Тестови задачи. Четене с разбиране, правопис и пунктуация. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 6. „Няма молив, който да го нарисува, няма цветове, които да го предадат, и няма думи, които да го опишат в цялото му величие“ – възторжено възкликва един норвежки писател, след като е наблюдавал великолепието на Северното сияние. Родено от магнетичния флирт между Земята и Слънцето, невероятното зарево е истинско чудо на природата. Естествено светлинно шоу, сиянието се изсипва от небето и озарява всичко като в научнофантастичен филм.

Двадесет и една задачи върху няколко страници текст – тест, който взема само една част от пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов и я изчерпва до последното изразно средство. Такава плътност на прочит рядко се среща в учебните материали. Устройството е необичайно и точно то му дава стойност. Тестът не проверява съдържание, а прочит: почти всяка задача стъпва върху приведен цитат от творбата и изисква той да бъде разчетен. Приведени са няколко откъса – кратки възклицания, едно дълго описателно изречение, отделни изрази, – а към всеки от тях са зададени по една или по няколко задачи. Формулировките са предимно обърнати и това е съзнателно решение. Търси се невярното твърдение, грешният отговор, неточното обяснение, изразното средство, което липсва, или онова, което прави изключение. При такъв формат всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно, а налучкването е практически невъзможно. Обхватът е изненадващо широк за толкова тесен откъс. Задачите се движат от общото впечатление и от гледната точка на повествователя през начините за постигане на документалност до най-дребните стилистични подробности: видовете епитети, метафоричните глаголи, персонификацията, градацията, синтактичния паралелизъм. Отделна задача е посветена дори на пунктуацията и на един рядко изучаван похват, свързан с прекъснатата реч. Част от въпросите излизат отвъд самия текст. Един разглежда описанието през митологични и библейски представи за дъгата, друг проследява кинематографичния ефект на описанието и движението на погледа, а трети изисква съпоставка с друго описание от същия пътепис – онова на океана. Финалът е с две задачи със свободен отговор. При тях не се избира от готови възможности, а трябва самостоятелно да се назоват тропите и фигурите в приведен цитат. Именно това се изисква и на изпит, а рядко се упражнява предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително за двете отворени, а на едно място е добавено и кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Проверката отнема минути, а оценяването е безспорно. На преподавателя тестът дава готово упражнение по стилистичен анализ – занимание, което обикновено се провежда устно и после не остава нищо от него. Обхватът е точно за един учебен час, а подготовка не е нужна. За ученика ползата е трайна: докато решава, той се научава да разпознава изразните средства в художествен текст, а не да ги изброява наизуст. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка.

1. Кое HE е характеристика на репортажа? A) Най-често е писмен монологичен текст. Б) Отличава се с образност и емоционалност. В) Има убеждаващо въздействие. Г) Поднесените факти са точни. 2. В медийните текстове, предназначени да информират, НЕ се използват: A) съобщителни изречения Б) подбудителни изречения B) имена Г) глаголи 3. Кое от посочените НЕ е характеристика на информационната бележка? A) краткост Б) емоционалност на изказа B) актуалност Г) монологично

Въпроси с избираем отговор 1. Какво е изречението по състав? Как ще ме посрещнат, не се знаеше предварително. А) сложно съставно с подчинено допълнително изречение Б) сложно съставно с подчинено подложно изречение В) сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение Г) сложно съставно с подчинено определително изречение 2. Кое от изреченията е сложно смесено? А) Спорът стигна до онзи момент, когато никой никого не слуша, защото всички говорят едновременно. Б) Който реши

Един и същ факт може да бъде изложен в две различни посоки – към точността на научната формулировка или към достъпността на популярния разказ. Тестът работи именно с движението между тези две посоки и проверява дали ученикът разпознава, а после и владее разликата. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък научнопопулярен откъс за геоложки обект, следван от 5 въпроса. Проверява се предметът на текста, разпознаването на въпросителна конструкция с популяризаторска функция, съответствието между термин и достъпната му перифраза, елементът на умерена експресивност и глаголните форми в откъса, включително непряко предаденото съобщение. Тази част изисква внимателен прочит, защото част от признаците се появяват само по веднъж. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху характеристиките на стила: мярата при употребата на термини, различието спрямо научния текст по комуникативна задача, ефектът от отделните езикови средства, разпознаването на преизказна форма, структурната свобода, ролята на различните видове изречения, допустимата лексика, съотношението между части на речта, многозначните термини в различни науки, аудиторията и запазването на подходящ тон. Отделна задача изисква да се посочи редакцията, която приближава изказа до научния регистър – обратното движение спрямо популяризацията. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква две изречения от изходния текст да бъдат преработени в научен стил, с обяснение какво се променя в тона. Втората – четири примера за различни тропи с обосновка за всеки. Третата е практическа: собствен кратък текст по зададени условия, включително преизказна форма, и изброяване на приложените жанрови маркери. Отговорите са изведени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с подробни примерни решения при свободните, включително готови образци и за научната редакция, и за популярния текст. Материалът е удобен за контролна работа, за упражнение преди писане и за самостоятелна подготовка. Листът се решава за около учебен час и е готов за разпечатване, с оставено място за писане под свободните задачи. Отличителното при този вариант е двупосочността. Освен обичайното популяризиране, тук се изисква и обратното – научно преформулиране на достъпен текст. Така ученикът вижда стиловете като два регистъра, между които може да се движи съзнателно, вместо да ги възприема като готови образци за запомняне. За преподавателя това е готова проверка с балансирана трудност и с отговори, които съкращават оценяването. За ученика примерните решения остават полезни и след теста – показват как звучи едно и също съдържание в двата регистъра и какво точно се променя при преминаването от единия към другия.

Луната е едното от двете главни действащи лица в разпространените още от палеолита в цял свят астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Символиката на Луната се проявява най-добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Луната е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни характеристики на нощното светило. Първо – Луната олицетворява