Тест по литература върху „Българският език" от Иван Вазов – 20 задачи за художествените средства, символиката на калта и блясъка и връзката със съвремието, с отговори

Тест по литература, посветен изцяло на едно стихотворение – одата „Българският език“ от Иван Вазов. Съсредоточаването върху една творба позволява проверката да навлезе в отделни стихове, в конкретни образи и в чувствата, които се редуват в текста. Началната задача установява жанра, което е съществено за разбирането на цялата творба – одата предполага възхвала, а тук тя се съчетава с нещо друго. Три от задачите изискват свободен отговор и по два елемента във всяка. Първата пита за доказателства за красотата на родното слово. Втората изисква да бъдат посочени изрази, употребени в прякото им значение – задача, по-трудна от обичайното, защото обикновено се търси обратното. Третата е насочена към образите, чрез които е представено охулването на езика. Тези задачи не могат да бъдат решени без действително познаване на текста. Отделна задача изисква разпознаване на стих, който не принадлежи на творбата – формат, при който помага само реалният досег с нея, тъй като останалите варианти са автентични. Няколко задачи проверяват смисловите ядра. Едната е насочена към противопоставянията в стихотворението и изисква да се посочи онова, което не присъства – проверка, изискваща преглед на цялата творба. Друга разглежда мотивите и по същия начин търси липсващия. Трета изисква да се прецени с кое определение не може да бъде продължено твърдение за родното слово като национална ценност. Две задачи изискват преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат чувствата в творбата, мисията на твореца, отношението на поета към противниците на езика и идеята за трайността на родното чрез словото. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено достатъчно място за писане. Тя поставя въпроса защо творбата е едновременно защита и възхвала – най-важният въпрос при разбора на това стихотворение. Отговорът изисква да се обясни как в един текст се съчетават възмущение и възторг. Отговорите са изнесени след задачите. За затворените са дадени верните букви, за свободните – примерни формулировки с конкретни изрази от текста, а за последната – разгърнат примерен отговор от няколко абзаца, който може да послужи като образец при писане на отговор на литературен въпрос. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата. На ученика тестът служи за подготовка преди изпитване, а примерният отговор показва какъв обем и дълбочина се очакват.

Тест по литература върху одата „Българският език“ от Иван Вазов, изграден така, че да следва самото движение на творбата – от възхвалата в началото, през нападките в средата, до обещанието във финала. Задачите вървят в реда на строфите, което е съществено предимство: ученикът не се лута между откъснати въпроси, а работи с текста последователно и в края има цялостна представа за неговия строеж. Първата част на теста е насочена към възхвалата. Проверява се какъв смисъл се влага в определението за езика в началния стих, какво чувство изразява изразът за вековните страдания, какви качества на речта са изведени в началните строфи. Тук е включена и задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи качество, което не е приписано на езика. Втората част се отнася до нападките. Задачите проследяват коя строфа ги въвежда, какви точно са обвиненията, какъв смисъл има изразът за страдалния език и чие мнение се предава чрез твърдението, че езикът не може да въплъти творческата мисъл. Отделна задача изисква да се разпознаят двойките думи, изразяващи противоположни оценки за езика, като верният отговор изисква преглед на всички предложени. Третата част е посветена на финала. Проверява се какъв образ на езика се изгражда там, какво означава обещанието да бъде показан в неговия блясък, каква идея стои зад стиха за наказанието чрез красота, кой мотив се прославя. Включена е и задача за глаголната форма в последните строфи – рядко проверявано наблюдение, което разкрива личната ангажираност на говорещия. Три задачи изискват разгърнат отговор с оставено място за писане: тълкуване на израза за слепия гений, връзката между езика и националната памет и разграничаване на двете противоположни позиции в текста с описание на техните възгледи. Отговорите са изнесени след задачите. За затворените е дадено кратко обяснение към всеки верен избор, а за отворените – примерни формулировки, показващи какъв обем и вид отговор се очаква. На учителя тестът дава готова проверка, при която задачите могат да се използват и на части според разглежданата строфа. На ученика тестът служи за подготовка преди изпитване и показва дали творбата е проследена в нейната цялост.

Тест по литература върху одата „Българският език“ от Иван Вазов, изграден така, че да проверява познаването на творбата до равнището на отделния стих и на конкретния образ. Началната задача установява авторството, след което тестът преминава към същината на творбата. Три от задачите изискват свободен отговор и по два елемента във всяка. Първата е насочена към отношението на хулителите към родния език – какво точно им се струва недостатъчно в него. Втората изисква да бъдат посочени изрази, употребени в преносно значение, а третата – образи, чрез които е разкрита мисията на твореца. Последната е особено ценна, защото води към финалната част на стихотворението, където поетът формулира своето обещание. Отделна задача изисква разпознаване на стих, който принадлежи на творбата, сред стихове от други изучени произведения. Този формат проверява реалния досег с текста, а не общата представа за него. Няколко задачи са насочени към смисловите ядра на творбата. Едната разглежда противопоставянията и изисква да се посочи редът, в който такова липсва – проверка, изискваща разбиране на самото понятие. Друга е насочена към проблемите в стихотворението и търси онзи, който не е разгърнат. Трета изисква да се прецени в коя роля лирическият говорител не влиза, което извежда към неговата позиция в целия текст. Две задачи изискват преценка на твърдения. Едната се отнася до жанра и характера на творбата, като сред вариантите са предложени различни жанрови определения. Другата разглежда формата, в която е изградено стихотворението, и изисква да се посочи невярното сред четири възможни определения. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено достатъчно място за писане. Тя поставя въпроса защо хулителите се срамуват от родното слово – въпрос, който извежда извън текста към историческите и обществените причини за подобно отношение. Отговорите са изнесени след задачите. За затворените са дадени верните букви, за свободните – примерни формулировки с конкретни изрази от творбата, а за последната – разгърнат примерен отговор, който обяснява явлението както чрез самото стихотворение, така и чрез обстоятелствата, които го пораждат. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата. На ученика тестът служи за подготовка преди изпитване, а примерният отговор показва как се пише аргументиран отговор на литературен въпрос.

Одата тръгва от унижението и завършва с обещание за възмездие чрез красота – между тези две точки се разгръща целият смисъл на творбата. Двадесетте задачи проследяват този път. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от предназначението на творбата като защита срещу незаслужена клевета и от разбирането за мелодичността на родната реч. Следват задачи за смисъла на стиха за вековните стонове и за обвинението, свеждащо езика до груб брътвеж. Друга група въпроси разглежда твърдението, че езикът е несправедливо обвинен, мисълта за незрящия гений, двете противоположни гледни точки в текста и въздействието от преминаването към първо лице в заключителните строфи. Следващите задачи проследяват обещанието езикът да бъде очистен и показан в истинския му блясък, смисъла на наказанието чрез красота, значението на общия позор и основанието родната реч да бъде наречена страдална. Разглеждат се и възхвалените качества, отношението към бъдещите поколения, гражданската позиция на поета, представянето на противниците и преобладаващият художествен похват. Трите задачи със свободен отговор изискват отговор в няколко изречения: какво послание отправя финалът към младите, дали лирическият говорител се проявява само като творец или и като защитник на общото, и в какво се различава образът на езика в началото от този в края на творбата. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.

Одата се разгръща строфа по строфа – от опровержението на обвиненията през възхвалата на родната реч до обета на твореца. Двадесетте задачи следват точно този ход. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от целта на лирическия говорител в началната част и от качествата, изброени в третата строфа – мелодичност, изразителност, богатство и размах. Следват задачи за смисъла на определението за страдание и за метафората, свеждаща родната реч до груб брътвеж. Друга група въпроси разглежда позицията на хулителите, ролята на въпросите в началните строфи и промяната на тона в шеста строфа, където гласът става по-остър и обвинителен. Отделни задачи изясняват усещането за несправедливо отхвърляне и отношението на поета към неговата мисия като дълг към езика и народа. Следващите въпроси проследяват идеята в заключителната строфа, водещите изразни средства, основните мотиви, символиката на удара с красота и смисъла на отричането на вината. Разглеждат се и онова, което прави езика близък и родно свой, основанието той да бъде наречен чист блясък и призивът към бъдещите поколения. Трите задачи със свободен отговор изискват конкретни примери от текста: с кои изрази се опровергава обвинението за грубост, как и защо лирическият говорител се включва в спора и кои две идеи от одата остават важни и днес. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.

Одата е проследена част по част, а преди това е поставена в своя контекст. Началото представя Иван Минчов Вазов, а следващите раздели обясняват повода за написването на стихотворението и определят жанра му, което е важно, защото одата има свои изисквания. Разборът тръгва от заглавието и минава последователно през първата, втората и третата част на творбата, като показва как се сменя интонацията от обидата към възхвалата. Отделни раздели са посветени на времето и на пространството в творбата. Рубриката „Да си припомним“ връща към биографичния и обществения фон: от какво е разочарован Вазов в следосвобожденската действителност и какво е отношението му към онези, които ругаят българския народ. Тридесет и два въпроса с разгърнати отговори и допълнителни задачи придружават анализа. Разделянето по части прави разработката удобна за работа върху отделна строфа, за писмен анализ и за подготовка преди класна работа. Обяснено е и защо стихотворението е нарекано ода и какво следва от това за тона и за строежа му. Времето и пространството са разгледани не като подробности, а като носители на смисъл.