Разни хора, разни идеали II - Алеко Константинов
Зареждане на оценките…
— Наливай, наливай! Още… още…
— Ще прелее.
— Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето вече третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. Наливай!… Стига… Благодаря. Вземи и ти чашата си. Е хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!… Ох, сладко винце! Сега усещам всичката му прелест, сега, когато смъкнаха от плещите ми адския товар… И така, нашите приятели теглиха черта на миналото. Браво! Значи, всичко от миналото е предадено вече на забвение. Браво! Значи, отсега нататък и да се разкрие вече грозната драма на Орландовските гробища… (я виж в съседната стая няма ли някой да подслушва)… значи, и да се разгатне енигмата на зеленото сукно с металическото копче, и пламъкът на петрола в нощната тъмнина, и ужасният смрад, и цвъртението… и закритият фаетон в Драгоманското дефиле, и всичко, и всичко… У-у! Косите ми настръхват… Но, баста! Всичко е заличено вече с амнистията. Да живее, трижди да живее амнистията…Значи, сега да се разкрие оргията в IV участък през 1888 година — пак нищо, всичко е предадено на забвение и нащите четири девици ще преклонят глава пред повелението на закона и… ще затаят своята жажда за възмездие, ха-ха-ха!… О, нашият приятел не е прост, знае той много добре, че животът е колело, че могат да настанат времена за истинско разчистване на сметките… Молодец!
Значи, отсега нататък потайностите на Четвъртия участък, на Петия участък могат да служат само на бавачките да плашат плачливите деца. Браво! Но… дявол да го вземе, все още не може без това но. Още едно нещо трябваше да стане: трябва да се съберат и унищожат всичките документи на Парламентарната анкетна комисия… Впрочем и туй не е достатъчно… Печатните документи съставляват само една малка част от действително съществуващите документи (за унищожените от нашите приятели говоря) и от тия документи има преписи и бележки у няколко лица… Аах!… За три дена само да се възстанови онази славна епоха, аз бих им зтръгнал из дробовете тези демонски бележки, но… кой знай!
Най-сетне, сега за сега ний сме спокойни, ний сме спасени. Още веднаж: да живее амнистията! Нека му мислят ония, които ги тътриха по участъците, които гниха из подземелията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски, пред очите на които дене-ноще стърчеше щикът на войника и сабята на жандарма, които бяха тласкани да се скитат из разни краища на България, които бяха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени. Нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъснати преследвания и унижения…
Е добре, драги борци — бих извикал аз на ветрогонците, — за какво беше вашата борба? Какво спечелихте вие? — Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха… Глупци! Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, ти, когото ний тъпчехме из участъците, когото за удоволствие осъдихме на смърт и пак за удоволствие оправдахме, и отново пак осъдихме, защото тъй изискваше нашият интерес, защото намирахме, че ти можеш да послужиш като средство чрез тебе да сплашим, да всеем ужас и трепет, кажи ми ти, недоял-недоспал нещастнико, ти какво спечели със своята упорита борба, а? Я проследи в какъв ужас изминаха твоите цветущи години. Какво разбра ти от живота? Остана честен, ще кажеш, и плаваш из облаците в съзнание на своята честност!… Глупец, счупена пара не струва твоята гладна честност. Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти е по-сладък от амврозий. Какво заблуждение! Не, нещастнико, хлябът си е хляб, а богатата трапеза е наслаждение, твоята стаичка е мрачна килия, а разкошният дом е наслаждение, твоите идеи са вятър, а моето злато е наслаждение. Разбра ли? Е добре, още веднаж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба? Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение от неограничена с никакви закони и с никаква морал власт; ти почна да роптаеш против тая власт — аз те натиках в участъка и когато по милост ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, окръжен с жени и песни, внушавах неведомо за теб наслаждение; когато ми омръзна да слушам твоите въздишки в тъмницата, аз дадох знак да те осъдят на смърт — и те осъдиха на смърт; но и това вече беше ми дотегнало и аз дадох знак да отменят твоята смъртна присъда и моите послушни раби я отмениха. Ти жаждеше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент за тържеството на твоите мечти. Е, добре, аз паднах — где е твоето тържество, нещастнико?… Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. Аз пак живея, ти пак страдаеш… Впрочем кой те знай. Кой спечели? Ти запази идеите си, аз запазих златото си. Кой спечели, кажи ми, о, честний труженико… Ха-ха, ха-ха!… Да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци…
— Налей още една чаша. Наливай, наливай! Още… още…
— Ще прелее.
— Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкоченясваше ето вече третя година под хладния меч на Парламентарната анкетна комисия. Наливай!… Стига, благодаря. Вземи и ти чашата си. Е, хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!… Тази амнистия призна, че всичките наши дела са вършени за спасението, за славата и за величието на България…
Ха-ха, ха-ха…
Свързани материали
Разни хора, разни идеали IV - Алеко Константинов
Един чичо съветва племенника си как се живее в България, а племенникът се смее. От този разговор Алеко Константинов е направил един от най-безпощадните си фейлетони. Тук е поместен текстът на четвъртата част от „Разни хора, разни идеали“ така, както е излязъл изпод перото на Щастливеца: изцяло в диалог, без авторско отклонение и без обяснения. Читателят чува само двата гласа и сам решава на чия страна е. Началото е упрек към младия човек: връстниците му вече са наредени на работа, спастрили са парици и са издигнали къщици, а той е обрасъл с брадище и оправя света. Оттам разговорът минава през прочутата поука, че политика къща не храни, и стига до подигравателния отговор за цигуларя. Средата на текста е самата житейска философия на чичото: да си свиеш опашката, да си налягаш парцалите, да влезеш в болшинството, да се преструваш, че нищо не виждаш. Изброени са и нещата, за които според него е по-добре да си мълчиш, сред тях Бяла Слатина, 17 ноемврий, султанското благоволение и търговският договор. Финалът е обяснението защо за прокопсването не се искали нито труд, нито ум, и защо опозицията не водела доникъде. Как завършва разговорът и остава ли последната дума за чичото, се вижда само в самия текст. Текстът върши работа при четене преди урок върху Алеко Константинов, при цитиране в съчинение върху фейлетоните и при подготовка по темите за приспособенчеството, за гражданската съвест и за сблъсъка на два вида идеали.
Разни хора, разни идеали I - Алеко Константинов
Първият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е даден тук в цялост, така както Алеко Константинов го е написал, без съкращения и без съпътстващ коментар. Текстът е изграден като чужда реч: разказвачът само представя своя колега, помощника на регистратора, а нататък говори самият герой. Оплакването му тръгва от несправедливата съдба и от кокона Поликсени, която се вози с фаетон вече трийсет години, докато той не може да отдели и една турска лира. Следва самопредставянето му като служител: визитите и картичките за Нова година, сливовицата за големците, срещата с доктор Сперандо в приемната на министъра и разликата в начина, по който слугата посреща двамата. От тези подробности се вижда какво точно смята героят за напредък в службата. Отделна част е разказът за собствените му средства да изтика регистратора: анонимните записки, доносите, заплашванията, писмото с подправения почерк и молбата със старата майка, болната жена и дребните дечица. Тук е и прочутото му изявление за архиподлеца и за късмета, което години наред се цитира в час. Финалът се връща към една дребна подробност, електрическия звънец на съседната маса, и към предизборната услуга, с която героят се е опитал да си го спечели. Срещу какво точно предлага той верността си, се вижда от собствените му думи. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точно цитиране в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самохарактеристиката като похват.
Анализ с 46 въпроса и задачи с подробни отговори върху „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски – подготовка, анализ, „Диалогът на музите“, дискусия и проверка на знанията
Ресурсът с 46 въпроса и задачи с подробни отговори върху „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски е цялостно разработен материал за последователна работа с произведението. Структурата води ученика от предварителната подготовка и първоначалните очаквания към задълбочена работа с текста, анализ на основните му художествени и смислови пластове, самостоятелни задачи, културни връзки, дискусия и финална проверка на знанията. Всеки въпрос е придружен от подробен отговор, което прави разработката едновременно готов учебен ресурс и модел за изграждане на аргументирани литературни отговори. Първият раздел подготвя четенето чрез въпроси, свързани с автора, личната му съдба и очакванията, които създава заглавието. Така ученикът получава необходимата начална рамка, преди да премине към същинския анализ. Следващият голям блок „Подстъпи към текста“ е организиран в 11 последователни въпроса, които насочват вниманието към жанра, персонажите, алегорията, символиката, композицията, етическите проблеми и връзките с по-широк културен контекст. Разделът „Въпроси и задачи“ съдържа още 11 разработки и разширява работата с произведението чрез конкретни аналитични задачи. Въпросите са подредени така, че да изискват не механично възпроизвеждане, а проследяване на връзки, сравнение, аргументация и работа с художествени детайли. Това превръща материала в удобна основа както за самостоятелна подготовка, така и за активна работа в час. Отделна задача в раздел „Диалогът на музите“ извежда произведението извън страниците на учебника и насочва към неговите театрални, филмови и други културни интерпретации. След нея е включен самостоятелен дискусионен модул, който предлага ясна тема, аргументи „за“ и „против“, различни гледни точки и модел за формулиране на лична позиция. Тази част е особено подходяща за устна работа, дебат или подготовка за писмено разсъждение. Финалният блок включва 20 допълнителни въпроса за проверка на знанията с подробни отговори. Той позволява систематичен преговор след приключване на анализа и може да се използва за самопроверка, домашна работа, текущо изпитване или подготовка преди контролна работа. Така материалът не приключва с анализа, а осигурява и готов инструмент за затвърдяване на наученото. За ученика това е практически организирана система от въпроси, задачи и подробни отговори, която показва как се преминава от кратък отговор към пълноценна литературна аргументация. За учителя ресурсът спестява значително време при подготовката на урок, упражнения, дискусия, домашна работа и проверка на знанията. Изберете този ресурс, ако търсите завършена разработка върху „Приказка за стълбата“, която може да се използва веднага. Получавате 46 разнообразни въпроса и задачи с подробни отговори, ясно разделени учебни етапи и готови възможности за анализ, дискусия, самостоятелна работа и проверка – всичко необходимо за по-организирана подготовка и по-уверено овладяване на творбата.
ТЕСТ – Елин Пелин (12 клас)
1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“
Софокъл - "Едип цар"
Пълният текст на една от най-често изучаваните антични трагедии, поднесен така, че да може да се чете и без допълнителен коментар встрани. В началото стои списъкът на действащите лица, от Едип и жреца на Зевс до Тирезий, Креон, Йокаста, вестителите и овчаря на Лай, както и бележката къде се развива действието. Оттам нататък текстът следва композицията на античната драма: пролог, епизоди и стазими на хора от тивански старци са ясно обозначени, така че строежът на трагедията да личи още при самото четене. Преводът е стихов и запазва различните речеви форми на сцената: дългите молитвени речи на жреца и отговорите на царя, стремителния сблъсък с прорицателя, в който героите си разменят по един стих, и обредните призиви на хора към Аполон и към делфийското прорицалище. Запазени са и ремарките за влизането и излизането на героите. Отделна стойност имат бележките под линия. Те обясняват онова, което днешният читател трудно би знаел сам: какво носят молителите в ръцете си, кои са Паладините храмове, къде е пророческата пепел на Аполон, коя е гатанката на стръвния певец пред Тива, какво стои зад израза „земния пъп“, кои са керите. Така митологичният и обредният пласт на текста става четим, без да се търси отделен справочник. Изданието е удобно за цитиране в анализ и в интерпретативно съчинение, защото позволява да се извади точният стих, а не преразказ; полезно е и за проследяване на трагическата ирония, която се появява в самите реплики на героя много преди той да разбере какво говори. Тук се предлага самата трагедия, а не разбор на нея, и затова текстът е основата, върху която стъпва всяка друга разработка по „Едип цар“.
Изпитен вариант за ДЗИ по български език и литература за 12. клас – 41 задачи с отговори и точки: езикови норми, литература, работа с два текста и аргументативен текст
Цял изпитен вариант, а не сбор от задачи. Най-голямото му предимство се вижда още в ключа: до всеки въпрос стои брой точки. Това означава, че резултатът може да се превърне в оценка веднага, без да измисляте скала. Всичко нужно е приложено. Двата нецялостни текста – научен и нормативен – са в самия вариант. Откъсът от разказа, върху който се работи, също. И цялата поема за финалната задача. Нищо не се търси допълнително, нищо не се разпечатва отделно. Езиковата част е плътна и покрива онова, което се проверява всяка година: правопис в редове от думи и вътре в изречения, главни букви при празници и географски названия, бройна форма, съгласуване, пунктуация при обособени и вметнати части, лексикална грешка и синонимни фразеологични изрази. Литературният блок е особено силен. Освен разпознаване на творба по откъс, тук се пита за проблематика, за жанрови и сюжетни особености, за литературни направления и за творби, при които смисълът се гради върху определен принцип. Задачите изискват система, а не отделни спомени. Работата с двата текста заема цяла част. Проверяват се сферата на общуване, функцията на текста, значението на термин и на съкращение, вярно и невярно твърдение, а най-трудната задача изисква сред осем твърдения да се посочат онези четири, които действително присъстват в прочетеното. След нея идват отворените задачи: обща тема на двата текста, собствена теза в зададен обем и резюме на единия от тях – три различни писмени умения, всяко със свои точки. Езиковата редакция също е застъпена: попълване на пропуски с най-уместната дума, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Върху художествения откъс има две задачи, които изискват примери от текста – за доминираща тема и за ирония при съпоставяне на образи. Задачата за свързване всъщност е три в една: герои с автори, герои с творби и заглавия с автори. Финалът предлага избор между интерпретативно съчинение и есе – точно както на изпита. Подредбата повтаря изпитната: първо езиковите задачи, после литературните, след това работата с текстове, редакцията и накрая писането. Ученикът свиква с последователността още преди изпита. Ключът е подробен. Освен верните букви той съдържа попълнените думи и форми, поправения текст с препинателните знаци, разписаните съответствия и примерни отговори за задачите, при които се пише свободно. Общият брой точки позволява вариантът да се използва и като контролна работа, и като пробна матура – с еднакво надежден резултат. За учителя: готов изпитен вариант с вградено оценяване – за пробен изпит, за подготовка на зрелостниците или за диагностика преди последната права. За ученика: реална проба в изпитни условия – с всички текстове под ръка и с ясна представа колко точки носи всяка задача.