Тъкани. Епителна и съединителна тъкан

Каква е връзката между устройството и функциите на клетките в човешкия организъм? Накратко: как това, което клетката „има“ (нейните части), определя това, което клетката „прави“ (нейните задачи). Основни структури на клетките на животните и човека, както могат да се видят със светлинен микроскоп Клетъчна мембрана – тънката обвивка, която очертава границата на клетката. Цитоплазма – вътрешната „жива течност“ с разтворени в нея частици и органели. Клетъчно ядро – по-тъмното, обикновено кръгло образувание в центъра или в периферията. Встъпление Живите организми се отличават от неживите тела по няколко характерни белега – те се хранят, дишат, отделят ненужни вещества, растат, развиват се, реагират на промени в средата, движат се (някои) и се размножават. Всички тези белези принадлежат на живата клетка, а организмите са изградени от клетки.

Първа част Прочетете текста и разгледайте схемата, за да изпълните задачи от 1. до 10. включително. Дихателната система на котката се състои от носните проходи, гърлото, ла¬ринкса, бронхите и белите дробове. Бронхите се разклоняват дървовидно, посте¬пенно се стесняват и завършват с алвеолите (въздушните мехурчета).

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на

Нагледна схема, която подрежда диелектричните материали в цялостна класификация и показва връзките между отделните групи на един поглед. Изложението започва от общото понятие и се разклонява на две основни направления – органични и неорганични материали. Всяко от тях се разделя допълнително, като разклоненията слизат до конкретни вещества с посочени наименования, а при част от тях – и с химичен състав. При органичните диелектрици схемата отделя две подгрупи. Първата обхваща основните полимери, разпределени според честотния диапазон, в който се прилагат, като за всяка от двете категории са изброени по четири конкретни материала с техните технически и търговски названия. Втората подгрупа е на композиционните диелектрици с трите ѝ разклонения, като при едно от тях допълнително са посочени три вида според предназначението и свойствата – с общо предназначение, с повишена топлоустойчивост и с малки диелектрически загуби, всеки със съответните представители. При неорганичните материали схемата разграничава керамики и стъкла. Керамиките са разделени според приложението си на две групи. За едната са изброени четири вида с точен химичен състав и с процентно съотношение при един от тях. За другата са дадени две разновидности според температурната стабилност и според стойността на относителната диелектрична проницаемост, с посочени конкретни материали. Стъклата са представени с три вида според съдържанието на алкали и на тежки оксиди. Схемата е чертана прегледно, с ясни рамки, стрелки и подравнени нива, и е с достатъчна разделителна способност за разпечатване или за поставяне в презентация. Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум по електротехнически материали и материалознание, за наваксване на пропусната лекция, за упражнение и за самостоятелна проверка на знанията. Основното му предимство е нагледността. Класификация с толкова много подразделения се запомня трудно от текст, но лесно от схема – йерархията се вижда веднага и се възстановява по памет с помощта на разположението. Ценно е и присъствието на конкретните представители. Схемата не се ограничава до групите, а слиза до отделните материали, така че върши работа и при задачи, изискващи да се даде пример за определен вид диелектрик. Полезни са и посочените химични формули и състави. Те свързват класификацията с материалознанието и позволяват схемата да се използва като бърза справка при решаване на задачи или при подготовка на реферат. Материалът може да служи и като опорен план при устен отговор – достатъчно е разклоненията да се проследят отляво надясно, за да се получи пълно и подредено изложение по темата.

Шест страници по тема, която обикновено се пръска из няколко източника – от определението за макромолекула до биоразграждащите се материали. Материал, който покрива въпроса от край до край. Материалът е изграден в пет части, номерирани и озаглавени, а вътре в тях делението стига до трето равнище – с букви и с подточки. Началото въвежда основните понятия: полимер, мономер, олигомер и степен на полимеризация, всяко с определение и с конкретни примери. Обяснено е и защо молекулната маса при полимерите се разглежда като средностатистическа величина. Класификацията е най-разгърнатата част и обхваща пет отделни признака – произход, състав, структура, фазово състояние и отношение към нагряване. При всеки признак групите са изброени с примери, а при неколцина от тях е добавено и разсъждение защо разграничението има значение. Особено сполучлив е примерът с прозрачността на едно фолио, по която може да се съди за възрастта му – наблюдение, което свързва абстрактното понятие с нещо, което всеки е виждал. Разделът за термопластите и реактопластите съдържа сравнение по няколко признака едновременно, включително по възможността за рециклиране, и обяснява защо единият вид е предпочитан за конкретно техническо приложение. Следва отделен раздел за свойствата. Общите свойства са изброени в девет отделни точки, като списъкът включва и слабите страни, а не само предимствата. Химичната устойчивост е разгледана отделно и подробно – проследена е зависимостта ѝ от три различни фактора, с конкретни примери за поведението на определени полимери в различни разтворители. Следващата част представя основните групи полимерни материали. Тук строежът на макромолекулите е обяснен нагледно, чрез сравнение, а после са проследени физичните състояния, през които преминава материалът при нагряване. Последната част дава определение за пластмаса като композитен материал и изброява съставките ѝ – шест групи добавки, всяка с обяснение за какво служи. Завършекът е за биоразграждащите се материали, с разграничение между два вида и с посочени срокове на разпадане за всеки от тях. Приложени са и няколко изображения, онагледяващи строежа на макромолекулите. Студентът получава пълен отговор на конспектен въпрос, който покрива и теорията, и приложната страна. Отделните части вършат работа и поединично, ако въпросът е по-тесен – например само класификацията или само свойствата. Преподавателят получава изложение с готови класификации и примери, годно за раздаване към лекцията или за основа на семинарно занятие.

Единадесет точки, които водят от най-общата класификация до конкретните електролити за четири различни метала. Разработка, покриваща цял конспектен въпрос без нищо за дописване. Началото подрежда покритията в две класификации – според предназначението и от електрохимична гледна точка. Първата е разгърната в девет вида, като при всеки са изброени и конкретните метали, а втората въвежда разделението, върху което стъпва цялата следваща точка. Втората точка е теоретичната сърцевина и обяснява защо двата вида покрития защитават по различен начин. При едните защитата е чрез изолиране, при другите – електрохимична, и точно оттам следват противоположните изисквания: при единия вид е задължително да няма пори, при другия важна е дебелината. Именно това противопоставяне е най-полезното в целия материал. То се пита често и се бърка постоянно, а тук е обяснено с последиците при дефект в покритието и е онагледено с фигура. Точката завършва с уточнение, което рядко се среща: че полярността на едно и също покритие се променя според средата, придружено с конкретен пример. Оттам изложението става технологично. Предварителната обработка е в три стъпки, всяка с посочена цел. Схемата на отлагане разглежда поотделно катода, анодите и токозахранването, като при първите два са дадени по два случая с обяснение кога кой се прилага. Съставът на електролита е разгърнат в пет съставки. При основната сол са съпоставени двата типа електролити – по вид на йона, по киселинност и по качество на покритието, – а при комплексните са изброени и четири разновидности. Режимът на работа обхваща три параметъра, като при първия са дадени и конкретните стойности за три различни процеса, а също и какво се получава при увеличаване и при намаляване на тока. Последните четири точки са посветени на отделни метали. При всеки е обяснено защо се използва точно той, кои са неговите слабости и с какви електролити се работи, с приведени катодни и анодни реакции. Разделът за медта е най-подробен и включва две групи електролити, с изброени предимства, недостатъци и предупреждение за токсичност при едната. За преподавателя това е готова опора за няколко учебни часа, без нужда от подготовка. Точките вършат работа и поединично – например само механизмът на защита или само съставът на електролита. За студента материалът покрива изпитния въпрос изцяло – от теорията до конкретните състави и реакции, събрани на пет страници. Преговаря се по точки и върши работа както за писмен, така и за устен изпит.