на творбата, и за възклицанието, което дава начало на втората смислова част. Отделни раздели разглеждат двете страни в сражението поотделно: опълченците като защитници и нападателите, както и разположението на участниците в боя. Петдесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Вниманието към отделната дума прави разработката особено полезна при подготовка за въпрос върху езика на творбата. Такова четене показва, че в тази ода няма случайна дума и че дори частиците и съюзите носят смисъл. Отговорите са кратки и конкретни, така че лесно се откриват при преговор. Подредбата позволява бързо намиране на нужния въпрос.

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Шест творби, трима автори и една обща мярка за човека – така изглежда учебният дял „Българинът във възрожденския свят“, когато трябва да бъде обобщен пред клас. Тестът е направен точно за този момент: когато отделните уроци вече са минали и остава да се провери какво от тях се е задържало като свързано знание, а не като разпокъсани спомени. Проверката преминава през „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев и творбите на Иван Вазов от дела – повестта „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, одата „Опълченците на Шипка“ и одата „Българският език“. Въпросите не следват сляпо реда на уроците, а се движат между произведенията, така че ученикът да не отговаря по инерция, а всеки път да се пренастройва към различен текст. Задачите са 20 на брой. Първите 17 са с избираем отговор и по четири възможности. Част от тях проверяват основната идея и водещата тема на всяка творба; други са насочени към героите – техните подбуди, поведението им в решаващ момент и мястото им в системата от образи. Има задачи върху конкретни стихове и изрази, върху тона и стиловата окраска на одите, както и няколко въпроса от съпоставителен тип, които изискват откриване на общото между различни произведения и разпознаване на герои, поставени в един ред. Този тип задачи е особено полезен, защото точно там най-често се получава объркване между творбите. Останалите 3 задачи изискват свободен писмен отговор в обем 2–3 изречения, с оставено място за писане под всяка от тях. Първата е насочена към характеристиката на централен женски образ, втората изисква посочване на конкретни аргументи от текста в защита на дадена теза, а третата търси обяснение на авторовия избор в едно от най-известните му произведения. Кратката форма тренира умението да се формулира точно и стегнато – качество, което се оценява и при устно изпитване, и в писмените работи. Приложени са пълните отговори. При затворените задачи верният вариант е даден заедно с кратко обяснение, което показва защо той е точен и към какво в творбата насочва. При свободните въпроси примерните отговори са построени като образец за обем, теза и опорни аргументи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за изходно ниво или за преговор в края на дела. Ученикът може да го реши и самостоятелно у дома, като си постави оценка сам по приложените отговори и види ясно кои творби е усвоил и кои изискват повторно четене. Решаването се вмества в един учебен час, а обхватът на въпросите дава добра представа какво се очаква да се знае за целия дял преди срочна оценка или класно съчинение.

Одата е разгледана строфа по строфа и с внимание към контекста. Началото представя Иван Вазов и произведението, а рубриката за припомняне се спира на причините за написването на целия цикъл, на примерите, които поетът има от световната литература и от нашата история, и на смисъла на едно ключово название. Рубриката „Да проверим какво разбрахме“ започва с броя на частите в стихотворението и с внушението, което лирическият говорител постига в увода, включително защо въвежда разказа с възклицание. Следват въпроси в кой ден от Шипченските боеве попадаме и в какъв етап е битката, в какви опозиции стоят турските орди и опълченците, с какво са сравнени едните и другите и какво въздействие имат думите на генерал Столетов. Четиридесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което прави разработката подходяща за подготовка за класна работа и за писмен анализ. Работата с опозициите и със сравненията е особено полезна, защото показва как Вазов изгражда контраста, върху който стъпва цялата ода. Отговорите цитират конкретни стихове. Въпросите следват реда на строфите в творбата.