„Леко лето като леко перо“: анализ на българските трудови народни песни по „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ и „Яно, море, Яно“
Зареждане на оценките…
Сред първите и най-старинни поетични творби, създадени от човека, Възникнали в процеса на труда, са трудовите народни песни.
В прастари времена, при извършването на някаква работа се пеели песни, за да се облекчи нейното извършване, да стане тя по-резултатна и спорна. При по-тежък физически труд като сеченето на дърва, пренасянето или вдигането на тежести и др., непосредствената цел на тези песни била да се уеднаквят движенията на колектива, за да станат ритмични и равномерни. Същността им се свеждала главно до ритъма, а оттук и тяхното съдържание било доста опростено. Основни елементи в него са звукоподражанията и ободрителните възгласи, ритмично повтарящи се и спомагащи за ускоряване на трудовата дейност.
Човекът достига до по-висока степен на обществено и културно развитие. А това води до по-голямо внимание към текста. Съдържанието се обогатява и изразява не само същността и характера на труда, но и мислите и чувствата, които вълнуват преките участници. Жизненият опит и духовният облик на човека постепенно се усложняват и също се отразяват в песните.
Те имат широко разпространение в нашия песенен фолклор, тъй като са посветени на различни видове труд. Няма поминък или професия, за които народът да не е създал песни, като започнем от основния поминък - земеделие и животновъдство, и стигнем до по-специални отрасли като медникарство и др.
Важно е да се отбележи съществената разлика между творбите за свободния и тежкия наемен труд. При първите, даже при трудни условия на работа, липсват песимистични мисли и настроения. Те бликат от радост и любов към труда.
В песните, посветени на земеделието, народът възпява всички моменти в него - от оранта и сеитбата до ожънването на последния клас. Има идеализация на труда и на извършващите го - орачът и първите му помощници - воловете, наричани с най-нежни епитети.
Главен цикъл, част от земеделския, са жетварските песни, изгубили постепенно в своето развитие обредния си характер. За голям брой от тях е характерен елегичният тон - показан е изнурителният труд по време на жътвата. Хората отиват по тъмно на работа, по тъмно се връщат. Търпят жега, измъчени са от умора и жажда.
В епохата на турското владичество съществуват непосилни форми на наемния труд - ангария, ратайство, гурбетчийство и румана (лятна полска работа, далеч от родното място). Песните изразяват мъката на народните маси, страданията, носталгията на гурбетчията по родина и близки. Те са тъжна картина на народната неволя и потискащата социална неправда, гневен протест срещу убийствения труд.
Съобразно вида селски труд се разграничават: жътварски, овчарски, седенкарски, гурбетчийски и др. песни.
В „Зажни, Ружо, тебе лека ръка” народният певец ни запознава с девойката Ружа, надарена с „весела снага ", „лека ръка" и приятен глас. Чрез диалога между нея и здравеца ние си представяме усилното време по жътва. Лятото е в своя разгар. Косачите са по ливадите, овчарите - по пасищата. Всеки си върши работата.
Поканата на дъхавото цвете към момата с красиво име, също на цвете, за надпяване създава празнично, тържествено настроение. Природните картини на зимния сезон с белия сняг и на лятото с дебелите сенки и кипящия полски труд ни правят съпричастни с обичта на Ружа към трудолюбивите овчари, моми, невести, с нейното уважение към стародавната традиция да се дари китка зелен здравец на момите, за да са винаги здрави.
Ние се потапяме в ликуващите, жизнеутвърждаващи чувства на песента. От нея лъха любовта на българина към родната земя, която го изхранва и поддържа неговото самочувствие на добър стопанин.
По тази плодоносна земя стъпват краката на гиздави девойки с приказни гласове. Техните песни галят като с лек ветрец отрудените люде. Неусетно денят преваля. Най-сетне те се прибират вкъщи, доволни от стореното. Ще си починат и на другия ден отново ще продължават. И пак неизменно ще ги следва сладкопойният Ружин глас:
Зажни, Ружо, тебе лека ръка,
лека ръка и весела снага;
леко замени, да е леко лето,
леко лето като леко перо.
Запей, Ружо, ти си гласовита,
леко пееш, далеком се чуе...
В далечната епоха на турското робство, по жътва, напускали моми загорки родния край и потегляли за Тракия или Добруджа, за да спечелят малко пари. От тъмно до тъмно те жънели, далеч от родители и близки. Тъгували по тях. Случвало се от изнурителната работа в горещините, от безводието и лошата храна да се разболеят и да умрат млади-зелени.
Една такава затрогваща песен, съхранена в народната памет и пята от много поколения жени, е „Яно, море, Яно!"
Според народния канон тя е обръщение - запев към Яна, нашата героиня.
Само тя остава жива, осемте й братя умират, един е болен. Мислено тя поема задължението да съобщи страшната вест на майка си. От мъка Яна изрича проклятие:
А ти Румания,
пуста останала, пуста
останала,
равна се сравнила!
Тези думи прозвучат като изстрел и са в рязък контраст с предишните мили спомени за скъпото Загоре, митичните два рога, които свирят и разтапят сърцата на жално пеещите моми...
Засвирили, ми са
два рога ковани
и два нековани.
Та не ми са били
два рога ковани,
току ми са били
две моми загорки -
от Загоре идват,
за Загоре плачат:
- Загоре, Загоре,
мило наше село,
лично, та обично,
яко хлебородно!
По дваж на година
жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме,
косиме, береме
по триж на година
бял трендафил цъфти,
по триж на година
пчелите се роят!
Чрез въображаемия диалог вътрешното напрежение расте. Яна е уверена, че майчиното сърце ще прозре истината. А тя трябва категорично, но деликатно, да отговори на въпроса й къде са деветте й сина.
Дадоха ми, мале,
девет черни кърпи
и дадоха, мале,
девет черни пера.
Това са образи символи, които придават морално-философска дълбочина и поетично извисяване. Символ на смъртта е черният цвят на кърпите и перата. Ала тази зловеща дума въобще не е употребена. С първия отговор „вси се изжениха" дъщерята намеква за страшната сватба. Тогава майката сама ще се досети какво се е случило.
В песента ярко е откроено народното отношение към труда, както и съчувствието на хората към участта на неговите синове и дъщери.
Свързани материали
„Лека ръка“ и „девет черни кърпи“: анализ на трудовите народни песни „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ и „Яно, море, Яно!“
Жътвата започва с песен, а не с работа: първите класове отрязва момата с „лека ръка“, защото от нейната ръка според поверието зависи цялото лято. Оттук тръгва разработката върху двете трудови народни песни „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ и „Яно, море, Яно!“. Уводът обяснява откъде идват трудовите песни, защо са лирически, а не описателни, и какво разкриват за отношението на българина към труда, докато той носи радост, а не принуда. Първата част разглежда песента за Ружа: поверието за леката ръка, значението на името, взето от нежното цвете, и начина, по който радостта на девойката се разнася до косача, овчаря и здравеца. Изтълкувани са алегорията и олицетворението на ружата и здравеца, похватът „песен в песента“ и защо здравецът е „ергенско цвеке“, а ружата е цвете за моми и невести. Втората част минава към противоположното настроение: елегичната песен за Яна и деветте ѝ братя жътвари. Проследени са отрицателното сравнение с двата рога в началото, лирическото обръщение към родното Загоре, хиперболизираната картина на плодородието, градацията „по дваж“ и „по триж на година“ и контрастът с чуждата Руманѝя заедно с повторената клетва. Финалната част се спира на най-трудния момент в песента: как Яна ще каже на майка си за случилото се, и на фолклорния похват, чрез който смъртта се назовава като женитба. Изводът за силата на българката е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за анализ на трудовите народни песни, за упражнение върху художествените похвати в народната песен и за подготовка по темите за труда, родното място и семейството.
Песните, с които човек е говорил на природата: обредните песни и отношението към живота, света и природата, учебен разбор
Пътеводител през българските обредни песни: откъде идват, защо са се пеели и какво разкриват за отношението на човека към живота, света и природата. Началото поставя песните в тяхната среда: празничните обичаи, родовообщинния бит и зависимостта на човека от природните стихии, магическата вяра в силата на словото и култа към предците. Оттук изложението обяснява как след покръстването езическото и християнското се преплитат и защо обредната поезия не е изцяло религиозна, а е свързана с всекидневните грижи на земеделеца и скотовъдеца. Същинската част подрежда песните в две големи групи. Първата следва земеделския календар и годишния кръговрат със зимния, пролетния, летния и по-краткия есенен цикъл. Втората обхваща семейно-обредните песни, събрани около трите повратни момента в живота: раждането, женитбата и смъртта, всеки със своите обреди и вярвания, включително орисниците, пожеланията за новороденото и погребалните обичаи. Най-подробно разгледаната група са сватбените песни. Проследени са обичаите около грабежа и откупването на момата, образът на невястата и раздялата с бащиния дом, а една кратка сватбена песен е разчетена в детайли: строеж, интонация, поанта, както и оценката на Пенчо Славейков за силата на народната лирическа песен. Отделно място е отредено на календарно-обредните песни с техните обръщения, припеви и благословии. Разгледани са великденските хороводни песни, Гергьовден с обичаите по ниви, стада и люлки, а най-обстойно Коледа и Бъдни вечер: коледуването, обредните хлябове, постната трапеза и обредът с бъдника, придружен от текста на песен, разчетена ред по ред. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за преговор преди изпитване и класна работа, за реферат върху българските празници и обичаи и за самостоятелна работа върху конкретните обредни песни, които се изучават в училище.
ТЕСТ. Входно равнище. Български език – 6 клас (Вариант 3)
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1 до 4. Българските народни песни са едни от най-хубавите в Европа. С реализма на картините, пресъздаващи бита, обичаите и вярванията на народа ни, те вълнуват с богатата си ритмика и мелодика както млади, така и стари. Как възниква българската народна песен? Първоначално зад всяка фолклорна творба стои един-единствен създател, който остава неизвестен до наши дни, тъй като народните творби се разпространяват по устен път. Създадена веднъж, песента търпи
Народна поетична хроника на робството: разработка върху историческите народни песни, от похода на цар Иван Шишман до Балканджи Йово
Обзорна разработка върху историческите народни песни: какво отличава този дял от фолклора и защо тъкмо той е най-прякото доказателство за връзката между историята на един народ и неговата поезия. В началото песните са сравнени с юнашките. Показано е защо в тях няма митологични същества и старинни вярвания, откъде идва по-голямата им историческа конкретност и защо въпреки това от тях не бива да се иска документална точност. Обяснени са и анахронизмите, разместените имена и събития, като последица от устното предаване по памет. Следва подреждането на песните по тематични групи и по епохите, за които разказват, от превземането на България от турците и последните Шишмановци до националноосвободителните движения и войните. Същинската част се спира на две творби. Първата е песента за похода на цар Иван Шишман, започваща с „Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила“: разгледани са военната картина, веригата сравнения за войската, мястото на сражението в Софийско поле и това как народният певец е оценил владетелите си, без да ги идеализира. Втората е песента за Балканджи Йово, четена през композицията, изградена почти изцяло върху диалога, и през пестеливостта, с която е предадена трагедията на брата и сестрата. Финалната част обобщава какво е значението на тези песни за възпитанието и защо те остават сред най-силните художествени постижения на народното творчество. Разработката е подходяща за преговор върху фолклорния дял, за отговор на литературен въпрос и за подготовка на съчинение върху народната песен и историята.
Самодиви, змейове и песни за дъжд: народните песни, ритуалите, обредите и обичаите, 5 клас
Учебна разработка за произхода и предназначението на българските народни песни и за обредния свят, в който те живеят. В началото е показано кога и защо възникват народните песни и какво място заемат в живота на човека, с опора върху свидетелството от предговора към сборника на Братя Миладинови. Оттам разработката минава към най-старите песни и към езическите представи и вярвания, които стоят зад тях. Следва частта за словото и мита: каква е ролята на словото в древността, защо функцията му е възприемана като свещена и как митът подрежда хаотичната картина на света. Обяснено е и къде освен в песните оцеляват митичните образи. Същинската част представя самите образи. Разгледани са самодивите и самовилите и това, което олицетворяват, често срещаният мотив за сватбата на самодива със земен човек, противоречивият образ на змията и сложният образ на змея с неговите стихии. Отделно са проследени митологизираните исторически герои и разликата между историческото и митологичното в тях. Последната част свързва песните с празничноритуалния цикъл: обредите, които съпътстват отделните етапи от живота на човека, песните за Коледа, Лазаровден, жътва и седянка, обредите за плодородие и здраве и умилостивителните магически действия. Показано е и кои от старите обичаи са стигнали до днес. Разработката е подходяща за уроците по фолклорен модел за света в 5 клас, за домашна работа и за преговор преди изпитване.
Митическите народни песни: свят, населен със самодиви и змейове, анализ на копнежа за красота и на изпълнения дълг в „Славки си рожба не трае“ и „Троица братя града градяха“
Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.