Тестови задачи. Правопис, пунктуация и езикова култура. Български език – 7 клас. (Вариант 2)

Осми клас е годината, в която програмата по литература се разтяга от Стария завет до Шекспир и обратно към старобългарската книжнина. Да се провери всичко това с една работа изглежда невъзможно – докато не се види как е решен настоящият материал. Двадесет и пет задачи с приложени отговори, събрани на един лист, обхващат целия втори срок: избрани текстове от Стария и Новия завет, „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, „Хамлет“ и два сонета на Уилям Шекспир, „За буквите“ на Черноризец Храбър и „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“. Осем източника, три епохи, четири литературни традиции – библейска, ренесансова, английска и старобългарска. Обхват, какъвто рядко се събира в една проверка. Подредбата следва хронологията на изучаване, което улеснява и учителя, и ученика. Задачите вървят от най-старите текстове към по-новите и завършват със славянската книжнина. Устройството е практично: двадесет въпроса с четири възможности за избор и пет с писмен отговор. Първата част се проверява бързо, а петте писмени показват кой мисли самостоятелно. Обясненията към отговорите са най-ценната част от разработката. Всяко е от няколко изречения и добавя сведения, каквито в самия въпрос няма – кой епизод откъде е, какво означава дадено понятие, защо точно този отговор е верният. При материал с толкова широк обхват това има значение. Разделът с решенията се превръща в кратък справочник върху осемте текста и може да се чете самостоятелно при преговор. Примерните отговори на петте писмени въпроса също са разгърнати – по няколко изречения всеки, с наблюдение и извод. Годни са за образец при подготовка за писане. Петте писмени въпроса са подбрани така, че да покрият различни традиции: библейски текст, ренесансова притча, английска драма и старобългарско житие. Нито един пласт от материала не остава непроверен. Формулировките са ясни, а възможностите за избор се различават по смисъл. При текстове с толкова различен произход това е важно – ученикът не се препъва в самото условие. Задачите са групирани по източници, което позволява контролната да се използва и на части, според хода на часовете. Ако някой текст още не е взет, съответните въпроси отпадат без загуба на смисъл. Обемът се вмества в един учебен час, като основното време остава за писмената част. Съотношението между двете части е удобно за оценяване по точки: двадесетте кратки въпроса дават основата, а петте писмени разграничават работите по качеството на разсъждението. Оформлението е готово за размножаване – номерирани задачи, отделени варианти, място за писане накрая. Отваряте, разпечатвате, раздавате. Приложението надхвърля срочната проверка: преговор преди нея, домашна работа, час при заместване или подготовка за изпитване. Материалът върши работа и при повторение в началото на девети клас. На учителя разработката спестява дни подготовка – съставяне на въпроси и писане на отговори за осем текста от три различни епохи. На ученика дава ясен ориентир какво се очаква да знае в края на осми клас.

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1 до 6. В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота и на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна

Кое обединява едно старозаветно предание, италианска новела от XIV век, английска трагедия и старобългарска апология на буквите? В програмата за осми клас – нищо, освен че всичко това трябва да се провери в един час. Настоящата разработка предлага решение: двадесет и пет задачи с готови отговори, покриващи изучаваното през втория срок. В проверката влизат откъси от Стария и Новия завет, „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, „Хамлет“ и сонети на Уилям Шекспир, „За буквите“ на Черноризец Храбър и „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“. Библейският дял заема почти половината от задачите. Съотношението не е случайно – тези текстове са и най-обемни в програмата, и най-често подценявани при подготовката. Устройството е ясно: двадесет въпроса с четири възможности за избор и пет за писане. Първата част се проверява за минути, а последните пет въпроса показват кой умее да разсъждава самостоятелно. Условията са кратки и точни, без дълги встъпления. При двадесет и пет задачи това е решаващо – ученикът стига до края, вместо да заседне в четене. Последните пет въпроса са подредени в реда на изучаване – от библейско предание, през новозаветна проповед и ренесансова притча, до английската трагедия и славянското дело. Така писмената част сама по себе си повтаря пътя на целия срок. Примерните решения са кратки, но плътни: всяко съдържа наблюдение, разгръщане и извод. Могат да се прочетат пред класа като образец какво се очаква при подобен въпрос. Обясненията към затворената част са сбити – по едно изречение под всеки отговор, често с приведена ключова дума от текста. Проверката на цял клас минава бързо. Задачите са групирани по източници, което позволява работата да се използва и на части, ако някой текст се изучава по-късно. Отделените въпроси остават смислени сами по себе си. Проверката е насочена към смисъла, а не към сюжета. Питат се символиката на един образ, нравственият сблъсък в един епизод, посланието на един сонет – все неща, които не се помнят от преразказ. Формулировките са ясни, а възможностите за избор се различават по смисъл. При толкова разнородни текстове това е важно – ученикът не се препъва в самото условие. Обемът се вмества в един учебен час, като основното време остава за писмената част. Съотношението между двете части е удобно за оценяване по точки: двадесетте кратки въпроса дават стабилна основа, а петте писмени разграничават работите по качеството на разсъждението. Оформлението е готово за размножаване – номерирани задачи, отделени варианти, място за писане накрая. Отваряте, разпечатвате, раздавате. Приложението не се изчерпва със срочната проверка. Същите двадесет и пет задачи вършат работа като преговор преди нея, като домашна работа или при заместване. На учителя разработката спестява най-тежката част от подготовката – подбора на въпроси и писането на отговори за осем разнородни текста. На ученика дава ясен ориентир какво се очаква да знае в края на осми клас.

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Четиридесет и една задачи, подредени точно по модела на държавния зрелостен изпит – със същите видове задачи, същото разпределение и същия брой точки накрая. Именно това съответствие прави материала стойностен. Той не е сборник с упражнения, а цял изпит, който може да се реши от начало до край за отреденото време. Материалът е пробен изпит по български език и литература и е събран на четиринадесет страници. Първата част е езикова и обхваща тринадесет задачи. Тя започва с правописа при сложните думи, минава през граматичните и пунктуационните норми, а после стига до задачи, при които ученикът вече не избира, а сам записва вярната форма. Особено полезна е задачата с преписването. Даден е цял текст, от който липсват точно пет препинателни знака, и се иска той да бъде преписан изцяло с поставени знаци. Отговорът в ключа показва къде стои всеки от тях. Средището на изпита са двата приведени текста и осемте задачи към тях. Единият е за откритие на жена вирусоложка, другият – за съвременен сериал. Двата са свързани по тема, но принадлежат на различни функционални сфери – и точно това се проверява. Задачите към тях покриват всичко изисквано: разпознаване на сферата, проверка на твърдения, откриване на грешките в едно изречение с точно указан брой и вид, обясняване на дума по контекст, редактиране и накрая писане на собствена теза. Именно задачата за броя на грешките е сред най-трудните в целия изпит. Тя изисква не просто да се види грешката, а да се определи от какъв вид е. Литературната част обхваща седемнадесет задачи и минава през целия учебен материал – от възрожденския роман до съвременната поезия. Има задачи за конфликт, за символ, за фразеологизъм, за изразно средство и за жанрова черта. Отделно място заемат задачите с приведени откъси. При една от тях се иска изваждане на два цитата по зададен признак, при друга – съотнасяне на три творби с техните автори. Предпоследната задача е съпоставителна: приведени са две стихотворения с еднакво заглавие от различни автори и се иска съпоставка в пет изречения. Финалната задача е за писане и предлага избор между есе и интерпретативно съчинение по приложен откъс. Ключът е пълен и с обозначени точки. При отворените задачи са дадени примерни отговори, включително разгърнати за двете най-тежки. Преподавателят получава готов пробен изпит със скала за оценяване – без подготовка. Ученикът решава истински изпит и вижда точно колко точки носи всяка задача.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 6. „Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.“ Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. „Ловджийката със златното вретено“, „богинята с доблестен характер“, „девойката