Тестови задачи. Поезията на Иван Вазов. Литература – 12 клас (Вариант № 1).

1. От кое стихотворение са стиховете? Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата... A) „При Рилския манастир“ Б) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ B) „Българският език“ Г) „Паисий“ 2. Кое от посочените произведения е повест? A) „Под игото“ Б) „Чичовци“ B) „Дядо Йоцо гледа“ Г) „Елате

Двадесет и шест задачи, които разглобяват одата до последната ѝ реторична фигура. Това не е тест за проверка дали творбата е прочетена, а за проверка дали е разбрано как точно е направена. Началото е работа с текст. Кратка литературоведска статия за творбата е следвана от три задачи – за темата ѝ, за начина, по който се постига приповдигнатият тон, и за причината в нея да преобладават сложни изречения. Този тип въпроси подготвят за изпитния формат и същевременно въвеждат основните понятия. Следва блокът за жанра и строежа: кои са характерните белези на одата, как в творбата се постига документалност и как лирическият говорител се отдалечава от историческите факти. Отделна задача изисква да се посочат частите на творбата, а друга – елементите на сюжетното действие да бъдат подредени в логическа последователност по цитирани стихове. Средището на теста са реторичните фигури. Антитезата е разгледана в шест последователни задачи – какво представлява, на кои равнища се прилага, кое смислово ядро стои зад нея в увода, кои са подтекстовите антоними и какво внушение постига в конкретни стихове. Отделна задача изисква цитати с отрицателен заряд да бъдат съотнесени с противопоставянията им в положителен смисъл. Градацията също получава четири задачи – определение, художествен ефект, от какво се поражда в увода и в кой цитат липсва. Разгледани са и по-редки понятия: плеоназъм, оксиморон, епитети антоними и ролята на синонимните и антонимните редици. Отделни задачи се спират на съпоставката с античен образец и на противопоставянето по вертикала в описанието на битката. Голяма част от въпросите изискват да се посочи грешният отговор – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно. Това прави теста труден, но и много точен – налучкването е практически невъзможно. Отговорите са приложени накрая за всички задачи, включително съответствията в задачата за съотнасяне. За учителя това е готов материал за задълбочена работа върху одата: обхваща жанр, композиция, документалност и целия набор от изразни средства и дава оценима картина без никаква подготовка. Може да се използва цял или на части, по отделни фигури. За ученика е сериозна подготовка преди изпитване или писмена работа. Тестът изяснява понятията чрез самата творба и показва как всяко от тях работи в конкретен стих – основа, върху която после стъпва всеки анализ и всяко интерпретативно съчинение. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тестът обхваща целия период и съчетава задачи с избираем отговор с пет въпроса, изискващи самостоятелен писмен коментар. Съдържа 20 задачи, като към затворените въпроси е приложена кратка аргументация на верния отговор, а към отворените – примерни отговори. Голяма част от задачите изискват отграничаване на невярното или на излишното твърдение. Проверяват се функцията на главата „Гост“ в „Под игото“ на Иван Вазов, начинът на изграждане на образа на Бай Ганьо в книгата на Алеко Константинов и композицията на самата книга, средствата, чрез които е изграден образът на Апостола в одата „Левски“, същността на конфликта в „Арменци“ на Пейо Яворов и особеностите на „Две хубави очи“, идеята в „Cis moll“ на Пенчо Славейков, художествените белези на „Гераците“ на Елин Пелин и източниците на елегичния тон в „Да се завърнеш в бащината къща…“ на Димчо Дебелянов. Включена е и задача за разпознаване на творба, която не принадлежи на Вазов. Отделна група задачи е насочена към литературния контекст: етапите в развитието на българския модернизъм, тенденциите през осемдесетте години на деветнадесети век, състава на кръга „Мисъл“, основоположника на индивидуализма и мотивите, характерни за българския символизъм. Заключителните пет задачи изискват писмен отговор: теза за идеята в „В часа на синята мъгла“, тълкуване на цитат от „Каблешков“ и функцията му в „Под игото“, съпоставка между подзаглавията на „Под игото“ и „Чичовци“, коментар на известна реплика от „Немили-недраги“ и разсъждение върху ролята на символните образи в „Гераците“. Подходящ е за обобщителен преговор по периода, за подготовка преди контролно или изпит и за упражнение върху писането на кратък аргументативен текст.

Двадесет задачи върху четири творби от един автор – и отговори, каквито рядко се срещат: не само буква, а цяло обяснение с определения, аргументи и методически бележки. Началото е работа с текст. Кратък публицистичен откъс за мястото на автора в българската култура е следван от шест задачи – жанр на текста, вид на натрупаните в началото названия, характер на един образен израз и смисълът му в контекста, ролята на повторенията и избор на най-точния синоним. Седмата задача изисква да се обясни защо друг текст остава смислен дори при разместване на изреченията – въпрос за свързаността, който почти не се среща в учебните тестове. Литературната част обхваща четири произведения. Върху стихотворението за езика са зададени две задачи: разпознаване на тропите и фигурите в цитирани стихове и откриване на неверното тълкуване на реторичните въпроси. Върху одата – четири: коя нейна черта е нетипична за жанра, какво постига антитезата, коя е кулминацията и защо точно този момент е по-вероятният избор. Върху повестта задачите са също четири – произходът на заглавието, характерът на героите, кой е прототипът на един от образите и коя от четирите поанти може да мине за крилата фраза. Разказът е представен с три въпроса, включително защо героинята употребява среден род за въстаника и какво стои зад едно нейно напомняне. Отговорите са същинската стойност на материала. При повечето задачи не се посочва само верният вариант, а се обяснява защо останалите отпадат. Дадени са и определения на понятия – какво е поанта, какво анафора, какво инверсия и одухотворяване. На едно място е обяснено защо всички други възможности всъщност повтарят едно и също понятие и затова не отговарят на въпроса. Особено ценна е бележката към въпроса за кулминацията на одата: посочено е, че по този въпрос съществуват три различни становища, и е обяснено защо задачата е формулирана така, че да не противоречи на нито едно от тях. Такава методическа честност рядко се среща в готови тестове. За учителя това е готова проверка, но и материал за час – обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика тестът работи като кратък учебник: показва какво се пита върху четирите творби и същевременно обяснява всяко понятие, което се появява в задачите. Подходящ е за преговор преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Може ли един-единствен ден да заличи векове позор? Точно този въпрос стои в основата на анализа върху одата „Опълченците на Шипка“ и определя посоката, в която е разгледано лирическото встъпление на творбата. В началото е очертано мястото на одата в цикъла „Епопея на забравените“, значението на заглавието и на подзаглавието, както и трите смислови момента, на които се разделя творбата. Същинската част е съсредоточена върху лирическия увод и върху смисловото му разполовяване: тезата за срама и тезата за славата. Проследен е конфликтът между хулителите на българското минало и лирическия говорител, обяснена е ролята на „ние“, изказът, чрез който говорителят се слива с множеството сънародници, и са разгледани изразите, чиито преносни значения отвеждат към позора на робството, включително двете назовани трагични събития от българската история. Отделен акцент е поставен върху композиционния обрат: осемкратно повтореното „нека“, което привидно приема доводите на противниците, и съюзът, който въвежда противоположната теза. Показано е как след него се сменя цялото емоционално звучене на текста и защо събитията във втората част на увода се въвеждат описателно, без имена и конкретика. Разгледани са и художествените средства, чрез които е изграден образът на върха: хиперболата, степенуването на определенията и сравнението с прочут подвиг от древността, както и смисълът на финалните стихове на встъплението. Заключителната част обяснява защо изобщо се появява „Епопея на забравените“ и какво в следосвобожденското всекидневие подтиква Вазов към тази мисия, с препратка и към съдбата на един негов герой от друга творба. Подходящ материал за подготовка за час и за класна работа, за преговор преди изпит и като основа за собствено съчинение върху творбата.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.