Тестови задачи. Иван Вазов – „Немили-недраги”. Литература – 7 клас. (Вариант 2)

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Първа глава е разгледана през предметната обстановка и през онова, което тя разказва. Началото представя Иван Вазов и произведението, а първият раздел поставя хъшовете между страданието и героизма: какъв е смисълът на заглавието на повестта, какъв смисъл влага повествователят в ключово понятие, кои са знаците на страданието и на героизма в описанието на кръчмата и как върху този фон са изградени индивидуалните портрети. Вторият раздел работи изцяло с предметите: върху кой образ е поставено логическото ударение, какви са елементите на обстановката в кръчмата, как предметите разкриват настоящето и миналото на героите и за какво бъдеще копнеят те. Третият съдържа приложни задачи: обясняване на смисъла на изрази от текста и извеждане на основните елементи в характеристиката на героите. Четиридесет и два въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Работата с предметната обстановка е най-ценната част, защото свързва изучаваното в часовете по създаване на текст с четенето на художествена литература и учи да се разчита онова, което не е казано пряко. Отговорите са конкретни и с препратки към изрази от главата.

Тестът обхваща началните две глави на повестта и проверява както познаването на текста, така и разбирането за начина, по който е изградена представата за героите и за тяхната участ. Съдържа 11 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Началните задачи разглеждат смисъла на заглавието и функцията на първата глава в композицията на творбата. Следват три задачи с отворен отговор, изградени по единен модел: посочване на два елемента от характеристиката на знаменосеца, на два примера за знаците на героичното в кръчмата и на два образа на родното в разглежданите глави. Този тип задачи насочва към работа с конкретни детайли от текста. Следващата група задачи е с избираем отговор. Проверява се разпознаването на откъс от портретна характеристика, отграничаването на черта, която не се отнася за младия герой в първа глава, както и умението да се съотнесе цитат към героя, когото характеризира. Отделна задача изисква да се посочи кое отношение не е представено като конфликт в творбата, а друга – да се отграничи вярното твърдение сред четири близки по съдържание формулировки за героите и за техните постъпки. Заключителната задача е с най-голям обем и изисква разгърнат писмен отговор на въпроса защо хъшовете страдат в чуждата страна, като е оставено достатъчно място за писане. Подходящ е за преговор върху началото на повестта, за подготовка преди контролно или изпитване, за упражнение в учебния час и за самостоятелна работа.

Едно светещо прозорче наравно със земята, а зад него подземна изба, в която се събират бедни изгнаници с героично минало. Точно от този контраст тръгва разработката върху първата глава на повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. Началото изяснява защо творбата е определена като повест, макар в нея да липсват единен сюжет и един главен герой, кой всъщност е нейният главен герой и кои години обхваща действието. Посочена е и връзката с личния опит на Вазов в Румъния. След това вниманието се съсредоточава върху функцията на първата глава: защо тя не разказва конкретна случка и какво въвежда вместо това. Същинската част проследява последователно описанията в главата: вечерта в Браила, светещото прозорче на будната кръчма, българските места в града с техните надписи и изображения, обстановката в кръчмата на Странджата, портретите на посетителите и накрая най-младия сред тях. За всяко описание са извадени конкретните детайли от текста, върху които стъпва анализът. Отделно е откроено какво според Вазовия текст означава да си народен човек в чуждия град. Обособен акцент е поставен върху двойствеността на впечатлението от хъшовете: бедността и болезненият вид от една страна, героичното минало и верността към идеала от друга, както и върху косвените белези, чрез които се разкрива тяхната същност. Самостоятелен раздел разглежда повествователя: как неговото осезаемо присъствие насочва възприятията на читателя и кои коментари в главата имат обяснителен характер. Следва частта за героите и техните реални прототипове, подкрепена с думи на самия Вазов за престоя му в Браила. Финалът обобщава акцентите в няколко кратки точки, удобни за бърз преговор. Материалът е подходящ за подготовка по литература в 7. клас, за отговор на въпрос върху първата глава, за съчинение върху образа на хъша и за преговор преди класна работа.

Кои въпроси наистина проверяват дали една глава е прочетена? Не тези за имена и събития, а онези, които изискват да се обясни защо героите постъпват така, а не иначе. Настоящата разработка е съставена по този принцип и предлага цялостна проверка върху трета глава на повестта. Структурата е ясна и удобна за директна употреба. Двадесет задачи, от които седемнадесет с четири възможни отговора и три с място за писане. Опциите в затворената част са изравнени по дължина и формулировка, за да не подсказват отговора по външни белези — изборът стъпва изцяло върху познаването на текста. Отворените задачи са оформени с редове за писане, така че листът може да се разпечата и раздаде такъв, какъвто е. Обхватът следва самата глава от началото до края ѝ. Първите въпроси се спират на обстановката и на настроението в помещението, както и на конкретен обществен упрек, който изгнаниците отправят. Оттам вниманието се насочва към сцената, около която е построена цялата глава: какво я предизвиква, какви последици има, какво означава реакцията на присъстващите, как чрез нея се променя представата за един от героите. Следват задачи върху песента и нейното въздействие, върху театралното начинание и младия човек, който стои зад него, както и върху погледа на страничните наблюдатели към случващото се. Няколко въпроса излизат отвъд отделния епизод — те се отнасят до контраста между външното положение и вътрешния свят на героите, до връзката между старото и новото поколение, до мястото на тази глава спрямо предходните и до причината един конкретен момент да се смята за нравствената сърцевина на творбата. Проследено е и състоянието на най-младия участник в сцената преди и след преживяното. Трите отворени задачи изискват обосновано разсъждение. Едната пита за причината за въодушевлението на героите и настоява отговорът да се опира на текста. Другата разглежда функцията на песента в хода на действието. Третата проследява промяната в един образ въз основа на неговите реакции. Отговорите са дадени за всички задачи. Затворените въпроси са придружени с изречение, което посочва защо именно този избор е правилният, а към отворените са приложени примерни отговори — годни както за критерий при оценяване, така и за образец, който да се покаже на класа. Учителят получава готов материал за упражнение, изпитване, проверка на прочетеното или преговор, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си: решава, сверява и веднага вижда кое е разбрал и кое трябва да прочете отново.