Тест по български език и литература – 27 задачи с отговори върху текст от одата „Опълченците на Шипка“, „Немили-недраги“, тропи и фигури, метонимия, антитеза, кулминация, памет

Разборът се движи почти дума по дума и точно това е неговото предимство. След представяне на Иван Вазов и на творбата въпросите се спират на ролята на усилваща частица, на емоционалната ситуация, в която въвеждат конкретни изрази, и на причината да бъдат споменати Беласица и Батак, с обяснение какво и кога се е случило на тези места. Следват питания за значението на противопоставителен съюз и на отделни думи, за реда, в който историята е въведена в началото на творбата, и за възклицанието, което дава начало на втората смислова част. Отделни раздели разглеждат двете страни в сражението поотделно: опълченците като защитници и нападателите, както и разположението на участниците в боя. Петдесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Вниманието към отделната дума прави разработката особено полезна при подготовка за въпрос върху езика на творбата. Такова четене показва, че в тази ода няма случайна дума и че дори частиците и съюзите носят смисъл. Отговорите са кратки и конкретни, така че лесно се откриват при преговор. Подредбата позволява бързо намиране на нужния въпрос.

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Началото е при противопоставянето, с което одата отваря, и при най-известния израз от увода. Двете задачи заедно изясняват защитната постройка на творбата, а третата добавя смисъла на две исторически названия. Така още в първата четвърт ученикът минава през цялото встъпление. Следва задача за ефекта от натрупването на тежките думи в първата част. Тя е добре поставена, защото обяснява защо тази част изобщо съществува, и подготвя разбирането за цялата композиция. Веднага след нея стои задача за едно сравнение, което извежда българската битка в световен контекст. Тази задача е особено ценна, защото точно тази съпоставка ученикът обикновено помни като украса, без да разбира каква тежест носи. Централната част на теста е поредица задачи върху отделни изрази: за името, което живее вечно, за сравнението, с което са назовани бойците, за определението на новото име, за появата на спасението в последния момент, за повторенията в разгара на боя. Всяка задача е самостоятелна, но подредени така, те водят ученика по самото развитие на одата. Условията са кратки, а възможностите за отговор съдържат по една буквална и по една прекалено образна версия на смисъла, затова изборът изисква внимание. Отделна част се занимава с двата най-силни контраста в творбата и със звуковата ѝ страна. Едната задача пита какво внушава съпоставката между устрема и бягството, другата каква е функцията на натрупаните глаголи в описанието на боя. Двете заедно показват как Вазов постига едновременно картина и присъда. Към края задачите изискват обобщение: какъв тип композиция следва творбата, каква е ролята на историческото лице в нея, какво подчертава един израз за надмощието на духа, какво е посланието на последната строфа, кой е водещият мотив. Тази част от теста е най-близо до въпрос за писмено изпитване и обхваща онова, което трябва да остане от одата след години. Трите отворени задачи са от различен тип и всяка иска самостоятелно разсъждение. Първата се занимава с обобщеността на героите и с причината авторът да не назовава личности, което е по-дълбок въпрос, отколкото изглежда. Втората пита дали един образ в края е реален или символичен и иска избор с обосновка. Третата е най-важната: иска да се обясни защо миналото не е повод за срам, а за гордост, с изричното изискване за пример от творбата. Този въпрос е и същинската мисъл на одата, затова стои последен. Под всяка от трите има оставени редове за писане и листът е готов за ползване директно. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи стои верният отговор, изписан изцяло, и под него кратко обяснение, което изяснява основанието и често добавя по една подробност от текста. На няколко места обяснението изрично посочва кой израз от творбата доказва избора, което е удобно при проверка на цял клас. За трите отворени задачи са дадени насочващи отговори в сбит вид, които очертават посоката и обхвата на пълния отговор. Устройството позволява няколко употреби. Задачите върху встъплението вършат работа като проверка след прочита на първата част от одата. Задачите върху отделните изрази могат да се дават на части, в рамките на няколко часа, докато се разглежда творбата. Обобщаващите задачи са подходящи за преговор преди писмено изпитване, а трите отворени задачи стават за домашна работа, за писмено изпитване или като теми за кратко писане в час. Целият лист покрива одата и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Формулировките са кратки и достъпни, без натрупана терминология, което прави теста по-подходящ за ученик, който още не владее уверено литературоведските понятия. Навсякъде има по четири възможности и всички са цели изречения. Ползата за учителя е в тест, който е построен върху цитатите от одата и затова проверява точно онова, което остава в паметта от нея. Задачата за сравнението със световна битка дава готова отправна точка за урок върху мащаба на творбата, а последната отворена задача за разговор върху гордостта и срама в националната памет. Подредбата по изрази позволява материалът да се използва на части, успоредно с преподаването. Ползата за ученика е в това да разбере какво точно значат изразите, които е чувал многократно. Като мине през задачите и прочете обясненията, той усвоява смисъла на най-цитираните места от одата, вижда как действат двата основни контраста и получава готови формулировки за композицията и за водещия мотив. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Одата, която всеки знае, а малцина могат да обяснят защо е построена точно така. Двадесет и осем въпроса я разглеждат от всички страни, от една отделна дума до жанра. Подробен анализ на одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, изграден като въпроси с отговори. В началото стоят справките за автора и за творбата: мястото ѝ в поетическия цикъл, причината, поради която цикълът е създаден, обяснение на заглавието му и на вътрешното противоречие в него, както и смисълът на подзаглавието. Тук е приведена и оценка на самия поет за тази творба. Оттам нататък въпросите вървят на седем групи и всяка изисква различно умение. Първата се занимава със самите думи в заглавието: какво означава едно понятие, откъде идва то и защо заглавието е съставено точно от тези две части. Тук влиза и въпрос, който излиза извън литературата и стига до улиците на българските градове. Втората разглежда устройството на първата част и е сред най-ценните. В нея се доказва наличието на две противоположни становища, посочва се най-тежкото обвинение и се обяснява ролята на едно-единствено просто изречение, което стои като граница между тях. Има и въпрос за начина на свързване на изреченията, който върши работа и в часа по български език. Третата се занимава с образността: думите за светлина и мрак, символиката на един предмет и обяснението на едно изразно средство, което съчетава привидно противоречащи си понятия. Четвъртата и петата са посветени на двете воюващи страни. Отделно е направена характеристика на едните и на другите, посочени са епитетите за първите и презрителните назовавания за вторите, а после противопоставянето е проследено в три посоки едновременно. Шестата обхваща най-напрегнатите места: кулминацията, решението на автора да замълчи в определен момент и въпроса защо е привлечено събитие от чужда история. Отговорът на последния съдържа кратък преразказ на самото събитие и извод, който остава след прочитането. Седмата е теоретична и обхваща жанра, глаголното време, историческия контекст на битката и обобщителен въпрос за майсторството на творбата. Накрая стоят два въпроса за лична позиция, които се задават често и обикновено остават без свързан отговор. Отговорите са пълни, написани просто и с къси изречения, а понятията са обяснени при първата си поява, включително произходът на чуждите думи. За учителя: цялостно покритие за няколко часа и за няколко изпитвания. Въпросът за двете становища се раздава като задача по двойки, характеристиките на двете страни стават таблица за попълване, а личните въпроси отварят разговор около националните празници. За ученика: отговор на всичко, което може да бъде попитано по одата, включително на теоретичните въпроси и на тези за изразните средства. Става за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване, за преговор и за самопроверка. Една битка, един връх и двадесет и осем отговора, след които тази ода се чете съвсем различно.

Шест творби, трима автори и една обща мярка за човека – така изглежда учебният дял „Българинът във възрожденския свят“, когато трябва да бъде обобщен пред клас. Тестът е направен точно за този момент: когато отделните уроци вече са минали и остава да се провери какво от тях се е задържало като свързано знание, а не като разпокъсани спомени. Проверката преминава през „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев и творбите на Иван Вазов от дела – повестта „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, одата „Опълченците на Шипка“ и одата „Българският език“. Въпросите не следват сляпо реда на уроците, а се движат между произведенията, така че ученикът да не отговаря по инерция, а всеки път да се пренастройва към различен текст. Задачите са 20 на брой. Първите 17 са с избираем отговор и по четири възможности. Част от тях проверяват основната идея и водещата тема на всяка творба; други са насочени към героите – техните подбуди, поведението им в решаващ момент и мястото им в системата от образи. Има задачи върху конкретни стихове и изрази, върху тона и стиловата окраска на одите, както и няколко въпроса от съпоставителен тип, които изискват откриване на общото между различни произведения и разпознаване на герои, поставени в един ред. Този тип задачи е особено полезен, защото точно там най-често се получава объркване между творбите. Останалите 3 задачи изискват свободен писмен отговор в обем 2–3 изречения, с оставено място за писане под всяка от тях. Първата е насочена към характеристиката на централен женски образ, втората изисква посочване на конкретни аргументи от текста в защита на дадена теза, а третата търси обяснение на авторовия избор в едно от най-известните му произведения. Кратката форма тренира умението да се формулира точно и стегнато – качество, което се оценява и при устно изпитване, и в писмените работи. Приложени са пълните отговори. При затворените задачи верният вариант е даден заедно с кратко обяснение, което показва защо той е точен и към какво в творбата насочва. При свободните въпроси примерните отговори са построени като образец за обем, теза и опорни аргументи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за изходно ниво или за преговор в края на дела. Ученикът може да го реши и самостоятелно у дома, като си постави оценка сам по приложените отговори и види ясно кои творби е усвоил и кои изискват повторно четене. Решаването се вмества в един учебен час, а обхватът на въпросите дава добра представа какво се очаква да се знае за целия дял преди срочна оценка или класно съчинение.

Одата е разгледана строфа по строфа и с внимание към контекста. Началото представя Иван Вазов и произведението, а рубриката за припомняне се спира на причините за написването на целия цикъл, на примерите, които поетът има от световната литература и от нашата история, и на смисъла на едно ключово название. Рубриката „Да проверим какво разбрахме“ започва с броя на частите в стихотворението и с внушението, което лирическият говорител постига в увода, включително защо въвежда разказа с възклицание. Следват въпроси в кой ден от Шипченските боеве попадаме и в какъв етап е битката, в какви опозиции стоят турските орди и опълченците, с какво са сравнени едните и другите и какво въздействие имат думите на генерал Столетов. Четиридесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което прави разработката подходяща за подготовка за класна работа и за писмен анализ. Работата с опозициите и със сравненията е особено полезна, защото показва как Вазов изгражда контраста, върху който стъпва цялата ода. Отговорите цитират конкретни стихове. Въпросите следват реда на строфите в творбата.