Тестови задачи. Начален преговор. Български език – 7 клас. (Вариант 1)
Зареждане на оценките…
Прочетете текст 1 и текст 2 и ще си припомните основните характеристики на научния текст.
Текст 1
Различни науки изследват човека и света, в който той живее. Познанието, до което достигат тези науки, се представя чрез научните текстове.
• Научните текстове съдържат информация за предмети, явления, процеси. Тази информация се отличава с точност, еднозначност, обективност.
• Основните функции на научния текст са: да съобщава факти, да обяснява зависимостите между явленията, да доказва или опровергава някакво твърдение.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Тест по български език „Текстът в общуването“ – покана и обява, научен текст и научен отговор, теза, аргументи и извод: 20 задачи с отговори
Всеки текст изпълнява определена задача в общуването – единият кани, другият съобщава, третият доказва. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези задачи и умее сам да състави съответния текст. В началото е поместена ученическа покана за откриване на обновена библиотека. Първите три задачи изискват четене с разбиране на делови текст: към кой вид принадлежи той, кога и къде ще се проведе събитието. Тези привидно прости въпроси проверяват умението да се извлича точна информация, а не да се запомня приблизително. Следващата група задачи е посветена на деловите текстове в общуването: какво е предназначението на поканата, кои елементи задължително присъстват в нея, кое обръщение е подходящо за официално начало, кое не е задължителна част на обявата и какво съдържа тя. Най-обхватната част се отнася до научния текст и научния отговор като форма на общуване. Задачите проверяват какво е характерно за този стил и какво не му е присъщо, какво означава теза, какво включва доказателствената част, кое твърдение за връзката между теза, аргументи и извод е вярно, какво представлява понятийната система и коя дума наричаме ключова. Отделни въпроси разглеждат какво е неуместно в научен отговор и какво се изисква при устно изложение по научна тема. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя научен въпрос, на който трябва да се отговори с теза, два аргумента и извод. Втората изисква съставяне на обява по зададена тема с изрично посочени части. Третата проверява дали ученикът може да изброи и обясни трите основни части на научния текст. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готов научен отговор, готова обява и обяснение на трите части с примери към всяка. Ученикът получава обобщение на целия раздел и три образеца, по които може да се ориентира при самостоятелно писане. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа по темата, а частите могат да се използват и поотделно според акцента на урока.
Тест по български език „Текстът в общуването“ – четене на обява, изисквания към научния отговор и деловата покана, задачи за самостоятелно съставяне на текстове: 20 задачи с отговори
Всеки текст в общуването преследва своя цел – да продаде, да покани, да докаже. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези цели и умее да състави подходящия текст за всяка от тях. В началото е поместена кратка обява за продажба. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, кой е призивът към действие в него и каква е основната му цел. Второто изискване е особено полезно, защото проверява дали ученикът разпознава функцията на дадена част, а не само съдържанието ѝ. Следващата част обхваща научния отговор като форма на общуване. Задачите изискват да се определи какво представлява той, коя е вярната последователност при съставянето му, какво означава аргумент, кое не е характерно за научния стил и какъв е самият стил. Отделни въпроси проверяват какво е термин, какво представлява ключовата дума, какво съдържа понятийната система и какво се изисква при устно изложение. Трета група задачи се връща към деловите текстове: с какво е подходящо да започне обявата, кое не е нейна черта, кое не е елемент на поканата, кое обръщение е уместно за нея и какво е нейното предназначение. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като всяка изисква самостоятелен текст. Първата – изброяване и обяснение на трите части на научния отговор. Втората – цялостен научен отговор по зададен въпрос с теза, два аргумента и извод. Третата – съставяне на делова покана до родители с изрично изброени задължителни елементи и изискване за подходящ стил. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готово обяснение на трите части, готов научен отговор и цялостен образец на делова покана. Ученикът има възможност да сравни собствената си работа с готовия образец и да види къде е пропуснал задължителен елемент. Преподавателят разполага с материал за обобщителна контролна работа по темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.
„Текстът в общуването“ – обобщителен тест по български език върху деловите текстове и научния отговор: разпознаване, структура и самостоятелно съставяне, 20 задачи с отговори
Един и същ ученик пише покана за базар, обява за продажба и отговор на научен въпрос – три различни текста с три различни строежа. Настоящият тест обхваща и трите. В началото е поместена ученическа покана за благотворителен базар. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, каква е основната му цел и кой е неговият подател. Така теорията за деловите текстове се прилага веднага върху реален пример. Следващата и най-обхватна част е посветена на научния текст и на неговите особености. Задачите изискват да се определи какво представлява той, кое от изброените е термин, какъв е строежът му, кой етап не спада към работата с него и коя черта не е присъща на научния стил. Отделни въпроси разглеждат същността на тезата, съдържанието на доказателствената част, елементите, които не са допустими в научен отговор, ролята на ключовите думи и определението за понятийна система. Включена е и задача за устния отговор на научен въпрос – област, която рядко се проверява писмено. Трета група задачи се връща към деловите текстове: какво съдържа обявата, какво представлява деловата покана и кои елементи задължително присъстват във всяка покана. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква ученикът сам да състави обява по зададена тема, като изрично са посочени задължителните ѝ части. Втората поставя научен въпрос и изисква пълен отговор с теза, два аргумента и извод. Третата проверява познаването на строежа – да се опишат трите части на научния текст, по едно изречение за всяка. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готова обява, готов научен отговор и кратко описание на трите части с примери. Ученикът получава преговор на цял раздел и три готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят разполага с обхватен материал, подходящ за обобщителна контролна работа в края на темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.
Тест по български език: Текстът в научното общуване – 15 задачи с отговори: работа с научен текст, теза, аргумент и извод, термини, урочна статия
Темата за научния текст се учи трудно, защото самата тя звучи като научен текст. Този тест я прави осезаема: започва с истински кратък текст, върху който се работи, и завършва със задача ученикът сам да напише такъв. Петнадесет задачи, всички с решения накрая. Началото е практическо. Даден е кратък научен текст и към него са поставени три задачи. Първата изисква да се определи към кой вид принадлежи текстът, а следващите две – да се посочат в него конкретните му градивни елементи. Така понятията не се учат наизуст, а се откриват на място, в жив пример. Това е и най-силната част от материала. След нея следват теоретичните задачи. Те покриват основното от темата: какво е предназначението на научния текст, кои са трите му структурни елемента, какви езикови средства се използват в научното общуване и какъв тип изречения преобладават в него. Отделен кръг задачи е за термините – какво представляват те, с какво се различават от обикновените думи и какво означава понятието, което ги обединява в система. Тези въпроси са ключови, защото именно тук се крие разликата между научния и всекидневния изказ. Включена е и задача с обратна формулировка: коя особеност не е характерна за научния текст. Тя проверява дали ученикът разбира изискването за точност, а не само помни изброените признаци. Два въпроса са посветени на урочната статия – кои типове изложение се съчетават в нея и как е устроена. Това е удачно допълнение, защото прави темата приложима към учебника, който ученикът държи всеки ден. Подредбата води от практиката към теорията и обратно към практиката: първо се работи с готов текст, после се изяснява правилото, а накрая правилото се прилага в собствено писане. Финалната част е отворена и се състои от три задачи с оставено място за писане. Първата изисква обяснение със свои думи, втората – самостоятелно изброяване, а третата е същинска малка писмена работа: да се състави кратък текст, който отговаря на всички изисквания за научен. Последната задача превръща теста от проверка на знания в проверка на умения. Отговорите също са добре направени. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение, а към всяка от отворените е даден примерен отговор, включително разписан пример за изпълнението на последната. Обемът е удобен – петнадесет задачи се решават за част от часа, а последната може да се остави за домашна работа, ако времето не стигне. Неверните варианти са изградени от близки формулировки, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение, а не случайно попадение. За учителя: готова проверочна работа върху темата – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва дали материалът е приложим, а не само запомнен. Обясненията са готови за разбора в час. За ученика: ясна самопроверка преди изпитване и модел за написване на собствен научен текст – показва какво се очаква и как изглежда изпълнената задача.
Изходно равнище по български език за 6. клас – тест с 30 задачи и отговори: видове текст, местоимения, причастия и деепричастие, глаголни времена, сложно съчинено изречение
Изходното равнище има една задача: да покаже какво остава след цялата учебна година. Този тест я изпълнява с широк обхват и с два различни типа проверка – двадесет и пет задачи с избор и пет, при които ученикът сам съставя отговора. Всички са с решения накрая. Началото е върху видовете текст и стилове. Проверява се кой текст е научен, кой е официално-делови, коя е обявата и какво отличава научното изложение от останалите. Тук е и задачата за разпознаване на теза сред няколко близки твърдения – умение, което после ще потрябва при всяко разсъждение. Най-обемният блок е за местоименията. Шест последователни задачи преминават през отделните видове, като за всеки е предвиден собствен въпрос. Такова систематично покритие е рядкост и позволява веднага да се види кой вид е усвоен и кой се бърка. Следват задачите за неличните глаголни форми – двете причастия и деепричастието, всяко в отделен въпрос и в контекст, който изисква разпознаване, а не наизустено правило. Към тях е добавена и задача за правописно явление, което често се проверява. Отделен кръг е посветен на глаголните времена. Обхванати са три от по-сложните за разграничаване форми, като вариантите за отговор са подбрани така, че да си приличат и да изискват вглеждане. Три поредни задачи проверяват неизменяемите части на речта – съюз, междуметие и частица, – а следващите преминават към синтаксиса: еднородни части, разпознаване на сложно съчинено изречение и негови характеристики. Подредбата на затворените задачи е логична и удобна за проверка: от текста и неговите видове, през частите на речта, до строежа на изречението. Всеки блок е обособен, така че резултатът се разчита по теми, а не като обща сума точки. Втората част на теста е продуктивна и това е най-ценното в него. Петте отворени задачи изискват ученикът да напише определение, да даде свой пример и да го употреби в изречение, да изброи и класифицира и да състави изречение по зададено условие. Тук вече не се избира между готови варианти, а се създава – проверка на съвсем различно ниво. Отговорите също заслужават внимание. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение защо той е верният, а към всяка от отворените е даден примерен отговор. Така последните страници се четат като сбит преговор на цялата година. Двете части могат да се дадат и поотделно – затворената за бърза проверка в час, а отворената като домашна работа или като допълнително оценяване. Неверните варианти са подбрани от близки понятия, а не произволно, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск. За учителя: готово изходно ниво с осигурени отговори – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва реалните умения. Обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: пълна самопроверка преди края на годината – става ясно кои понятия са се задържали, кои се бъркат и върху какво трябва да е насочен летният преговор.
Тест за годишен преговор по български език за 6. клас – научният текст, местоименията, глаголните времена и деловото общуване в 26 задачи с отговори
Тест за годишен преговор по български език за шести клас. Двадесет и шестте задачи обхващат целия материал от учебната година – от особеностите на научния текст, през местоименията и глаголните форми, до пунктуацията и деловото общуване. Началните задачи се отнасят до текста и неговите видове. Проверяват се характеристиките на научния текст, същността на урочната статия и общите белези на научното изложение. Тези въпроси изискват разграничаване между близки понятия – между текст за специалисти и текст за ученици, между обективност и въздейственост. Обемна част е посветена на местоименията. Проверяват се разпознаването на показателно местоимение чрез отрицателна формулировка, ролята на въпросителното местоимение като свързваща дума, употребата на относително местоимение в сложно изречение, преброяването на отрицателни и на обобщителни местоимения в дадено изречение и правописът при близки по звучене форми. Задачите за броене са особено полезни, тъй като изискват ученикът да прегледа цялото изречение. Правописната част включва променливото я, изписването на представките, членуването при причастия и правописа на отрицателната частица. Всички те са проверени чрез изречения, а не чрез отделни думи. Морфологичната част обхваща деепричастието, миналото неопределено и миналото предварително време, бъдещето време в миналото, съюзите, междуметията и частиците. При междуметията задачата изисква да се различи изразяваното чувство, а при частиците – каква служба изпълнява в изречението. Синтактичната и пунктуационната част засягат безсъюзната съчинителна връзка, запетаята при еднородни части и при сложно съчинено изречение. Заключителните задачи се връщат към общуването: какво се обяснява в отговора на научен въпрос, коя обява съдържа рекламираща информация и каква съставка липсва в дадена делова покана. Трите заключителни задачи заслужават отделно внимание. Те не проверяват граматика, а умения, свързани с общуването: дали ученикът различава съобщаващата от рекламиращата информация и дали знае какви данни задължително съдържа една покана. Такива задачи свързват учебния предмет с всекидневието и рядко се срещат в тестовете за преговор. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма и е удобен за диагностика: резултатите показват не общо ниво, а кой точно дял е останал неусвоен – текстът, местоименията, правописът, глаголните форми или пунктуацията. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, природата, всекидневието. Това улеснява четенето и позволява вниманието да остане върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за годишен преговор или за изходно ниво, с възможност да се използва на части – например само задачите за местоименията или само пунктуационните. На ученика служи за преговор преди края на годината и показва къде са пропуските преди преминаването в следващия клас.