Трагичният път на самопознанпето в „Едип цар" на Софокъл

     Жанрът „трагедия" предопределя не само съдбата на тиванския владетел в „Едип цар" на Софокъл, но и проблемното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните обрати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен „плод" на ироничната „среща" между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип. Царят на Тива се „среща" с трагичната ирония на съдбата си. Влиза в конфликт с „нея", за да задълбочи личната си човешка трагедия.