Ескадрон коне в храма на духа: „Херострат II“ от Алеко Константинов, пълният текст на фейлетона

Вторият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е поместен тук изцяло, така както го е написал Алеко Константинов, без съкращения и без коментар. Текстът е монолог на маса. Чашата се налива до преливане, вдига се наздравица за амнистията и оттам нататък говори само един глас, гласът на човек, който току-що е освободен от отговорност за миналото си. В началото той изброява какво точно се заличава с чертата, теглена на миналото: места и случки, които всеки съвременник е разпознавал, и една история, за която дори в собствената си стая се озърта дали някой не подслушва в съседната. После идва грижата какво още остава недовършено, за да бъде спокоен напълно, и опасението кои книжа не са унищожени. Втората част е обръщение към противника: към човека, който е лежал по участъците, скитал се е немил-недраг и е останал честен. Тук монологът се превръща в сравнение между два живота, между идеите и златото, и стига до един въпрос, повторен няколко пъти, на който говорещият сам си отговаря със смях. Финалът се връща там, откъдето е тръгнал, при чашата и наздравицата, и добавя едно изречение, което обръща наопаки смисъла на думата, повтаряна през целия текст. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точни цитати в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самоизобличението като похват.

Влажна декемврийска нощ в Браила, пуста улица и едно светещо прозорче на изба, над която стои надпис „Народна кръчма на Знаменосецът“. С тази картина започва пълният текст на повестта, събран тук в седемнадесет глави така, както Вазов я завършва в Пловдив през 1883 година. Публикацията следва оригиналната композиция без съкращения: разговорите на емигрантите в кръчмата на Странджата, портретите на хъшовете с гръмките им прякори, любителското театрално представление, всекидневната борба за залък и подслон, преминаването на замръзналия Дунав и по-нататъшните пътища на героите извън румънските градове. Читателят се среща с цялата галерия образи, които учебниците изучават: Македонски, Странджата, Бръчков, Владиков, Хаджият, Попчето и останалите, чиито съдби Вазов проследява с еднакво внимание към героичното и към унизителното. Запазени са авторовите бележки под линия и препратките към историческите източници, така че текстът може да се чете и като свидетелство за времето. Ранните глави разгръщат бита на емиграцията: спомените за отминалите чети и войводи, спорът кой е истинският родолюбец, надписите по кръчмите и тютюнджийските лавки, гръмките патриотични прякори и заемите, давани на вяра до по-добри времена. Пълният текст е особено полезен, когато е нужен точен цитат: за характеристика на герой, за трансформиращ преразказ, за съчинение върху темата за родината и чужбината или за съпоставка между отделните глави. Всяка глава е обозначена с номер, което прави препращането към конкретен епизод бързо и лесно. Подходящо е и за самостоятелно четене на произведението, за преговор преди класна работа и за работа в час, когато е нужен самият текст на Вазов, а не преразказ или анализ по него.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Романът на Михаел Енде е даден тук за четене в български превод, а преди самия текст стои кратко въведение: кога и къде излиза книгата, какви адаптации е получила и кой е нейният главен герой. Историята започва с представяне на Бастиян Балтазар Букс, момче на десет-единайсет години, което обича да чете и да фантазира, но у дома живее в мълчание, а в училище е обект на подигравки и груби шеги. В едно дъждовно ноемврийско утро, бягайки от съучениците си, той се озовава в антикварна книжарница и там попада на книга, която собственикът не би му дал по никакъв начин. Оттам нататък четенето се превръща в събитие. Композицията е построена като книга в книгата: докато Бастиян чете на училищния таван, читателят следи едновременно неговата съдба и събитията в света, за който се разказва в открадания том. Двете линии са отделени и графично в текста, така че се вижда ясно кога героят чете и кога живее. Светът вътре в книгата е населен с най-различни създания, а при първата им поява става ясно, че там се случва нещо необяснимо и заплашително, заради което те тръгват на път. Какво е то, кой може да го спре и каква роля ще отреди приказката на своя читател, се разбира едва от нататъшното четене. Текстът е подходящ за четене по избор и за извънкласно четене, за читателски дневник, за подготовка на преразказ и на характеристика на героя, както и за съчинение по темите за въображението, за самотата, за приятелството и за смелостта да бъдеш себе си.

Топла соба, самун хляб и един заспал патриот: върху тази картина Христо Ботев построява един от най-острите си фейлетони, поместен тук в пълния си текст, без съкращения и без преразказ. В началото стои въпросът дали зората се е довършила, или две нощи са се смесили, и подигравателната идилия на човека, който лежи, мисли и спи, докато над него се стеле дим. Следва сънят, в който светът е кръчма: Бисмарк, Горчаков, Андраши, Мак Махон, лорд Дерби, испанските „братовчеди“ и босфорският пилафчия са наредени един до друг, всеки с по един унищожителен жест. Голямата европейска политика е сведена до кръчмарска сцена, а гладните народи, до посетители на колене. Втората част пренася същия поглед върху българското: портретът на султана вместо икона, ферманът с единадесетте точки на „българското щастие“, паяжината, в която всичко е тихо и мирно, и дългата ирония към цариградските вестници и списания, към „младото поколение“ и към литературните авторитети на времето. Кое издание какво е родило и какво е станало оттогава, читателят открива в самия текст. Финалът се връща към съня и към очакваното равноправно лято, а последната дума остава за самия автор, подписал се с псевдонима си. Текстът е подходящ за четене преди урок върху публицистиката на Ботев, за цитиране в съчинение върху иронията и сатирата му и за подготовка по темата за фейлетона като жанр.

Един нощен пост, един призрак и една държава, в която нещо се е разклатило: така започва най-известната трагедия на Уилям Шекспир. Тук тя е поместена изцяло, от първата реплика на стражата до последната сцена, без съкращения и без преразказ. В началото стои списъкът на действащите лица, от краля Клавдий и принц Хамлет до Полоний, Лаерт, Гертруда и Офелия, както и указанието за мястото на действието: замъкът Елсинор в Дания. Оттам нататък текстът следва делението на пет действия и двайсет сцени, със запазени ремарки за входовете, изходите и поведението на героите. Преводът е в стих и предава репликите така, както звучат на сцена, което позволява те да бъдат цитирани дословно в съчинение или в устен отговор. Към текста са добавени близо петдесет бележки под линия, които обясняват имена, места, оръжия и понятия от епохата, срещани в репликите, така че ученикът да не се спъва в непознати думи. Сред сцените, които се търсят най-често, са срещата с призрака на бащата, пристигането на актьорите в двора, разговорите с Розенкранц и Гилденстерн, гробарската сцена с черепа на Йорик и последното действие с двубоя. Всички те стоят на мястото си в текста, заедно с репликите на второстепенните герои, които обикновено отпадат в съкратените издания. В края е поместен и кратък текст за характера на Хамлет: за неговата меланхолия, за остротата на ума му в словесните двубои и за причината образът му да остава загадка за читателите и до днес. Пълният текст е полезен, когато трябва да се открие и цитира конкретна реплика, да се проследи развитието на един герой през всички действия или да се провери как точно звучи известна сцена, преди да се напише анализ, есе или отговор на изпитен въпрос.