Трансформиращ преразказ на III епизод от името на баба Илийца от разказа "Една българка" на Иван Вазов
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Нощта беше покрила всичко с гъстия си мрак, а над Искърската клисура тегнеше тишина. Водите на реката шумяха тъжно в тъмнината, сякаш оплакваха нещо. В далечината, сред черните сенки на високите скали, се тъмнееше силуетът на Черепишкия манастир – притихнал и безжизнен.
Стисках внучето си в ръце и се молех то да издържи. Малкото му телце беше отпуснато, а лицето – бледо и безжизнено като восък. Вървях бързо, забърсвах сълзите си и се опитвах да не мисля за най-лошото.