Тестови задачи. Четене с разбиране, лексика и граматика. Български език – 7 клас. (Вариант 2)

Пробен изпит със сто точки, разпределени точно по изпитния модел – шейсет и пет за тестовата част и тридесет и пет за преразказа. Всяка задача носи обозначен брой точки. Именно това пълно съответствие го отличава. Материалът не е сбор от упражнения, а изпит, който се решава от начало до край и се оценява по готова скала. Първата част стъпва на два свързани източника – текст за българските монети от началото на миналия век и таблица с данни за един конкретен експонат. Първите шест задачи са изцяло за работа с тях. Проверява се коя сведение присъства в единия, коя в двата, кое се потвърждава от таблицата и как двете се отнасят помежду си. Умение, което рядко се упражнява, а на изпита носи най-много точки. Оттам проверката минава към езика на самия текст. Търсят се синоним, вид на местоимение, глаголно време, коя дума не е причастие и кой ред съдържа само предлози. Средището е едно дълго изречение, върху което са зададени няколко задачи поред – за неверното твърдение, за степенувано наречие, за две относителни местоимения и накрая за службата на две отделни думи в изречението. Особено находчива е задачата с изображението. Приведена е снимка на монета и се иска да се посочат три белега, които показват, че тя може да принадлежи на описаната сбирка. Задачата свързва текста, таблицата и образа в едно. Следва преписване и поправяне на текст с точно четиринадесет грешки от три вида. Отговорът в ключа е даден изцяло, с всички поправки на място. Литературната част е с осем задачи от няколко изучени творби – за съдържание, за герой, за жанрово понятие и за общото между двама герои от различни разкази. Отделна задача изисква разпознаване на четирима герои по описание. Финалната задача е за тълкуване на два стиха, а в ключа са дадени и четири посоки за разсъждение, и цял примерен отговор. Втората част е дидактическа задача с приложен текст за подробен преразказ от името на герой. Откъсът е забавен и близък до ученическия свят, което улеснява влизането в чуждата позиция. Ключът е пълен, с точки при всяка задача и с обща сума накрая. При отворените задачи са изписани всички приемливи отговори, а не само по един. Преподавателят получава готов пробен изпит и за двете части, със скала за оценяване и без нужда от подготовка. Ученикът решава истински изпит и вижда точно колко тежи всяка задача – включително че поправката на един текст носи колкото цяла група въпроси.

Дюкян, а не павилион; трикольор над входа; светлина, която не стига до най-задния шкаф. Тестът тръгва от такива подробности и показва, че в пътеписа те не са случайни, а изграждат цялостна представа за мястото на страната сред другите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Началото поставя основното противопоставяне в откъса и веднага се насочва към детайла. Отделни задачи разчитат избора на самата дума, с която е назовано българското място, ролята на националното знаме над него, значението на слабото осветление в дъното и подредбата на стоките — кое е поставено отпред и кое е оставено назад. Този блок учи да се чете внимателно, защото при бегъл прочит подобни неща изобщо не се забелязват. Следващата група задачи е върху представянето и езика. Проверява се защо обясненията пред посетителите започват от познато на чужденците място, каква цел има рекламното преименуване на българска местност, какво издава молбата на разказвача един вестник да не бъде превеждан и в какво се състои разликата между буквалния превод и истинския смисъл на няколко думи. Отделна линия следват задачите върху чуждите посетители и техните интереси, включително въпросът какво разкрива вниманието им към българския офицер и какви ценности стоят зад приказките за силна армия. Обширен блок е посветен на героите. Разгледани са отношението на търговеца към разговора и към традиционните предмети, които за него са преди всичко стока, както и възприемането на света от Бай Ганьо и неговото повърхностно отношение към хората. Тези задачи изграждат ясен контраст между два начина да се стои пред чужденеца. Заключителните затворени въпроси обобщават: какви черти на епохата личат в откъса, какъв наблюдател е авторът, какви противоречия в характера на българина се открояват и какво послание може да бъде изведено за поведението на човека в чужбина. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения: съпоставка между двама от героите; изводи за начина, по който Бай Ганьо гледа на света; и творческа задача — какво би било поставено отпред в съвременен български павилион и защо. Отличителното на този вариант е тежестта, която пада върху предметния свят на откъса. Докато обичайните въпроси се насочват към героите и техните постъпки, тук значителна част от задачите работят с обстановката — с това как е разположено, подредено и осветено пространството. Именно чрез него авторът казва най-много, без да го формулира пряко. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са близки по дължина, така че верният вариант не може да бъде отгатнат по вида си. Неверните предлагат крайни тълкувания — че страната е най-силната или че изобщо не участва, — каквито ученик наистина би избрал, ако не е чел внимателно. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване, а последната задача работи добре и като тема за обсъждане или за групова работа.

Име на местност, превърнато в име на памет – заглавието на Вазовата творба звучи като надпис върху камък. Настоящият тест проверява дали ученикът може да разчете какво стои зад него и да определи творбата с точните литературоведски понятия. Материалът съдържа 20 въпроса, изградени в две части. Първата е с избираем отговор, с по четири възможности. Началните задачи са свързани с определянето на творбата – литературният род, жанрът и историческото събитие, което стои в основата ѝ. Следват въпроси за водещия мотив и темата, за начина, по който са представени загиналите, за ролята, която поетът си отрежда, и за чувството, което изразява. Отделни задачи проверяват познанията за композицията на творбата, за характера на образността, за символиката на конкретен образ от финала, както и за това кои фигури присъстват в текста и каква поука се извежда от него. Втората част е със свободен отговор и с оставено място за писане. Въпросите там са по-обхватни и излизат извън рамките на самия текст: как войната от 1885 г. се отразява в българската литература, как е изграден контрастът в творбата, каква е символиката на гробището в заглавието, какво означава поетичният венец и какъв образ на България създава стихотворението. Отговорите са дадени на две нива. При задачите с избираем отговор е посочен верният вариант с кратко пояснение. При въпросите със свободен отговор са предложени примерни разсъждения с ясна теза, позоваване на конкретни образи от текста и обобщение, които показват какъв обем и каква аргументация се очакват. За учениците това е надеждна проверка преди изпитване и полезна подготовка за интерпретативен текст, защото свързва познаването на творбата с по-широкия литературен и исторически контекст. За учителите е готов инструмент за проверка и упражнение – двете части могат да се използват заедно или поотделно, а примерните отговори дават ясен критерий при оценяване.

Тест, който проследява как един народ изглежда отвън — през подредбата на щанда, през надписа над бараката, през начина, по който сънародниците разговарят с посетителите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху хумора и езика. Проверява се защо е въведена комичната сцена с превода на няколко местни думи, какво издава жестът на разказвача с вестника и какъв смисъл носи рекламното преименуване на позната българска местност. Тези въпроси показват как хуморът в пътеписа не е самоцелен, а носи оценка. Втори блок е посветен на чуждите посетители и на отношението към тях. Разгледани са определението за жаждата им за знания, интересът им към носията, картата и обредите, както и ценността, която авторът защитава чрез този интерес. Тук се проверява и как самият разказвач се държи между сънародниците и чужденците. Най-обширната група задачи е върху героите. Отделни въпроси разглеждат любезността на единия представител и мотивите зад нея, отношението към парите на търговеца, изразено в кратка негова реплика, възприемането на чуждия свят от Бай Ганьо и повърхностното му отношение към хората. Специална задача изисква да се посочи общото качество, което свързва двама от героите — въпрос, който изисква обобщение, а не описание. Отделна линия следват задачите върху образа на България пред света: какво внушава надписът над бараката, какъв ефект има изборът да се показват фолклорни предмети вместо машини, какво превръщат восъчните фигури в очите на посетителите и какво следва от липсата на подготвени хора, които да отговарят на въпроси. Заключителните затворени задачи обобщават: какво казва откъсът за положението на страната в края на века, коя противоположност е най-силно подчертана, какво качество на автора прави такъв пътепис възможен и какво предупреждение може да бъде извлечено. Трите отворени задачи изискват свързан текст. Първата пита защо авторът е избрал точно такова място за срещата между свое и чуждо. Втората е съпоставителна между двама от героите. Третата е творческа и особено сполучлива: ученикът трябва да измисли какво би включил в съвременен български щанд, за да съчетае модерното с традиционното, и да обоснове избора си с идеите от текста. Прави впечатление, че всяка задача изисква тълкуване, а не припомняне на случка. Дори въпросите, които се отнасят до конкретна реплика или предмет, питат какво разкрива тя, какво внушава той — а не какво е казано или показано. Затова материалът е подходящ за проверка след разбора на откъса в час, когато текстът вече е бил обсъждан. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са съизмерими по дължина, което не позволява верният вариант да бъде отгатнат по формата си. Неверните предлагат крайни или опростени тълкувания, каквито ученик наистина би допуснал. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Последната задача работи отлично и като тема за дискусия или за групова работа в час.

Одата „Опълченците на Шипка" превръща едно сражение в национален символ, а езикът, с който Иван Вазов постига това, е предмет на настоящите двадесет задачи. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от противопоставянето между срама и славата в началните стихове и от смисъла на думите за свободата, получена като дар. Следват задачи за позоваването на Беласица и Батак и за художествения ефект от натрупването на думи, назоваващи мрака и униженето. Друга група въпроси разглежда съпоставката с Термопилите, чрез която подвигът се извежда на световна висота, одухотворения образ на Балкана като пазител на паметта, значението на определението за орловете и смисъла на новото име, вписано в историята. Следващите задачи са насочени към самата битка: внушението при появата на дългоочакваната подкрепа, ролята на повторенията за напрежението и динамиката, контрастът между настъплението и бягството на противника и функцията на звуковите глаголи, изграждащи акустичната картина на боя. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до триделния строеж на творбата, до посланието на последната строфа, до мястото на генерал Столетов, до смисъла на стиха за липсващото оръжие и до водещия мотив за родолюбието и саможертвата. Трите задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение: защо героите остават неназовани поименно, каква е ролята на Балкана във финала и защо миналото може да се превърне в източник на гордост, с пример от текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и насоки за отворените въпроси.

Пълен изпитен вариант с приложена точкова система – всяка задача носи означен брой точки, а сборът е точно сто. Малко от достъпните варианти стигат дотам, а именно точките превръщат решаването в истинска репетиция. Първата част е с тридесет задачи и покрива езиковите норми в целия им обхват: правопис при сложни думи и при отрицателна частица, граматика с членуване и бройни форми, пунктуация в сложни изречения, а после лексика с четири отделни задачи – синонимия, антонимия и два въпроса върху фразеологизми. Литературният блок в същата част е с осем задачи и обхваща широк кръг творби. В него се появяват Иван Вазов, Христо Ботев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков и Елин Пелин. Въпросите се движат между жанрова принадлежност, разпознаване на творба по приведен откъс, водещ тон и тема. Втората част е върху два текста, свързани по тема, но различни по вид – единият е медиен и завършва с открита позиция, другият е справочно-исторически. Задачите изискват определяне на сфера и функция, разчитане на съкращение, откриване на невярно твърдение и извличане на конкретен факт. Оттам следват отворените задачи: отделяне на четирите факта, които присъстват в текстовете, формулиране на общата тема, собствена теза в няколко изречения, избор на уместна дума в свързан текст, поставяне на думи в правилна форма и възстановяване на пропуснатите препинателни знаци. Приведен е и откъс от „Градушка“ на Пейо Яворов с две задачи към него – едната изисква цитати от текста, другата същото наблюдение, но със свои думи. Задачата за съответствия е в три части и обхваща три различни връзки: герой и автор, място на действието и творба, творба и автор. Третата част е аргументативен текст върху „Борба“ на Христо Ботев, приведено изцяло, с указан обем до четири страници и с изричното изискване жанрът да бъде отбелязан предварително – условие, което често се пропуска и коства точки. Ключът е оформен като таблица с точките за всяка задача поотделно, включително тридесетте точки за писмената работа. Така ученикът може да се самооцени и да получи реална представа за резултата си. Преподавателят получава готов пробен изпит с готово точкуване, без нужда от подготовка. Отделните части вършат работа и поединично – езиковата като контролно, двата текста като упражнение по резюме и теза. За ученика това е репетиция в реален формат, при която накрая се вижда не само кое е сгрешено, а и колко точки струва то. Приложените отговори позволяват самооценка още същия ден.