Тестови задачи. Думата в речниковия състав на българския език. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Двадесет и две задачи, изградени по интересен принцип: тестът е съставен от два почти огледални блока. Всеки започва с кратък съвременен поетичен текст и продължава със същите типове задачи, но с нови примери. Така едно и също умение се проверява два пъти, върху различен материал – и резултатът показва дали е усвоено наистина, или е било късмет. Всеки от двата блока започва с работа с текст. Върху краткото стихотворение са зададени по две задачи: кое твърдение не е вярно за текста и какво не е употребено в него, съответно кой израз е в пряко значение. Тези въпроси проверяват разграничаването между художествен и нехудожествен текст и усета за преносна употреба – основата, върху която стъпва всичко останало в теста. Лексикалната част във всеки блок е с три задачи: разпознаване на изречение с остаряла дума, откриване на чуждата дума, която не е заемка, и посочване на български синоним на чужд термин. Примерите са различни в двете половини, така че упражнението е реално, а не механично повторение на едно и също. Синтаксисът е представен последователно и обхваща целия материал за годината: видовете сказуемо – веднъж съставно глаголно, веднъж съставно именно, съчинителната и подчинителната връзка между думите, разпознаването на сложно съставно изречение и – най-трудното – определянето кое изречение служи за ядро в сложното смесено. Последната задача се появява и в двата блока, с различни ядра, и обикновено отсява най-добре подготвените. Отделно място заемат членуването и наклоненията: във всеки блок има задача за откриване на грешка при пълния и краткия член, както и въпрос за глаголната форма – веднъж за изявително наклонение, веднъж за преизказна форма. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готов годишен преговор: покрива лексика, синтаксис, морфология и работа с текст в един лист, без нужда от подготовка. Двойната структура позволява и друга употреба – единият блок като входяща проверка, другият като изходяща, за да се види напредъкът. За ученика тестът е точна репетиция преди годишното изпитване. Обхожда всичко съществено от годината, а огледалното повторение на типовете задачи показва кои теми са усвоени и кои трябва да се преговорят. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Дванадесет задачи, а последните пет изискват ученикът сам да напише отговора си. Точно това превръща материала от проверка на разпознаване в проверка на владеене. Темата е една от най-объркваните в началния курс по лексикология – видовете думи според значението им. Тук тя е упражнена от всички страни, при това на две страници. Първата половина е със затворени задачи и започва с три поредни, които изискват да се посочи думата, различна по значение от останалите. Формат, при който трябва да се прецени всяка от четирите наведнъж, а не само една. Следват две задачи за противоположни значения. Тук неверните възможности са особено умело подбрани: сред тях стоят двойки, които изглеждат противоположни, но всъщност означават близки неща. Отделно място заема задача с преносен израз – търси се думата, с която той не може да бъде заменен. Три от възможностите вършат работа, а четвъртата не – и точно тази трябва да се открие. Следва въпрос върху две изречения с еднакво изписана дума, употребена в различно значение, при който трябва да се назове точното понятие за такъв случай. Втората половина е изцяло с отворени задачи и е свързана в една обща линия. Началото ѝ е находчиво: дадени са две недовършени изречения, характеризиращи човек с променливо настроение, и ученикът трябва да ги допише. После идват два въпроса върху собствения му отговор – какви са добавените думи по значение и към кои части на речта принадлежат. Именно тази верига е най-ценна. Ученикът първо създава примера, а после го анализира, вместо да работи с готов чужд материал. Следва задача за подчертаване на думите с преносно значение в едно изречение – трудна, защото всички те са глаголи и прилагателни от обичайната реч, само че употребени за неодушевени явления. Финалната задача изисква да се запишат синоними на дадено прилагателно име – проверка, при която не се посочва, а се търси от собствения речник. Отговорите са пълни за всичките дванадесет задачи, включително изписаните думи с преносно значение и допълнените изречения от отворената част. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като кратко упражнение в час или като домашна работа. За ученика ползата е ясна: всички основни понятия са упражнени в един лист, а половината задачи го карат да пише, а не да избира между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.

Тестът обединява в един набор от 20 задачи няколко области, които обикновено се проверяват поотделно – четене с разбиране, лексикални отношения, правописна и пунктуационна норма. Така се получава компактна, но обхватна проверка на езиковата подготовка, придружена от ключ с верните отговори. Първата част стъпва върху кратък медиен текст с научнопопулярна тематика. Задачите към него изискват определяне на темата, откриване на ключовите думи, преценка за кого е предназначен текстът и разпознаване на средството, чрез което са свързани първите две изречения. Следва група задачи върху лексикалните отношения. Те са построени по модела на съответствието между двойки думи и изискват да се разпознае типът връзка – между предмет и материал, между източник и негово проявление, между вид и род. Отделни задачи проверяват избора на най-точната дума за конкретен контекст, откриването на антоним и тълкуването на фразеологично словосъчетание. Значителна част от теста е посветена на правописната норма: разпознаване на грешка при промяна на формата на думата, правопис на членувани форми, изписване на думи с подвижна гласна и правопис на представки при думи от чужд произход. Заключителната група задачи разглежда пунктуацията – отделянето на подчинени изречения, пунктуацията при обособени части и при обръщения, употребата на препинателни знаци пред подчинителен съюз, както и разпознаването на изречение, в което липсва необходимият знак. Последната задача изисква определяне на вида на допуснатата грешка, което налага разграничаване между правописно, пунктуационно, лексикално и синтактично нарушение. Материалът е подходящ за преговор, за подготовка преди контролно или изпит, за упражнение в учебния час и за самостоятелна проверка на знанията.

Половината задачи тук са за запетая, членуване и правилна форма – тоест за онова, което носи най-много загубени точки на всеки изпит. Ако търсите материал, който удря точно в тази зона, това е той. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори накрая. Пунктуацията е проверена в три различни формата и това е основното предимство. Веднъж се търси изречението с грешка. Втори път трябва да се посочат кои от номерираните позиции в изречението изискват запетая. Трети път се броят липсващите запетаи в цял период. Едно и също умение, три различни ъгъла – така се вижда дали правилото е усвоено, или просто е разпознато. Членуването има собствена задача, при която четири много близки изречения се различават само по една буква. Тук отговорът се намира само чрез проверка, не по усет. Правописът е поставен вътре в свързан текст, а не в списък от думи. Ученикът трябва сам да открие сгрешените форми сред останалите – по-трудно и по-полезно от обичайното. Граматичните форми са застъпени с няколко задачи, при които в изречение са подчертани четири думи и една от тях е сгрешена. Обхванати са бройната форма, употребата на относителното местоимение и правилният избор на въпросителна форма – все места, на които грешките се повтарят с години. Синтаксисът получава две силни задачи. Едната изисква да се разпознаят причастията в изречение, пълно с думи, които приличат на тях. Другата е за подреждане на разбъркани изречения в свързан текст – проверка на логика и на връзките между изреченията, която подготвя пряко за писане. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: задачите от един и същи тип стоят една до друга, така че по грешките веднага личи дали пропускът е в пунктуацията, в членуването или в синтаксиса. Има и бонус. Тестът започва с кратък научнопопулярен текст за старобългарската книга и шест задачи към него: заглавие, стил, вярно и невярно твърдение, средство за свързване и контекстов синоним. Освен упражнение това е и знание – за пергамента, за украсата на ръкописите, за подвързията. Междупредметна връзка, получена наготово. Лексикалната част добавя още четири задачи – смислово отношение между двойки думи, значение на устойчив израз, подбор на синоним и разпознаване на близки по звучене думи. Всичко е затворено, отговорите са в кратък списък и проверката отнема минута. Обхватът е широк, а обемът остава удобен – двадесет задачи се решават и обсъждат в един учебен час. Неверните варианти навсякъде са изградени като реални грешки – такива, каквито се допускат в ученически текст, – а не като очевидни изкривявания, така че всяка сгрешена задача сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа в изпитен формат, силна в най-проблемните области, без нужда от съставяне на задачи. За ученика: тренировка точно там, където се губят точки – в запетаята, в членуването и в избора на форма.

Двадесет задачи, които обхождат почти всичко изучено дотук – от една сгрешена буква до изречение без нито един препинателен знак. Контролната работа проверява едновременно правописа, значението на думите и строежа на изречението. Началото на работата е правописно. Три задачи изискват да се открие сгрешената или единствената вярно написана дума, при това сред примери, които звучат еднакво и се различават само по буква. Следват задачите за сродните и за сложните думи, при които трябва да се разпознае онова, което не отговаря на условието. Членуването заема отделно място и е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката, веднъж правилното изречение. Това е мястото, на което се греши най-често, и двойната задача не позволява отговорът да бъде налучкан. Оттам работата преминава към частите на речта: разпознаване на вида местоимения и посочване на най-пълния морфологичен анализ на дадена дума. Втората задача е особено полезна, защото проверява дали ученикът знае кои граматични признаци задължително се посочват при разбор. Значението на думата е разгледано в няколко посоки. Проверява се откриването на синоними, разграничаването на омоними от антоними в две отделни изречения и различаването на пряко от преносно значение. Примерите са взети от живата реч, което ги прави разбираеми и запомнящи се, а разликата между близките понятия – осезаема. Последният дял е синтактичен и е най-обширният. Проверява се с каква част на речта е изразен подлогът в два различни случая, в кое изречение определението е изразено с местоимение, къде сказуемото не е съставно именно и в кое изречение липсват еднородни части. Финалната задача изисква да се преброят запетаите в дълго изречение, останало съвсем без препинателни знаци – задача, която обединява всичко научено за строежа на изречението. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока или на раздела: не изисква подготовка, обхваща лексика, морфология, синтаксис и пунктуация в компактна форма и позволява резултатът да се разчете по блокове. Отделните части вършат работа и като кратки упражнения. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Показва точно кои са слабите места – при членуването, при разграничаването на близките понятия или при частите на изречението – и дава възможност за самопроверка по приложените отговори, без чужда помощ.