Тестови задачи. Български език – 8 клас. Вид и време на глагола. (Вариант 1)

Две заповеди могат да означават едно и също, но да прозвучат съвсем различно – едната като молба, другата почти като грубост. Разликата е в граматиката, не в интонацията. Настоящият тест събира двадесет задачи, които проверяват как видът, времето и наклонението на глагола заедно определят смисъла и тона на изказването. Задачите за вида на глагола изискват разпознаване на форма, която представя действието в неговото протичане, и на форма, която съобщава постигнат резултат. Отделно се търси двойката изречения, в която противопоставянето между двете става най-очевидно. Условията са изградени върху ежедневни ситуации, а вариантите за отговор се различават единствено по глаголната форма. Времената са проверени в няколко посоки. Ученикът трябва да открие завършено действие в миналото, продължително действие, което е било в ход, когато е настъпило друго събитие, и незавършена форма, изграждаща фон за основното действие. Проверява се и разпознаването на бъдеще време, образувано със завършена форма – случай, при който объркването с незавършения ѝ съответник е често. Наклонението е застъпено със самостоятелни задачи. Разграничават се изявително, повелително и условно наклонение, а няколко задачи изследват специално оттенъците на заповедта: кога тя звучи неутрално, кога придобива настойчивост и кога прераства в почти груб тон. Такива задачи излизат извън граматиката и засягат речевото поведение – умение, което се проверява и в изпитните формати. Отделен смислов кръг е посветен на сложното изречение. Търси се съчетание на продължаващо действие в главната част със завършено действие в подчинената, както и изречение, в което завършена форма в сегашно време прави разказа по-жив и непосредствен. Проверява се и разпознаването на незавършени форми в двете части, изразяващи многократни действия в миналото или обичаен навик в настоящето. Няколко задачи работят с изречения за условие и за повторяемост, където изборът на вид определя дали ситуацията ще се възприеме като единичен случай или като редовно повтаряща се. Именно тук се проявява разбирането, че видът не е формална категория, а средство за изграждане на смисъл. Задачите са с ясно формулирано условие и четири близки по смисъл възможности, между които разликата често се свежда до една представка или до едно окончание. Такава постройка изгражда навик за внимателно вглеждане и подготвя пряко за формата на изпитните тестове, където подобни разграничения носят точки. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всеки въпрос. Обясненията определят вида, времето и наклонението на разглежданата форма и посочват защо останалите варианти не съответстват на условието, така че проверката се превръща в упражнение по граматичен анализ. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на глаголната система, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит, както и практическа опора при писане и говорене, където точната глаголна форма решава дали изказът ще прозвучи уместно.

Глаголът е думата, която носи най-много информация в изречението – едновременно казва кога се случва действието, дали е приключило и как говорещият се отнася към него. Настоящият тест проверява дали ученикът различава тези три пласта поотделно и разпознава как те се съчетават в живата реч. Двадесет задачи със затворен отговор изискват съпоставяне на близки изречения, чиято разлика се свежда до една глаголна форма. Първият смислов кръг е посветен на вида на глагола. Проверява се разпознаването на завършено действие с постигнат резултат и на действие, представено в неговото протичане, както и умението да се открие двойката изречения, в която противопоставянето на двата вида проличава най-ясно. Тук наизустеното правило не помага – необходимо е вглеждане в смисъла, който всяка форма внася. Следващият кръг задачи работи с времената. Ученикът трябва да разпознае минало свършено и минало несвършено време, да открие изречение, в което незавършената форма изгражда фон за друго действие, и да посочи реда, съставен единствено от форми за минало свършено време. Отделна задача проверява разпознаването на незавършена форма, употребена за повтарящ се навик в миналото – случай, при който ученикът често се колебае. Наклонението заема самостоятелно място в теста. Проверява се разграничаването на изявително, повелително и условно наклонение, като задачите включват както ясни, така и подвеждащо оформени изречения. Отделно внимание получава оттенъкът на заповедта: изисква се да се разпознае в кой случай формата звучи неутрално и в кой придобива по-настоятелен, дори рязък характер – наблюдение, което свързва граматиката с речевото поведение. Няколко задачи проверяват съчетаването на вид и време в сложно изречение. Търси се изречение, в което подчинената част конкретизира отделно действие на фона на продължаващо действие в главната, както и случай, при който завършена форма в сегашно време създава ефект на живо, разиграващо се пред очите ни действие. Тези задачи изискват едновременно наблюдение върху двете части на изречението и разбиране за връзката между тях. Отделни задачи изследват типични употреби в изречения за повтарящи се действия и в изречения с условие, където изборът на вид променя цялото звучене на изказа. Условията са формулирани върху ежедневни ситуации, така че граматичното знание да се приложи върху разпознаваем езиков материал. Приложени са верните отговори с подробни обяснения към всеки въпрос. Обясненията не се ограничават с посочване на буква: те определят вида, времето и наклонението на разглежданата форма и поясняват защо останалите варианти не отговарят на условието. Така проверката се превръща в кратко упражнение по граматичен анализ. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на глаголната система, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна подготовка за класна работа, за изпит и за кандидатстване, а също и практическа помощ при писане, където точният избор на глаголна форма определя дали изказът ще прозвучи ясно и уместно.

Глаголът е най-натоварената дума в българското изречение – и най-честият източник на грешки. Тази контролна работа го подлага на проверка от всички страни: осемнадесет задачи върху глаголните времена, неличните форми и служебните части на речта, събрани в компактен тест за един учебен час. Подредбата не следва учебника механично, а редува трудностите. Започва се от службата на причастието в изречението и от ограниченията при образуването на нелични форми – задачи, които изискват реално вникване, а не запомнено правило. Оттам проверката минава през разпознаването на глаголните времена, като всяко от по-сложните е представено със собствена задача и с примери, в които сходни форми умишлено стоят една до друга. Значителна част от задачите са посветени на правописа – слятото и разделното писане на отрицателната частица при причастия и деепричастия, употребата на дефис при степенуване, изписването на служебните думи. Тук формулировките са обърнати: търси се редът с грешка или изречението без грешка, което не позволява механичен избор. Отделно внимание получават пунктуацията при междуметие, употребата на учтивите форми и разграничаването на съюз от други служебни думи. Между задачите е включен кратък текст от енциклопедия, върху който се работи по същия начин, както в изпитен формат – определяне на времето на подчертаните глаголни форми и разпознаване на вида на неличните форми в реален контекст, а не в изолиран пример. Има и задача от друг тип – смислова, изискваща да се съпостави значението на няколко близки по строеж изречения и да се открие онова, което се отклонява. Тя проверява не форма, а разбиране на отношението между действията. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначен верен отговор, а отговорите са дадени накрая – проверката отнема броени минути и позволява точкуване без спорни случаи. За учителя това е готова контролна работа, която не изисква никаква подготовка: разпечатва се и се работи веднага. Обхваща цял тематичен блок в оценима форма, дава съпоставим резултат за целия клас и веднага показва дали затруднението е при времената, при причастията или при правописа на отрицателната частица. Използваема е и като текуща проверка, и като обобщение преди срочна оценка. За ученика е реална репетиция преди контролното. Дава възможност да се провери самостоятелно по приложените отговори, да се открият типичните грешки при слятото и разделното писане и да се затвърди разграничаването на глаголните времена – най-често изпитваното знание в този раздел.

Тестът е предвиден за контролна работа и обхваща в 40 задачи двете големи теми – морфологичните особености на глагола и строежа на простото и сложното изречение заедно със съответната пунктуация. Приложени са верните отговори на всички задачи. Началната група задачи е посветена на залога и на вида на глагола: разпознаване на изречение, в което глаголното лице е вършител на действието, откриване на форми в страдателен и в деятелен залог, разграничаване на глаголите от свършен и от несвършен вид, включително чрез преброяване на формите в кратък текст. Отделна задача проверява правилното членуване в рамките на цяло изречение. Основната част е насочена към сложното изречение. Проверява се разграничаването на просто от сложно изречение, на сложно съчинено от сложно съставно, определянето на броя на простите изречения в състава на сложното, както и разпознаването на видовете подчинени изречения – определително, допълнително, подложно и обстоятелствено. Значителна част от тези задачи са формулирани с общо условие към няколко последователни въпроса, като вариантите във всяка задача са близки по смисъл и се различават единствено по строежа си. Обособена група задачи е свързана с позицията на подчиненото изречение спрямо главното и изисква да се открие примерът, който се отличава от останалите. Заключителната част е посветена изцяло на пунктуацията при сложното изречение. Задачите изискват откриване на изречението с допусната грешка или на единственото изречение без грешка, като са обхванати типични случаи: излишна запетая пред подчинителен съюз, липсваща запетая при подчинено изречение в различна позиция и разделяне на съставен съюз. Финалната задача изисква да се посочи коя от вече поставените запетаи в дълго изречение е излишна. Подходящ е за провеждане на контролна работа, за преговор преди нея, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Тестът обхваща учебния дял за неличните глаголни форми, за глаголните времена и за служебните и възклицателните думи, като задачите изискват както разпознаване на формите, така и преценка за смисъла, който те придават на изказването. Първата група упражнения е посветена на миналото страдателно причастие: откриване на ред, съставен изцяло от такива форми, и на глагол, от който то може да се образува по два начина. Следват задачи за деепричастието – от кой глагол се образува и в кое изречение е допусната грешка при изписването на отрицателната частица пред него. Следваща група разглежда миналото неопределено време: в кое изречение чрез глагола не се изразява действие в неопределен минал момент, къде е допусната грешка при съгласуването на причастието и кога промяната на времето не води до промяна в смисъла. Обособена част от теста е посветена на учтивите форми и на съгласуването на причастието при тях – област с чести колебания в устната и в писмената практика. Отделна група задачи разглежда бъдещето време в миналото: разпознаване на редовете с такива форми, откриване на изречение с предстоящо спрямо минал момент действие и разпознаване на отрицателната форма. Заключителните задачи се отнасят до неизменяемите части на речта – разграничаване на междуметията за възклицание от звукоподражателните, пунктуацията при тях и разпознаване на частица, изразяваща съмнение. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите тестът служи за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване по морфология. На учениците той дава възможност за самопроверка у дома и за преговор преди класно или изпитване.

Тест по български език върху миналото предварително време. Двадесетте задачи обхващат темата изцяло – от значението и образуването на формите до правописа на причастията и до стилистичната им употреба. Началните задачи изясняват същността. Проверява се коя форма принадлежи на това време, в кое изречение действието предхожда друго минало действие и какво точно означава конкретна глаголна форма. Съществено място заема разграничението между подчертаването на самото действие и изтъкването на резултата от него – наблюдение, което обикновено се пропуска в час. Две отделни задачи са посветени на образуването. Едната изисква да се определи как е получена дадена форма, другата – да се посочи общото правило. И в двете сред вариантите присъстват съчетания с други причастия и с други времена на спомагателния глагол, така че отговорът изисква точно знание, а не приблизителна представа. Значителна част от задачите проверяват разпознаването. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие търсената форма. Особено сполучлива е задачата, при която едно и също изречение е представено в четири варианта, всеки с различно глаголно време – така разликата между тях личи веднага. Отделна линия обхваща съгласуването при учтива форма. Няколко задачи изискват да се открие грешката при обръщение към жена или към мъж, което съчетава темата за глаголното време с изискванията на учтивото общуване. Правописната част е застъпена силно. Три задачи проверяват образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се появява погрешна гласна. Включени са и две задачи с по-широк обхват: едната изисква да се преброят формите за това време в едно изречение, другата – да се открие редът, в който всички глаголи са в търсеното време. Финалната част засяга смисловите разлики между близки форми и стилистичната употреба, чрез която се изразява учтивост. Задачата за учтивостта заслужава отделно внимание. Тя показва, че глаголното време не е само граматична категория, а има и стилистична стойност: чрез него може да се смекчи изказването и да се изрази учтивост. Такъв въпрос рядко се среща в тестовете и е добър повод за кратък разговор в час. Полезна е и задачата, при която трябва да се посочи в кой ред двете изречения не се различават по смисъл. Тя изисква съпоставка на четири двойки и умение да се долови дали промяната на времето променя значението, или е просто вариант на същата форма. Съсредоточаването върху едно глаголно време позволява темата да бъде обхваната в подробности – от определението, през образуването и разпознаването, до най-честите правописни грешки. Примерите са взети от различни среди – от канцеларското общуване до описания на природа, – което поддържа вниманието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва изцяло или на части – например само правописните задачи или само тези за учтивата форма. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение върху причастията, при които грешката се допуска най-често.