Трудът създава човека
Зареждане на оценките…
Когато четем библейския разказ за Сътворението на света и човека, не може да не ни направи впечатление, че описанието на Сътворението в първа глава се различава значително от това във втора. В първа глава се казва, че Бог създава света единствено чрез Слово – той нарежда („Рече Бог: да бъде светлина.“), а нещата се сътворяват сами („И биде светлина“). След това Господ подлага сътвореното на оценка, установява, че то е добро, а после му определя място („и отдели Бог светлината от тъмнината“). Накрая му дава и име („Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ.“). След като сътворява светлината и тъмнината, земята и небето, водата и сушата, небесните светила, растенията, рибите, птиците и животните, Бог решава, че може да сътвори и човека по свой образ и подобие. Разказът не съобщава как точно се е извършило сътворението, но вероятно то е станало по същия начин – чрез Слово.
Във втора глава обаче създаването на човека изглежда различно. Вместо да нарежда, а нещата да се сътворяват сами, Бог запретва ръкави и също като занаятчия започва да вае човека от глина, а после му вдъхва дихание за живот. А за да създаде обиталище за човека, Бог продължава да се труди – копае и сади дървета в райската градина Едем („И насади Господ Бог рай в Едем“), а когато първите хора съгрешават, той ги изгонва от рая, но се погрижва милостиво за тях, шиейки им кожени дрехи („И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.“). С други думи, човекът е създаден от преобразуването на някакъв природен материал (пръст, семе, кожа) в нов, несъществуващ до този момент обект (човек, градина, дрехи). А такова съзнателно преобразуване на природата в нещо ново, се нарича труд. Така че с пълно право може да кажем, че трудът е създал човека, каквото е символичното послание на библейския мит.
Разказът обаче не свършва дотук. След Грехопадението Бог не само изгонва Адам и Ева от рая. Той проклина земята и човека, определяйки за Адам съдбата на труженик – „с пот на лицето ще ядеш хляба си“. С това проклятие трудът добива двояка природа. От една страна, той притежава божествената същност на Сътворението, момент, подчертан още повече от акта на вдъхновението („и вдъхна в лицето му дихание за живот“). Ненапразно и до днес, когато искаме да кажем, че някакво занимание заслужава да бъде наречено „творчество“, използваме думата „вдъхновение“. От друга страна обаче, трудът е показан като наказание, като проклятие, като необходимо условие за преживяване. Вместо да яде наготово плодовете от дърветата в райската градина, човекът ще трябва да се бори със земята, за да добие „с пот на лицето си“ своя хляб.
Тази двояка оценка на труда се запазва и до ден днешен. За всички нас е ясно, че без да работим, няма как да живеем на земята – храна, облекло, подслон и хиляди други неща са рожба единствено и само на труда. За повечето хора обаче тази необходимост не е особено приятна. Почти във всеки френски роман от времето на Романтизма може да се прочете изречението – „Той беше принуден да работи“. Да, трудът е необходим, но ако е възможно, нека го върши някой друг, пък аз ще се ползвам от плодовете му. И днес повечето от рекламите, които гледаме по телевизията, искат да ни внушат, че е по-важно да се забавляваме, „защото го заслужаваме“, а вместо нас ще работи рекламираната стока. Услужливо обаче се забравя, че тази стока, преди да стане обект на реклама, също е била сътворена от нечий труд. Една от основните разделителни линии в организацията на обществото е свързана с необходимостта да се трудим – колкото повече човекът е принуден да полага тежък физически труд, толкова по-ниско стои той в социалната йерархия и толкова по-често е жертва на несправедливост и насилие.
Освен житейска необходимост и социална определеност обаче трудът притежава и още една страна – божествена природа. Ненапразно представите за труд и сътворение са така тясно свързани в нашето съзнание, формирано от митологичните разкази. И причината за появата на тези трета, божествена същност на труда е фактът, че човекът по необходимост се оглежда в предмета на своя труд. От една страна, предметът на труда „удвоява“ природата, използвайки нейните закони и свойства, а от друга, „удвоява“ и самия си създател – в продукта на труда се „оглежда“ умението на човека, неговата вещина; отразява се неговият разум, най-същностното качество на човека; в създадения чрез труда предмет човекът най-ясно проявява усета си за природните форми, своя вкус, своето вдъхновение.
Двояката същност на произведения предмет раздвоява и неговото потребление. Най-напред продуктът на труда задоволява нашите физиологичнопрактически нужди, но също така предполага, че в предмета на своя труд човекът ще осъзнае и преподреди света, както и своето място в него, ще утвърди и преосмисли своите ценности, нагласи и убеждения. Тази страна на труда най-ясно личи в произведенията на изкуството. Думата „изкуство“, от една страна, означава „умение“, „вещина“ (оттук и „изкусен“), а от друга страна – нещо, което е сътворено от човека, сякаш по подобие на Бога (оттук и „изкуствен“ – нещо, което не съществува в природата). Трудът прераства в творчество всеки път, когато намери начин да съвмести своята практическа и своята божествена природа. Колкото посилна е тази негова духовна страна, толкова повече предметът на труда ще се осъзнава като израз на божествената същност на човека, разграничавайки го от „скота“. И няма никакво значение дали предметът на този труд ще бъде вятърна мелница, каруца или цигулката на Господ, с която той ще изсвири вдъхновения химн на любовта, за да превърне всички хора в братя.
Точно това качество на труда го превръща в един от най-силните инструменти, чрез които човекът утвърждава себе си в света, доказва както на другите, така и на самия себе си, че съществува, че го има. Защото само това, което сътворим, може да ни направи нужни на другите, а следователно те ще забележат нашето съществуване и ще го признаят. За труда си човек не само получава заплащане, което му позволява да преживява, но и чувството, че е нужен, че има заслуги, към което се прибавя и удоволствието от общуването.
Добре свършената работа носи не само удоволствието от потреблението на произведения продукт, но и удовлетворението на самоутвърждаването: човек изпитва удоволствие от факта, че е успял да свърши работата си добре и без непременно другите да го похвалят за това.
Но не само така трудът носи удоволствие. Човекът изпитва радост и от това, че може да се „огледа“ в произведения от него продукт. Да види в него материален израз на своето майсторство, въображение, вкус и прозорливост. А това освен всичко друго му помага и непрекъснато да се развива, да разширява своите възможности, да прониква все по дълбоко в тайните на природата. Затова в културата на всички народи трудът не е само делнична необходимост, а е истински празничен ритуал.
Свързани материали
„Да бъде светлина!“: анализ на библейския разказ за началото на света. Седемте дни, Едем и свободата на избора
Едно изречение подрежда мрака и бездната, а оттам нататък светът се гради с думи. Анализът тръгва именно от този първи миг и обяснява каква книга е Библията, какво значат думите Битие и завет и как Старият и Новият завет се свързват в една обща история. Следва разчитането на ритъма, по който е построено повествованието: Бог казва, нещото става, получава име и е видяно като добро, а повторението на тази формула превръща текста в подредба, а не в изброяване. Шестте дни са проследени един по един, седмият е разгледан отделно като начало на човешката седмица и на ритъма между труда и почивката. Самостоятелен акцент е поставен върху създаването на животните и на човека и върху смисъла на израза за образ и подобие, както и върху задачата, поверена на човека спрямо земята. По-нататък анализът описва подредбата на света по вертикала и защо тя прави разбираема борбата между доброто и злото, а после се съсредоточава върху дървото на познанието, изкушението и последиците от избора. Обособен дял извежда шест извода за смисъла на разказа днес, свързани с ценността на света, с реда, с достойнството на човека, със свободата и отговорността и с общността. Следват части за езика и формата, за похватите, които правят текста лесен за запомняне, за продължението на историята в двата завета и за разликата между този разказ и другите древни повествования за началото. Разработката завършва с образа на рая като посока, с речникови пояснения на основните понятия и с обобщение на посланието. Полезна е за отговор на въпрос по темата, за преговор и за самостоятелна подготовка.
Човекът и природата
Всъщност какво е природа? Оказва се, че отговорът на този толкова прост въпрос не е никак лесен. Давани са безброй определения, но напоследък учените сякаш са склонни да се обединят около следното: „Природата това са всички онези неща на света, които възникват от само себе си, без да са създадени от човека.“ Това определение повдига няколко въпроса, които човекът е осъзнал още в дълбока древност: 1. Добре, природата не е създадена от човека, а напротив – тя е създала както него, така и всичко останало.
Резюме на библейския разказ за началото на света: шест дни творение, един ден покой и една забрана в средата на Едем
Кратко, ясно и по реда на самия текст: разработката преразказва библейското повествование за началото на света така, че ученикът да го задържи в главата си след едно прочитане. Началото обяснява какво представлява Библията, защо името ѝ значи книги, какво съдържат Старият и Новият завет и какво означават думите завет, Битие и Едем, а също и разликата между вярата в един Бог и многобожието. Оттам нататък изложението следва деня и делото: светлината, небето, сушата и растенията, светилата, рибите и птиците, животните и човекът, и накрая почивката, с която се появява седмицата. Всяка стъпка е предадена накратко, с обяснение защо се повтаря мисълта, че сътвореното е добро. Следва частта за първите хора, за създаването на Адам и на Ева, за градината Едем и за задачата да я пазят и обработват, както и за двете особени дървета в средата на градината. Отделно е описано как е устроен светът според вярващите и защо райската градина е сърцето на тази картина. Историята с дървото на познанието е предадена със срещата със змията, с изкушението и с последиците, а после е обяснен смисълът ѝ, свързан със свободата и отговорността на човека. Обособен дял събира шест извода за човека и за света, а следващият показва как темата живее в изкуството, например във фреската на Микеланджело, и в изразите от ежедневния език. Финалната част предлага кратък преглед по дни за запомняне, съпоставка с другите древни разкази за началото, мини речник на понятията и обобщение. Подходящо е за преговор преди изпитване, за устен отговор и за бърза ориентация в текста.
Тест по литература върху библейския разказ за Началото на света – от първоначалната тъмнина до почивката на седмия ден, с акцент върху особеното място на човека: 15 задачи с отговори
Какво има преди всичко, кой се явява над пустотата и защо само едно от творенията е сътворено „по образ и подобие“ – настоящият тест поставя тъкмо тези въпроси и води от началото на разказа до неговия завършек. Тринадесет задачи са с избираем отговор и с по четири възможности. Началните проверяват какво предхожда сътворението и с какви думи то започва. Следват въпроси за реда на творението: кога се появяват небесните светила и кое от изброените не принадлежи на третия ден – задача, която изисква точно разграничаване между отделните дни. Отделна група задачи е посветена на човека: кое творение е особено сред всички, каква задача му е поверена, как се нарича първият човек, по какъв начин получава живот, защо е създадена жената, от какво възниква тя и къде живеят двамата. Последният въпрос от тази част се отнася до завършека на цялото сътворение. Двете задачи със свободен отговор и с оставено място за писане изискват по-обхватно изложение. Първата поставя условие да се опишат накратко шестте дни – какво се случва през всеки от тях. Втората търси смисъла на израза „по Божий образ и подобие“ и това, което отличава човека от останалите създания. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към свободните задачи са изброени очакваните елементи – включително подредба на дните и трите основни признака, които трябва да присъстват в пълния отговор за човека. Ученикът получава ясна представа какво се очаква от един изчерпателен писмен отговор, а не само кой вариант е верният. Преподавателят разполага с материал с умерен обем, удобен за кратка контролна работа, за проверка след прочитане или за домашна работа, а изброените очаквани елементи улесняват оценяването.
Хармоничната природа
Още от библейски времена природата е интересувала човека главно заради неговите отношения с нея. Създавайки света, Бог последователно сътворява земната и небесната твърд, разделя светлината от тъмнината, водата от сушата, създава животните и птиците... Всичко това обаче има своето обяснение, своя цел – да се появи венецът на творението, човекът, чието предназначение е да властва над всичко, създадено преди него, докато предназначението на земята, небето, небесните светила, водата
Подробен преразказ от името на неутрален разказвач: „Библейски разказ за Началото на света“ – сътворението на света, растенията, животните и първите хора
Готов преразказ на познатия текст, изпълнен от името на неутрален разказвач – без лично отношение, без оценки, само с последователно предаване на случващото се. Изложението следва точния ред на събитията и е разпределено в пет части. Първата описва изходното състояние и началото на творенето, както и появата на светлината и разделянето ѝ от тъмнината. Втората проследява отделянето на небето от земята и на водата от сушата, покриването на земята с растителност и поставянето на светилата с определеното им предназначение. Третата част е за появата на живите същества – по реда, в който те се появяват в текста, с посочване на средата, отредена на всяка група. Четвъртата е за сътворяването на човека: от какво е направен, как получава душа, каква задача му е поставена и как се появява неговата спътница. Петата част завършва с настаняването в градината и с решението за почивка, което се свързва с подредбата на седмицата. Преразказът е написан на ясен и правилен книжовен език, с последователно изредени действия и без излишни подробности. Спазени са всички изисквания към този вид работа: изложението е в трето лице, глаголните времена са съгласувани, липсват коментари и лични мнения, а редът на епизодите съответства на оригинала. Материалът е подходящ за подготовка на класна работа, за упражнение по преразказ и за самопроверка след самостоятелно писане. Може да послужи и като образец за структуриране – как се разпределя текстът на смислови части и как се извършва преходът между тях. Обемът е съобразен с изискванията за ученически преразказ и текстът може да се използва изцяло или като опора при съставяне на собствен вариант. Основното предимство е спазената гледна точка. При този вид работа най-често се греши именно там – в преразказа се промъкват лични впечатления или коментари, които не бива да присъстват. Тук такива липсват и текстът може да служи за пример как изглежда наистина неутрален разказ. Полезна е и подредбата по смислови части. Всеки абзац обхваща един завършен етап от повествованието, което улеснява запомнянето и позволява текстът да се възпроизведе по памет с помощта на няколко опорни думи. Ценно е и вниманието към езика. Изреченията са ясни, повторенията са избегнати, а действията са свързани с подходящи преходни думи. Именно това се оценява при проверката на класна работа – не само пълнотата на съдържанието, но и умението да се пише свързано. За преподавателя текстът върши работа като образец, който може да се раздаде след писането и да се сравни с ученическите варианти. За ученика той е готов ориентир какво се очаква и в какъв обем.