Тест по литература върху „Декамерон“ на Джовани Бокачо – 20 задачи с отговори за строежа на сборника и приноса му. Десет дни, подредени като книга

Двадесет задачи върху „Декамерон“ на Джовани Бокачо – петнадесет с четири възможности за избор и пет с писмен отговор от няколко изречения. Особеното при проверка върху този сборник е, че тя не може да върви по сюжет. Творбата съдържа сто отделни истории и вниманието неизбежно се насочва другаде: към устройството на книгата, към нейния замисъл и към духа на времето, в което е създадена. Настоящият материал следва точно този път. Затворената част започва със сведения за автора, за епохата и за обстоятелството, което поставя началото на разказването. Следват въпроси за самото устройство – колко дни трае разказването, колко участници има, по какъв ред се задават темите. Отделно място заема въпросът за похвата, който свързва отделните истории в едно цяло. Той въвежда понятие от теорията на литературата, приложено върху конкретен пример. Средната част се насочва към съдържанието в общ план: кои теми преобладават, какво е отношението на автора към човешката природа, каква е ролята на смешното. Заключителните въпроси извеждат към епохата – с какво творбата се различава от преобладаващата дотогава книжнина и защо заема мястото си в европейската култура. Една от задачите е с отрицателна формулировка и изисква да се посочи коя ценност не е характерна за сборника. Тя е полезна, защото проверява дали ученикът различава духа на тази книга от този на средновековната религиозна литература. Отворената част съдържа пет въпроса. Първият изисква да се обясни устройството на книгата и защо то е важно за цялостното впечатление – задача, която стои в основата на всяко разсъждение върху този сборник. Следващите разглеждат човешките качества и слабости в историите, поведението на разказвачите, значението на бедствието за общото послание и мястото на творбата сред хуманистичните книги. Третият въпрос е сред най-удачните. Той не пита какво правят младите хора, а как може да бъде разтълкувано поведението им – формулировка, която допуска няколко защитими отговора и кани към разсъждение, вместо към припомняне. Ценна е и задачата за бедствието. Тя изисква да се види обратната връзка: че мрачното начало не противоречи на веселите истории, а тъкмо то придава смисъл на настояването върху радостта. Примерните решения са обстойни – по няколко изречения всяко, с ясен строеж и извод накрая. Могат да послужат като образец при подготовка за писане. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение, което добавя сведение – години, брой, съотношение между участниците. Материалът не изисква прочит на всичките сто новели, а познаване на устройството и на духа на книгата. Затова е приложим и при работа с подбрани истории, каквато е обичайната практика. Обемът се вмества в един учебен час, като по-голямата част от времето отива за петте отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последната част. Учителят получава проверка, съобразена с особеностите на сборника като жанр. Ученикът – опорни точки за съчинение върху ранния хуманизъм.

Проверка върху „Декамерон“ на Джовани Бокачо в двадесет задачи, от които петнадесет с избираем отговор и пет за кратко писмено разсъждение. Този вариант поглежда сборника от няколко страни, които обичайно остават встрани при училищната работа. Началото е посветено на замисъла: защо книгата е написана и към кого се обръща авторът в предговора си. Следва въпрос за произхода на самото заглавие – сведение, което обяснява и устройството на творбата. Средната част се движи между героите и техните нагласи. Отделни въпроси разглеждат кои черти преобладават у тях, каква представа за чувството се очертава в историите, как се държат при затруднение и към кого е насочена насмешката на автора. Отделна задача е посветена на женските образи и на разликата спрямо обичайното им представяне в по-ранната книжнина. Този въпрос е сред най-стойностните в материала, защото насочва към нещо, което лесно се подминава: че тук жените се оказват равни на мъжете по находчивост. Обособена е линия за пространството. Един въпрос разглежда какво означават градините и извънградските имения – не като обстановка, а като място, в което важат други правила. Две задачи излизат изцяло извън литературата. Едната се отнася до приноса на творбата за утвърждаването на един език, другата – до приятелството на автора с друг виден мислител от неговото време. Такива въпроси свързват книгата с общата културна история. Заключителната задача от затворената част въвежда понятието за мяра на човешкото и изисква то да бъде обяснено чрез особеностите на сборника. Отворената част съдържа пет въпроса с указан обем от две-три изречения. Първият пита как се променят отношенията между разказвачите в течение на дните – въпрос, който изисква да се проследи развитие, а не да се опише състояние. Останалите разглеждат мястото на находчивостта при разрешаването на затрудненията, различните представи за чувството, ценностите на героите и валидността на книгата днес. Примерните решения са кратки и съобразени с обема, всяко с извод накрая. При задачите с избор пояснението е едно изречение и добавя сведение. Материалът не изисква прочит на всички истории, а познаване на устройството и духа на книгата, затова е приложим при работа с подбрани новели. Обемът се вмества в един учебен час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане. Учителят получава проверка с културноисторически обхват, а ученикът – опорни точки за съчинение върху ранния хуманизъм.

Десет дни разкази срещу една епидемия: това е рамката, от която тръгва тази разработка върху „Декамерон“ на Джовани Бокачо. Началото очертава епохата и личността на автора, хуманиста от XIV век, и обяснява какъв нов поглед към човека внасят новелите му, защо в центъра стои конкретната личност със своя характер и избор и как се променя отношението към земния живот, към любовта и към телесното. Втората част е посветена на новелата като жанр: откъде идва името, кои по-стари традиции стоят зад нея, какво е перипетия и защо в средата на сюжета стои действената ренесансова личност. Разгледан е и сблъсъкът между героите, които олицетворяват старото и новото време, както и изборът на народен език и характерното съчетание на реалистичност и хумор. Отделен акцент е поставен върху заглавието и подзаглавието на сборника и върху скритите в тях значения, а след това върху композицията. Проследени са трите равнища на рамкиране, картината на чумната Флоренция, общността на десетимата млади разказвачи и похватът разказ в разказа, чрез който всяка новела се превръща в малък роман вътре в големия разказ. Финалната част обобщава защо творбата се приема като панорама на човешкото и в какво се състои съвременната ѝ стойност. Разработката е подходяща за подготовка на урок, за писмен отговор върху „Декамерон“ и за преговор върху жанра новела и ренесансовия светоглед.

Защо десетилетия наред „Декамерон“ остава извън училищните програми и какво го прави толкова различен от класическите ренесансови творби: с тези въпроси започва анализът на книгата на Джовани Бокачо. Първата част представя автора и необичайната му биография, за да покаже как пътуванията, професиите и увлеченията му се отразяват върху жанровата пъстрота на творбата. После е обяснена оригиналната фабула: десет младежи и девойки, чумата и стоте разказа за десет дни, както и защо книгата не е нито роман, нито обикновен сборник с новели. Същинската част се съсредоточава върху спецификата на ренесансовия свят: сблъсъкът между средновековната догма и нахлуващия хуманизъм, съчетаването на реалистично и фантастично, смехът вместо силните страсти, профанизираният език и пъстрото многолюдие от свещеници, аристократи, слуги, търговци и разбойници. Посочени са конкретни новели, в които сатирата към църквата е най-остра, и други, в които любовта и благородството водят до трагични развръзки. Отделно е коментирано как разпределението на веселите и тъжните истории се променя с приближаването на края на бедствието. Анализът е подходящ за подготовка по литература в 9. клас, за съчинение върху Ренесанса и за отговори върху жанровите и композиционните особености на творбата.

Двадесет и четири задачи, а двадесет и три от тях са построени по един и същи принцип: сред четири твърдения три са верни и трябва да се открие единственото, което не е. Този формат е далеч по-труден от обичайния. При него не помага частично знание – ученикът трябва да познава и четирите възможности, за да отхвърли правилната. Материалът обхваща целия ренесансов раздел и е събран на четири страници, а отговорите към затворените задачи са изведени накрая в един компактен ред. Първата третина е за епохата и мирогледа. Задачите изясняват какво определя Ренесанса, каква е светогледната нагласа на човека в него, какъв е образът на твореца и на читателя, и какво представлява хуманизмът като програма. Тук неверните възможности са особено умели: почти всички описват средновековни схващания, поставени сред ренесансови. Втората третина е жанрова. Три последователни задачи разглеждат новелата, романа и сонета, като при всяка се търси признакът, който не принадлежи на съответния жанр. Заедно те дават готово разграничение между трите – нещо, което иначе се учи от три отделни урока. Оттам тестът минава през конкретните творби. „Притчата за трите пръстена“ от Бокачо е представена с три задачи: за модела, по който е изградена, за разказвача и за кулминацията. Задачата за композицията е особено полезна, защото проверява дали е разбрана логиката на сюжета, а не съдържанието му. Следват четири задачи върху „Дон Кихот“ на Сервантес – защо се определя като пародия, кога се развива действието, кой герой не участва в него и коя тема не му е присъща. Най-обширен е блокът върху „Хамлет“ на Шекспир: причината за трагическия изход, на кого героят вярва безрезервно, кои теми са присъщи на творбата и накрая едно обяснение за забавеното отмъщение, приписано на Гьоте. Последното е рядкост в ученически тест и веднага повишава равнището. Финалната задача е единствената отворена: изисква писмен отговор в едно-две изречения защо темата за красотата е сред основните в сонетите. Оставени са десет реда място за писане. За преподавателя това е готова проверка за целия раздел, която не изисква никаква подготовка и се оценява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само жанровите задачи като кратък контрол. За ученика ползата е ясна: Ренесансът е обходен от епохата през жанровете до четирите творби, а форматът с невярното твърдение подготвя точно за най-трудния тип въпроси на изпит. Отговорите позволяват самопроверка у дома.

Подробен разбор на „Декамерон“, който съчетава поглед към цялата книга с внимателен прочит на трета новела от първия ден, известна като притчата за трите пръстена. Изложението е организирано в няколко ясно отделени части, всяка от които тръгва от опорен въпрос. В първата се разграничават двете сюжетни линии на книгата, обяснява се защо разказването свързва света на десетимата млади разказвачи с мозайката от сто новели и какви нови културни потребности стоят зад появата на такова четиво в прехода между Средновековието и новото време. Следващата част разглежда конфликта като сблъсък на ценности: противопоставянето между чумавия и естествения свят, устройството на утопичната общност от разказвачи, значението на парка като земен рай и въпросът дали в новелата за пръстените изобщо има същински конфликт. Третият раздел е посветен на героите: Филомена като разказвач, султан Саладин и лихварят Мелхиседек, както и безименните типове от притчата, а заедно с тях и на техниката „разказ в разказа“ и на разликата между новелата и притчата като жанрове. Най-обстойната част съпоставя новела 73 от сборника „Новелино“ с версията на Бокачо и показва детайл по детайл как е преработен изворът: имената, мотивите на героите, вътрешният глас, интонацията на притчата и промененият финал. Заключителната част определя мястото на „Декамерон“ в културната история, влиянието му върху Чосър, Маргарита Наварска, Сервантес и Шекспир, както и съдбата на образа на Саладин от Данте и Петрарка до Волтер, Лесинг и съвременното кино. Разработката е подходяща за подготовка на устен отговор и писмена работа върху Ренесанса и хуманизма, за разбор на новелата като жанр и за задачи, свързани с притчата за трите пръстена.