Тестови задачи. Годишен преговор. Български език – 7 клас. (Вариант 2)

Кой е бил свидетел на действието и кой само го преразказва — тази разлика личи в самата глаголна форма. Върху нея е построен настоящият тест. Материалът съдържа 11 задачи по темата за съвместната употреба на глаголните времена и наклонения, като преобладават задачите за самостоятелно писане. Основата е откъс от разказ на Йордан Йовков, придружен от втори, речников текст с обяснение на две остарели и диалектни думи. Още първите задачи изискват работа с двата текста заедно: да се замести дума със синоним, без да се промени смисълът, и да се определи какво е отношението между художествения откъс и речниковата статия. Следващият блок е граматичен и работи изцяло върху същия откъс. Задачите изискват от подчертана част да се извадят глаголите и да им се направи морфологичен анализ — с посочване на лице, число, време, наклонение, изходна форма и спрежение. Отделно се търси изречение с преизказни форми, което трябва да бъде преписано, а самите форми — подчертани. Следва задача с довършване на твърдение, чрез която ученикът сам формулира какво се съобщава чрез преизказните форми. Тук е и задачата за откриване на формата за условно наклонение и нейния морфологичен анализ. Втората част се насочва към употребата на наклоненията в речта. Две задачи с избираем отговор изискват да се прецени с кое изречение се изразява най-настойчива покана и с кое се показва най-голяма убеденост, че действието ще се извърши — въпроси, при които всички варианти са граматически правилни и разликата е само в модалния оттенък. Следва задача, в която ученикът сам съставя изречения за изразяване на молба, препоръка и забрана. Отделен въпрос проверява разпознаването на неправилно употребена глаголна форма сред четири изречения. Заключителната задача е най-обемната и практически най-ценната: цял описателен текст трябва да бъде преписан, като действията в него се представят от позицията на несвидетел. Задачата изисква последователно преобразуване на всички глаголни форми в текста, включително в подчинените изречения, и е реална проверка на владеенето на преизказните форми, а не на разпознаването им. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание: само три от единадесетте са с избираем отговор, а всички останали изискват ученикът сам да напише, да извади, да преобразува или да състави. Това прави материала по-близък до реална писмена работа, отколкото до тест за бърза проверка. След задачите е даден разделът с верните отговори. Морфологичните анализи са изписани изцяло с всички граматични признаци, а към задачите за писане са дадени примерни решения, включително пълният преобразуван вариант на текста от последната задача. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за проверка след изучаването на темата, за домашна работа или за преговор преди класно. Задачите с писане позволяват реално оценяване, а не само отчитане на верни отговори. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща най-трудното в темата — образуването и употребата на преизказните форми и на условното наклонение — и е подходящ за преговор преди изпитване и за упражняване на морфологичен анализ.

Пробен изпит в реалния формат на националното външно оценяване – с двете задължителни части и с преразказ накрая. Който го реши веднъж, вече знае какво го чака и няма да губи време в четене на условията. Първата част започва нетипично: с научнопопулярен текст за устройството на окото, придружен от схема. Върху тях са зададени десет задачи, а някои изискват информацията от текста и от схемата да се съпоставя – умение, което се проверява на изпита и рядко се упражнява в час. Форматите тук са необичайно разнообразни: извличане на липсваща информация, разпознаване на вярно твърдение, определяне на сфера на общуване, откриване на думата, която не е термин, обяснение на значението на израз, две задачи с отбелязване и съотнасяне. Оттам тестът преминава към езиковите норми. Задачите обхождат фразеологизъм, видове изречения по състав, подчинени изречения и пунктуация. Кулминацията е задача, при която трябва да се препише цял откъс, като се отстранят четиринадесет грешки от три различни вида наведнъж. Литературният блок покрива широк кръг творби. В него влизат „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Ралица“ на същия автор, „Една българка“ и двете оди на Иван Вазов, „Немили-недраги“. Въпросите се движат между характеристика на герой, изразни средства, композиция и ценности на родовия свят. Отделно място заема задачата с таблица, в която четири определения трябва да бъдат съотнесени с литературоведски термини – ретроспекция, инверсия, композиционна рамка и кулминация. Първата част завършва с отворена задача върху един мотив от баладата, при това с приложени опорни думи – находка, която помага на по-слабия ученик, без да му дава готовия отговор. Втората част е преразказ от името на герой. Приведен е цял разказ от съвременна авторка, а към него е дадено и началото на преразказа като образец за преминаването към първо лице. Текстът е увлекателен и с неочакван обрат, което прави задачата далеч по-приятна от обичайните откъси за преразказ. Отговорите са пълни: изписан е целият поправен текст при задачата с четиринадесетте грешки, разписани са съответствията при двете таблици и е даден примерен отговор на отворената задача. Преподавателят получава готова репетиция за изпита, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – първата като контролно, преразказът като отделна писмена работа. За ученика приложеният поправен откъс и примерният отговор показват какво точно се очаква, а началото на преразказа решава най-трудния момент – първите изречения.

Тестът обхваща в тридесет задачи със затворен отговор основните направления на езиковата подготовка и е съставен така, че да проверява не заучени отделни случаи, а разбирането на самите норми и на смисловите отношения в езика. Правописното направление включва задачи върху отделни думи и върху подчертани изрази в свързан текст, където грешката трябва да бъде открита сред четири възможности. Проверяват се членуването, глаголните окончания в сегашно време, представките и промените при сливането им с корена, слятото и разделното писане на отрицателната частица, както и удвояването на съгласни. Пунктуационното направление е насочено към запетаята при подчинени изречения, при съставни съюзни връзки и при определителни подчинени изречения. Отделна задача изисква не само откриване на грешката, но и обяснение на нейния характер, което проверява дали правилото е осъзнато, а не приложено по навик. Граматичното направление обхваща разпознаването на видовете изречения по състав, значението на глаголните форми, съгласуването между частите на изречението, разграничаването на граматична от друг тип грешка, както и попълване на пропуснати форми в изречение, при което трябва да се избере правилното време или подходящата връзка. Отделно и широко застъпено място заемат задачите върху значението: смислови отношения между двойки думи, синоними и антоними, откриване на излишната дума в синонимно гнездо, тълкуване на фразеологични изрази в контекст и замяна на израз с равнозначен по смисъл, включително преобразуване на обособена част в подчинено изречение. Приложеният ключ съдържа верните отговори на всички задачи, което позволява самостоятелно решаване и незабавна самопроверка, както и точно установяване в кое направление се проявяват затрудненията. Материалът е подходящ за подготовка за контролна и класна работа, за входно и изходно ниво, за преговор в час и за самостоятелна тренировка.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Шейсет и пет точки, разпределени задача по задача. Това е същественото в този материал и го отличава от обикновените сборници: всяка задача носи точно определен брой точки, отбелязан срещу отговора ѝ, а общият сбор е изведен накрая. Така работата може да се оцени по истинска скала, а ученикът вижда не само кое е сгрешил, а и колко му струва всяка грешка. Форматът е изпитен от начало до край. Две части, работа с източник в началото, затворени и отворени задачи, редактиране, литературни въпроси и пълна дидактическа задача накрая, заедно с текста, по който се работи. Източникът в началото е двоен и необичаен: научнопопулярен текст и таблица към него. Първите девет задачи работят ту с единия, ту с другия, а няколко от тях изрично изискват да се съпоставят двата. Най-трудната в тази част не пита какво пише някъде, а иска извод, който не е написан нито в текста, нито в таблицата, и до който ученикът трябва да стигне сам, като събере сведения от двата източника. Това е най-високото ниво на работа с информация, изисквано на изпита. В същата част са включени и задача за синоним и задача за физическа величина, която липсва в описанието. Прави впечатление колко много от условията са формулирани с отрицание: търси се невярното твърдение, липсващата величина, онова, което не отговаря на текста. Такива условия не позволяват налучкване. Втората поредица задачи е езикова и работи върху две конкретни изречения, едното от таблицата, другото от текста. Проверяват се глаголна форма, съюзна връзка, вид на изречението, състав и пунктуация, като част от задачите са затворени, а част изискват самостоятелен запис. Отделна задача пита за предназначението на кавичките, което рядко се проверява изрично. Следват две самостоятелни задачи: преобразуване на пряка реч в непряка, с изрично указание какво да се запази, и редактиране на текст с точно посочен брой грешки от няколко различни вида. Литературната част обхваща няколко изучавани произведения и проверява и познаване на текстовете, и владеене на понятия. Включена е и таблична задача, в която срещу четири кратки цитата трябва да се посочи заглавието на творбата. Частта завършва с отворена задача за внушението на два стиха, с указан обем. Втората част е дидактическата задача. Дадено е условието за преразказ от определена позиция и целият текст, по който се работи, така че листът е напълно самостоятелен. Отговорите накрая са най-силната страна на материала. Освен верния отговор и точките, при отворените задачи са посочени по няколко допустими формулировки, а не една единствена. Това решава най-честия спор при проверка: ученикът е отговорил вярно, но с други думи. Редактираният текст е изписан изцяло. А за последната отворена задача е дадена подробна схема от посоки за размисъл, подредена на нива, която показва точно по какво се оценява отговорът. Ползата за учителя е в готов изпитен вариант с пълна точкова схема, който може да се даде в час без подготовка и да се оцени по скала. Допустимите варианти при отворените задачи правят проверката справедлива и бърза, а схемата към последната задача е готов критерий за оценяване. Задачата за редактиране и дидактическата задача могат да се използват и поотделно. Ползата за ученика е в това да премине през цял изпит и да види точно колко точки губи и къде. Като го реши и сравни с отговорите, той свиква с работата по два източника едновременно, упражнява се в отрицателните условия и получава ясна представа какво се очаква при отворените задачи и при преразказа. Материалът е за решаване и за самопроверка при подготовка за националното външно оценяване.

Пълен изпитен вариант, направен по формата на държавния зрелостен изпит – от първата правописна задача до темата за съчинение накрая. Материалът дава възможност изпитът да бъде изкаран наум веднъж преди същинския ден. Първата част проверява езиковите норми в цялата им широта. Правописът е застъпен с няколко задачи, при които грешката се крие ту в отделни думи, ту в цяло изречение – сложни думи, главни букви при собствени наименования, слято и разделно писане. Граматичната норма обхваща относителните местоимения, бройната форма, съгласуването и подчертани думи в изречение. Пунктуацията е представена с четири различни случая, а лексикалната – с уместната употреба на думата и с разпознаването на фразеологични антоними. Литературната част следва изпитната логика. Проверява се разпознаване на творба по цитирани стихове, жанрово определяне, характеристика на герой, отсъстващ мотив, съпоставка между автори по общи мотиви и общ проблем в три различни творби. Отделни задачи разглеждат конкретни сюжетни моменти и жанровите специфики на едно от произведенията, а още една – разпознаване на изразно средство. Средището на теста е работата с три текста от различни сфери – откъс от нормативен документ, публицистичен материал и художествен откъс. Към тях са зададени дванадесет задачи: определяне на сферата на общуване и на функциите на текста, значение на абревиатура и на отделни думи, откриване на неверни твърдения, разпознаване на речеви дейности и отделяне на факти, които не се съдържат в текстовете. Следват трите задачи с писане – формулиране на общата тема, изграждане на теза в няколко изречения и написване на резюме на художествения откъс. Отделен блок обхваща практическите задачи от изпитния формат: избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Преди финала е поместен откъс от разказ, към който са зададени две задачи с отговор – за отношението на повествователя и за противопоставянията, изграждащи посланието. Следва задача за съответствия между герои, творби и автори, а накрая – стихотворение и тема за интерпретативно съчинение или за есе. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения за отворените – теза, съответствия, отношение на повествователя, опозиции и коригираният текст с пунктуацията. За учителя това е готов изпитен вариант за пробна матура без никаква подготовка, а отделните му части вършат работа и самостоятелно. За ученика е най-точната възможна репетиция: същият формат, същите типове задачи и същото разпределение, но с приложени отговори, по които може да се провери сам.