„Немили-недраги“ от Иван Вазов (първа и втора глава) – тест по литература с 11 задачи върху героите, обстановката и повествованието, с приложени отговори

Тестът обхваща началните две глави на повестта и проверява както познаването на текста, така и разбирането за начина, по който е изградена представата за героите и за тяхната участ. Съдържа 11 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Началните задачи разглеждат смисъла на заглавието и функцията на първата глава в композицията на творбата. Следват три задачи с отворен отговор, изградени по единен модел: посочване на два елемента от характеристиката на знаменосеца, на два примера за знаците на героичното в кръчмата и на два образа на родното в разглежданите глави. Този тип задачи насочва към работа с конкретни детайли от текста. Следващата група задачи е с избираем отговор. Проверява се разпознаването на откъс от портретна характеристика, отграничаването на черта, която не се отнася за младия герой в първа глава, както и умението да се съотнесе цитат към героя, когото характеризира. Отделна задача изисква да се посочи кое отношение не е представено като конфликт в творбата, а друга – да се отграничи вярното твърдение сред четири близки по съдържание формулировки за героите и за техните постъпки. Заключителната задача е с най-голям обем и изисква разгърнат писмен отговор на въпроса защо хъшовете страдат в чуждата страна, като е оставено достатъчно място за писане. Подходящ е за преговор върху началото на повестта, за подготовка преди контролно или изпитване, за упражнение в учебния час и за самостоятелна работа.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Проверка по литература върху десета и седемнадесета глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Единадесет задачи – с избираем отговор, с посочване на цитати и със заключителен разгърнат отговор – проследяват епизода с опасното пътуване и събитията, до които той води. Началната задача се отнася до края на десета глава и изисква да се определи с какво тя завършва. Следва лексикална задача с обратна формулировка: дадена е дума от текста и трябва да се посочи кое значение тя не носи. Такъв обърнат въпрос е по-труден от обичайния, защото изисква да се прегледат и отхвърлят всичките четири варианта. Три последователни задачи изискват свободен отговор и по два елемента. Първата е насочена към качествата на историческата личност, с която героят се среща – рядко проверявано, тъй като този образ присъства в главата само за кратко. Втората изисква цитати, разкриващи предпазливостта на пратеника. Третата – цитати за саможертвата на доброволците. При тези задачи ученикът трябва да се върне към текста и да намери точното място, а не да отбележи готов вариант. Отделна задача е насочена към езика: сред четири изречения трябва да се открие онова, в което липсват думи с преносен смисъл. Останалите три съдържат образност, свързана с природната картина. Особено сполучлива е задачата за жеста на прекръстването преди опасния преход. Сред вариантите са предложени няколко правдоподобни причини за страх, но верният отговор насочва към страха не за собствения живот, а за успеха на поръчението – наблюдение, което разкрива същността на героя. Включена е и задача върху устойчив израз, чието значение не следва от буквалния смисъл на думите. Двете задачи с преценка на твърдения обхващат наведнъж мястото на срещата, ролята на природната картина, настроението в началото на главата, изхода от сражението и положението на героя след Освобождението. Финалната задача е с разгърнат отговор и с много място за писане: какви качества проявява героят при преминаването на заледената река. Отличителна черта на този вариант е, че значителна част от задачите изискват работа с конкретния текст, а не с общото впечатление от повестта. Проверява се как започва и как завършва главата, какво означава отделна дума, кой израз съдържа образност, какво стои зад един жест. Такова четене в подробности е точно онова, което се изисква при анализ на епизод. Обърнатите формулировки също заслужават внимание. Няколко задачи питат кое твърдение не е вярно, кое значение думата не носи, в кой ред няма преносен смисъл. Този тип въпроси не позволява отговор по усет и налага проверка на всеки вариант поотделно. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е дадена буквата, а при свободните – примерни решения с конкретни цитати и с уговорката, че са възможни и други. Тези примери показват какъв обем отговор се очаква и как се подбира подходящ цитат. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на двете глави, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се даде и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху образа на хъша.

Тест по литература върху две глави от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – десета и седемнадесета. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор, задачи за посочване на цитати и заключителен разгърнат отговор. Стеснената рамка е предимство: вместо да обхваща цялата повест, тестът слиза до конкретния епизод и до конкретния стих, а именно такова подробно познаване се изисква при отговор на литературен въпрос и при писане на съчинение. Началната задача проверява с какво започва десета глава – въпрос, който изисква да се разграничи пейзажното изображение от портретната характеристика и от описанието на обстановка. Следва лексикална задача върху значението на дума от текста, поставена в контекста на цяло изречение. Три последователни задачи изискват свободен отговор и по два елемента във всяка. Първата е насочена към качествата на главния герой, разкрити в десета глава. Втората изисква да бъдат посочени цитати, които предават зловещата обстановка. Третата – цитати от финала, разкриващи обезсмисления живот на героя след Освобождението. Именно тези задачи са най-ценни: те не се решават с отбелязване, а изискват връщане към текста и намиране на точното място. Отделна задача е насочена към езика на творбата. Дадени са четири изречения и трябва да се открие онова, в което няма думи с преносен смисъл – проверка, изискваща да се разпознае образността, а не да се назове понятието. Следва задача, при която трябва да се посочи характеристика, която не подхожда на героя. Тук вариантите са близки помежду си и разграничаването между смелост и предизвикателство изисква преценка. Включена е и задача върху устойчив израз от текста, чието значение не следва от буквалния смисъл на думите. Двете задачи с преценка на твърдения обхващат наведнъж събитията в двете глави – кой герой къде загива, каква е целта на пътуването, как е посрещнат пратеникът, какъв е основният конфликт и какво разкрива епилогът. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено много място за писане: каква е съдбата на героя в свободна България. Подборът на двете глави заслужава отделна дума. Те са поставени една до друга не случайно: в първата героят е показан в най-силния си миг – рискуващ живота си за общото дело, – а в другата, години по-късно, в най-унизителното си положение. Тестът последователно води ученика през това противопоставяне и го подготвя за последния въпрос, който изисква то да бъде осмислено самостоятелно. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а при свободните са дадени примерни решения, включително конкретни цитати с уговорката, че са възможни и други. Тези примери показват какъв обем и какъв вид отговор се очаква, което е особено полезно при задачите за посочване на цитат. Съотношението между затворените и отворените задачи позволява диференцирано оценяване: първите проверяват дали текстът е прочетен, вторите – дали е разбран, а последната – дали ученикът може да формулира собствено разсъждение. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на двете глави, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху съдбата на хъшовете след Освобождението.

Тест, който проследява повестта от кръчмата в Браила до последната страница на епилога. Материалът обхваща цялото съдържание на „Немили-недраги“ и съдържа 18 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Началото е върху обстановката и колектива на хъшовете. Задачите изискват да се обясни защо кръчмата на Странджата е наречена „будна“, да се допълни изречение с точната дума, определяща какво е тя за героите, и да се посочи по какво си приличат хъшовете според портретните описания в първа глава. Тук е и задачата за разпознаване на герой по портретна характеристика — от четири имена трябва да се избере онова, което съответства на описанието. Следващият блок е посветен на Странджата. Проверява се какво поражда най-силното му страдание в предсмъртните часове, как може да бъде определена смъртта му и кой герой в повестта е идеалист като него. Отделно място заема речта в трета глава: какъв е висшият идеал, който тя утвърждава, и каква е ролята ѝ в композицията на творбата — задача, изискваща владеене на понятията за композиция, а не само познаване на съдържанието. Македонски е застъпен с няколко въпроса и това е сред силните страни на теста. Проверява се по какво героят се различава от Странджата, коя дума не може да го определи и какво допълва зимният пейзаж в началото на десета глава към представата за него — въпрос, при който трябва да се свърже описание на природата с характеристика на герой. Отделни задачи са върху авторовия глас и внушенията в текста. Едната изисква да се разчете какво внушава сравнението за гостоприемството, което Румъния дава на хъшовете. Другата отнася познат израз за хъшовете като висши същества към героя, който го изрича. Заключителните задачи излизат извън фабулата. Проверява се как завършва повестта и какво съдържа епилогът ѝ, каква е целта на творбата — с обърната формулировка, изискваща да се посочи неподходящото продължение, — както и кой герой е с прототип самият автор. Тестът включва и въпрос за времето и мястото, в които Вазов започва да пише повестта. Няколко задачи са с обърната формулировка — търси се твърдението, което не е вярно, или думата, с която героят не може да бъде определен. При тях останалите възможности са в съгласие с творбата, но не и с конкретния въпрос, което изисква внимателно четене на условието и прави теста по-точен измерител. След задачите е даден разделът с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за обобщителна проверка след изучаването на цялата повест — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите обхващат както съдържанието, така и композицията, героите и идеите, което ги прави подходящи и за устно обсъждане. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита и за подготовка. Показва дали са усвоени най-важните акценти в творбата — образите на Странджата и Македонски, смисълът на речта, внушенията за чуждата земя и посланието на епилога — и е полезен при преговор преди класно и преди писане на отговор на литературен въпрос или интерпретативно съчинение върху повестта.