Треска - определение и стадии
Зареждане на оценките…
Треската (лат. febris) е специфична защитна реакция на организма, изразяваща се в повишаване на телесната температура над нормалната стойност (над 37,5°C), в резултат на пренастройка на терморегулационния център в хипоталамуса.Треската е активен, регулиран процес, различен от хипертермията, при която няма пренастройка на термо регулационния център.
Механизъм на възникване:
1. Екзогенни пирогени (напр. бактерии, вируси, токсини) →
2. Активират имунните клетки →
3. Отделят ендогенни пирогени (IL-1, IL-6, TNF-α) →
4. Стимулират производството на простагландин E2 (PGE2) в хипоталамуса →
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Патофизиология на хипотонията
Артериалната хипотония представлява понижено артериално налягане под нормалните граници - обикновено под 90/60 mmHg. Тя може да бъде преходна или хронична, физиологична или патологична. Видове: Остра хипотония – настъпва бързо с риск за живот (напр. при шок) Хронична хипотония – често безсимптомна, при атлети и млади жени Ортостатична хипотония – спад на АД при изправяне Причини: Дехидратация Сърдечна недостатъчност Медикаменти (антихипертензивни, диуретици) Ендокринни нарушения (надбъбречна недостатъчност) Шокови състояния (виж по-долу) Симптоми: Замайване, припадък Бледост, студена кожа Слаб пулс, тахикардия Замъглено зрение Компенсаторни механизми: Тахикардия Вазоконстрикция (периферно съпротивление) Активиране на
Възпаление
Възпалението е локална и обща защитна реакция на организма в отговор на увреждане на тъканите, предизвикано от външни или вътрешни вредни фактори. Целта му е:ограничаване и отстраняване на увреждащия агент,премахване на увредените тъкани,иницииране на възстановителни процеси.То е комплекс от съдови, клетъчни и метаболитни реакции, насочени към запазване на хомеостазата. ПРИЧИНИ (ЕТИОЛОГИЯ) НА ВЪЗПАЛЕНИЕ 1. Биологични агенти Бактерии – причиняват гнойни възпаления (напр. стафилококи, стрептококи) Вируси – водят до интерстициални възпаления (напр. вирусен хепатит) Гъбички, паразити 2. Физични агенти Механични травми – рани, фрактури Топлинни въздействия – изгаряния, измръзване Радиоактивно облъчване 3. Химични вещества Киселини
Заболявания на ендокринната система
Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на
Стаза
Стазата е патологично състояние, при което значително се забавя или напълно спира движението на кръвта в микроциркулацията (капиляри, венули). Това води до застой на кръв в тъканите и развитие на хипоксия, оток и увреждане на клетките. Видове стаза: 1. Микроциркулаторна стаза (истинска стаза) – засяга предимно капилярите и венулите. 2. Механична стаза – причинена от физическа обструкция (тромб, тумор, компресия). 3. Функционална стаза – при обща циркулаторна недостатъчност, сърдечна слабост. Патогенеза: 1. Нарушена хемодинамика (забавен венозен отток, артериален приток) 2. Повишено хидростатично налягане в капилярите 3. Увреждане на ендотела 4. Повишена пропускливост на съдовете 5. Образуване на микроагрегати (левкоцити, тромбоцити
Хооб, бронхиална астма, ехфизем
ХОББ, бронхиалната астма и белодробният емфизем са заболявания на дихателната система, характеризиращи се с обструкция на въздушния поток, но с различна патогенеза и обратимост. ХОББ е хронично прогресиращо заболяване на белите дробове, характеризиращо се с персистираща обструкция на въздушния поток, обикновено необратима, причинена от възпалителен отговор към вредни агенти (най-често тютюнопушене). Патогенеза: Хронично възпаление → увреждане на епитела Хиперплазия на мукозните жлези → ↑ секреция Задебеляване на стените на бронхите Обструкция и задържане на въздух Намалена еластичност на белите дробове Форми: Хроничен бронхит – кашлица с храчки ≥3 месеца годишно за ≥2 години Емфизем – разрушаване на алвеоларните стени
Нарушения на периферното кръвообращение
Периферното кръвообращение осигурява доставката на кислород и хранителни вещества до тъканите, както и отстраняването на метаболитни отпадъци. Нарушенията в този процес водят до хипоксия, метаболитни нарушения и тъканно увреждане. АРТЕРИАЛНА ХИПЕРМИЯ Артериалната хиперемия е патофизиологично състояние, при което има повишено количество артериална кръв, постъпваща към даден орган или тъкан поради разширяване на артериолите и повишен приток на кръв. Причини (етиология): Физиологична артериална хиперемия: - Физическа активност (мускули). - Хранене (стомашно-чревен тракт). - Повишена температура на средата (кожа). - Емоции (зачервяване на лицето). Патологична артериална хиперемия: - Възпаление – под действието на медиатори