Тест по литература върху „Хамлет“ на Уилям Шекспир – 20 задачи с отговори върху действието и идеите. Дания като затвор без ключалки

Двадесет задачи върху трагедията „Хамлет“ на Уилям Шекспир, разпределени в две части: петнадесет с четири възможности за избор и пет с разгърнат писмен отговор. Затворената част е подредена в два ясно различими дяла. Първите десет въпроса следват хода на действието – от началната поява на свръхестественото до края, когато властта преминава в чужди ръце. Останалите пет вече не питат какво се случва, а какво означава то: разглеждат въпроса за свободната воля, темата за преструвката, вида трагически герой и разликата между двамата основни противници. Такова разделяне е удобно при обемна творба. Първият дял установява дали пиесата изобщо е прочетена, а вторият проверява дали е осмислена. Сред въпросите от първия дял има няколко, посветени на второстепенните лица и на връзките между тях – съдбата на едно от женските лица, отношението между двама млади мъже с еднаква участ, ролята на чуждия владетел във финала. Отделна задача е посветена на сцената с гробаря, която в тази пиеса се откроява и обикновено се разглежда самостоятелно. Отворената част съдържа пет въпроса и е насочена изцяло към по-широките теми: сблъсъкът между личната съвест и политическата действителност, темата за преходността, съпоставката между двама герои, отражението на епохата в текста и причините творбата да остане валидна. Примерните решения тук са необичайно устроени. Всяко от тях е разгърнато и подредено по номерирани точки, а накрая има обобщаващо изречение. Това оформление по точки има двойна полза. От една страна, показва как се подрежда разгърнат отговор, когато въпросът съдържа няколко страни. От друга, самите точки могат да послужат като опорен план при писане на съчинение – ученикът вижда, че всяка от тях е отделен довод. Съпоставителната задача заслужава внимание и с начина, по който е решена. Приликите и разликите между двамата герои са разделени в два отделни списъка, а не смесени в общо разсъждение. Такъв подход е препоръчителен при всяка съпоставка и рядко се показва нагледно. Отговорът за епохата също е ценен. Той свързва трагедията с обстоятелствата, при които е създадена – с представите за властта, със съмнението, характерно за времето, и с положението на жените. Така творбата излиза от рамките на училищния разбор. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно-две изречения, което добавя наблюдение върху пиесата. Формулировките на вариантите са разгърнати, а неверните описват правдоподобни, но неточни прочити. Отхвърлянето им изисква познаване на действието, а не общо впечатление от сюжета. Материалът предполага, че творбата е прочетена изцяло. Част от въпросите се отнасят до второстепенни лица и до отделни епизоди, които при бегло запознаване се пропускат. Обемът е съобразен с един учебен час, а по-голямата част от времето отива за петте отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане под последната част. Учителят получава проверка с широк обхват върху обемна творба, а ученикът – опорни точки за съчинение и възможност да провери дали помни не само сюжета, а и смисъла му.

Вариант за проверка върху „Хамлет“ на Уилям Шекспир – петнадесет въпроса с четири възможности и пет за писмен отговор. Отликата му от останалите е в дребния мащаб на затворената част. Тук се пита за подробности. Къде точно се появява свръхестественото в началото, каква служба заема един от придворните, какъв съвет получава едно от женските лица от брат си, как реагира виновният по време на представлението, какви са последните думи на главния герой. Това не са въпроси, на които може да се отговори по общо впечатление. Затова тестът върши работа преди всичко като проверка на действителното четене. Ученик, който знае сюжета в едри линии, ще се затрудни; ученик, който е следил текста, ще се справи бързо. Подредбата следва хода на пиесата от първата поява на духа до поемането на властта накрая. Между тях са включени въпроси за всяка от смъртите поотделно – всяка получава самостоятелна задача, така че се проверява дали развръзката е запомнена в подробности, а не като обща картина. Отделно място заема въпросът защо героят се въздържа в един определен момент, макар да има възможност да действа. Това е сред най-обсъжданите места в пиесата и постигането му изисква разбиране, а не памет. Последният въпрос от затворената част извежда към епохата и към нейните представи за човека. Отворената част се движи в съвсем друга посока – към темите, които пиесата поставя: измяната, театралността, властта, положението на жените и следата, оставена в по-късната мисъл. Последният отворен въпрос е най-широкият в целия материал. Той изисква творбата да бъде проследена отвъд собствените ѝ граници – в по-късната философия, в психологията, в драматургията. Примерното решение назовава конкретни имена и посоки, което го превръща в полезна отправна точка за ученик, който подготвя доклад или разширен отговор. Ценна е и задачата за женските образи. Тя разглежда двете лица поотделно, като при всяко са изведени по три наблюдения, а накрая е направен общ извод. Такова оформление показва как се строи съпоставка между два образа. Останалите примерни решения също са подредени по точки, всяко с обобщение накрая. Точките са готови доводи и могат да послужат като план при писане. При задачите с избор пояснението е кратко – по едно изречение. Това е достатъчно, тъй като въпросите в тази част се отнасят до факти, които или се знаят, или не. Съотношението между двете части е рязко: първата проверява четенето, втората – мисленето. Такова разделяне позволява ясно да се види къде точно е пропускът у отделния ученик. Материалът предполага прочит на цялата пиеса. Даден при работа само с откъси, той би бил неизползваем в първата си половина. Обемът е съобразен с един учебен час, като затворената част се решава бързо и оставя време за писмената работа. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане под последните пет въпроса. Учителят получава надеждна проверка кой е чел творбата, съчетана с теми за разсъждение. Ученикът – начин да установи дали помни пиесата в подробности и опорни точки за съчинение.

Двадесет и три задачи върху трагедията на Уилям Шекспир „Хамлет“ – двадесет с избираем отговор и три, изискващи писмено разсъждение с посочен обем. Този вариант почти не пита за случки. Проверката е насочена към значението: каква е вътрешната борба на главното лице, какво разкрива една реплика, какво показва отношението между двама герои, какво заключение може да се направи от поведението на трети. Сюжетът се предполага за известен и служи само като основа. Формулировките на вариантите са дълги и премислени. Всеки от четирите отговора е завършено твърдение, което звучи допустимо, докато не бъде съпоставено с останалите. Заради това работата по всяка задача изисква време и внимателно четене. Съдържанието се разпределя в няколко посоки. Първата обхваща отделните лица – владетеля, придворния, двете женски лица, чуждия воин – като всеки получава самостоятелен въпрос за онова, което поведението му издава. Втората посока се отнася до приведени изрази от текста. Три задачи стъпват на кратки реплики, станали нарицателни, и изискват те да бъдат разчетени в контекста на цялата пиеса. Третата е насочена към епохата: как творбата отразява кризата на времето си, как в нея се проявяват представите за човека, какво е характерно за писането на автора. Четвъртата разглежда строежа – ролята на представлението пред двора, значението на сцената с гробарите и смисълът на развръзката. Отворената част съдържа три въпроса, всеки с указание за обем от три-четири изречения. Първият разглежда предполагаемото безумие на героя като средство за разкриване на истината. Вторият изисква да се посочат две противопоставени двойки лица и да се обясни какво разкрива всеки контраст. Третият поставя въпроса за избора между дълг, съвест и лично чувство и изисква пример от текста. Втората от тези задачи е най-удачно замислената. Тя не назовава двойките, а само дава пример каква може да бъде една от тях, оставяйки избора на ученика. Така се проверява дали той сам вижда системата от съответствия между героите – умение, което при обемна пиеса е от значение. Примерните решения са съобразени с указания обем. Те са стегнати, без разводняване, и всяко завършва с извод. Показват, че при ограничен обем се търси същината, а не изброяване. При задачите с избор пояснението е кратко и посочва основанието, а не преразказва случката. Съотношението между двете части позволява оценяване по точки, като затворената дава основната част от резултата, а трите отворени разграничават по-добрите работи. Материалът предполага, че пиесата е прочетена и обсъдена подробно. Дългите варианти изискват и добро умение за четене с разбиране. Обемът е съобразен с един учебен час, като по-голямата част от времето отива за внимателния прочит на условията. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните три въпроса. Учителят получава проверка, насочена към разбирането, а не към паметта. Ученикът – упражнение в разграничаването на близки тълкувания и опорни точки за съчинение върху творбата.

Двадесет и три задачи върху „Хамлет“ на Уилям Шекспир: двадесет с четири възможности за избор и три с писмен отговор. Съотношението между двете части е необичайно – затворената тук носи основната тежест. Отликата на този вариант личи още при прочитането на условията. Вариантите са необичайно дълги: всеки е завършено изречение, а често и цяло твърдение с обяснение вътре в себе си. Заради това нито един отговор не се разпознава по ключова дума – ученикът сравнява четири премислени тълкувания и избира най-точното. Неверните възможности също са съставени внимателно. Те не са очевидно погрешни, а описват прочити, които звучат допустимо: че героят действа от страх, че някой от придворните е честен, че всички в двора говорят открито. Отхвърлянето им изисква разбиране на пиесата, а не памет за сюжета. Съдържанието на затворената част се движи в три посоки. Първата обхваща героите поотделно – подбудите на главното лице, доверието му към единствения му приятел, начинът, по който се представя владетелят в първата си реч, раздвоението на едно от женските лица, ролята на един придворен. Втората посока е насочена към теми и понятия: привидност и истина, представата за човека от епохата, отликата на творбата от обикновената пиеса за мъст, белезите на жанра. Третата се отнася до отделни моменти – приведена реплика на страж, представлението пред двора, сцената на молитвата, дуелът и появата на чуждия владетел накрая. Отворената част е само три въпроса, но всеки от тях е формулиран с точни указания какво да съдържа отговорът. При първия се иска обяснение в три-четири изречения и се посочва какво трябва да бъде изведено; при втория се изискват два-три примера от различни моменти; при третия – позиция, подкрепена с най-малко два довода. Именно третият въпрос е най-стойственият в целия материал. Той не търси верен отговор, а защитена позиция, и примерното решение изрично посочва, че двете противоположни становища са еднакво допустими, стига да бъдат обосновани. Такава формулировка е рядка и превръща задачата в упражнение по мислене, а не по припомняне. Вторият отворен въпрос също е удачен: той изисква да се проследи промяна в хода на цялата пиеса, а не да се опише едно състояние. Примерното решение подрежда наблюденията по реда, в който се появяват в текста. При задачите с избор пояснението е кратко, но точно посочва основанието за избора. Разпределението на въпросите прави теста подходящ за оценяване по точки: двадесетте затворени задачи дават стабилна основа, а трите отворени добавят диференциация между по-добрите ученици. Материалът предполага, че пиесата е прочетена и обсъдена. Дългите варианти изискват и добро умение за четене с разбиране, така че тестът е подходящ за клас с по-висока подготовка. Обемът е съобразен с един учебен час, като по-голямата част от времето отива за внимателния прочит на затворената част. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните три въпроса. Учителят получава подробна проверка с готова основа за точкуване, а ученикът – упражнение в разграничаването на близки тълкувания и повод да защити собствено мнение.

Вариант за проверка върху „Хамлет“ на Уилям Шекспир, съставен от двадесет затворени и три отворени задачи. Отличава се по това накъде е насочено вниманието: тук в средата на теста стоят второстепенните лица. Обикновено при тази пиеса проверката се върти около главния герой. В настоящия материал самостоятелни въпроси получават кралицата, двамата пратени съгледвачи, приятелят, придворният съветник, гробарите. Всеки от тях е разгледан не сам по себе си, а през онова, което присъствието му разкрива за света в творбата. Двамата съгледвачи например са предмет на два отделни въпроса – единият за поведението им, другият за начина, по който героят ги разобличава. Такова подробно проследяване на епизодични лица рядко се среща. Втора линия в теста разглежда напрежението между смешно и трагично. Отделни задачи се отнасят до сцената в гробището и до начина, по който шегата прави тежкото още по-тежко. Трета линия свързва личното с общественото: как душевното състояние на едно лице се съотнася с положението в цялата държава. Отделни въпроси засягат ролята на вярата, значението на случайността за развръзката и сблъсъка между старото и новото разбиране за възмездие. Формулировките на вариантите са дълги и обмислени. Неверните описват допустими на пръв поглед прочити – че едно от лицата е мъдро, че друго е напълно безразлично, – така че отхвърлянето им изисква разбиране, а не разпознаване. Отворената част се състои от три въпроса с посочен обем. Първият изисква да се обясни защо главното лице е едновременно голям и трагичен герой, при това с изрично условие да се назове поне една силна и една слаба страна. Второто изискване е ценно: то не позволява едностранчив отговор. Вторият въпрос е насочен към обстановката – какъв е дворът като нравствена среда, като отношения и като начин на общуване. Три страни на един въпрос, всяка от които изисква отделно наблюдение. Третият е най-необичайният в целия материал. Той предлага четири имена и иска ученикът да избере кой от тях би управлявал най-добре, като обоснове избора си. Отговорът не е един – примерното решение изрично посочва две възможни защити и добавя, че важното е доводите да стъпват на поведението на героя. Такава формулировка превръща литературната задача в упражнение по преценка. Примерните решения са кратки и съобразени с обема, всяко със заключително изречение. При задачите с избор пояснението е едно изречение и посочва основанието за верния отговор. Разпределението позволява оценяване по точки, като затворената част дава основата, а трите отворени задачи разграничават работите по качество на разсъждението. Материалът предполага прочит на цялата пиеса и разбор в час, тъй като въпросите за епизодичните лица изискват познаване на подробности. Обемът е съобразен с един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните три въпроса. Учителят получава проверка, която обхваща и периферията на пиесата, а не само главния герой. Ученикът – повод да види, че в тази трагедия няма излишни лица.

Най-известната пиеса в световната литература, обяснена от начало до край – в един материал, който покрива всичко необходимо и спестява ровенето по десетки източници. Достатъчен е сам по себе си. Строежът е прегледен въпреки обема. Изложението започва с мястото на творбата в световната култура, продължава с епохата и нейния дух, с автора и с обяснение на заглавието, а после стига до жанра. Частта за трагедията е особено полезна: понятията са изброени и веднага приложени към самата пиеса, така че теорията не остава сама за себе си. Средището на анализа следва хода на действието. Всяка сцена и всеки обрат са представени накратко, с цитирана реплика и с наблюдение какво стои зад нея. Този подход е и най-практичната страна на материала – получава се пълна карта на пиесата и всеки момент се намира за секунди, без тя да бъде препрочитана. Прочутите монолози имат самостоятелно място в изложението. Разгледани са смисълът им, контекстът, в който се появяват, и това какво разкриват за героя – с обяснение, което ги изважда от равнището на често повтаряни цитати и ги превръща в разбираема мисъл. Точно тук материалът е най-полезен, защото тези монолози се питат винаги. Следват обособени раздели за героите, за конфликтите, за мотивите и за развръзката. Всеки герой е представен поотделно, с посочена реплика и с обяснение защо не е нито изцяло положителен, нито изцяло отрицателен. Конфликтите са изведени на няколко равнища, а мотивите – като списък от вечни теми, всяка с пример от текста. Отделен раздел свързва пиесата с ценностите на епохата и показва къде творбата ги следва и къде ги поставя под въпрос. Посланията са обособени накрая като поредица от кратки формулировки, готови за използване при устен отговор или при писмена работа. Материалът е богат на цитати – по няколко във всяка част, къси и точни, винаги последвани от тълкуване. Езикът е ясен и достъпен, а обясненията не изискват предварителна подготовка и предварително познаване на текста. За учителя това е готова опора за няколко часа върху пиесата: епоха, жанр, сюжет, монолози, герои, конфликти, мотиви, финал. Всеки раздел върши работа и самостоятелно – като въпрос за беседа или като тема за писмена работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж. Дава пълен и разбираем прочит на дълъг и труден текст, готови формулировки и ясна аналитична рамка. Подходящ е за подготовка за изпитване, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос – без нужда от допълнителни справки и без часове самостоятелно четене.