Христо Ботев – Живот и творчество

          Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) – навръх Коледа, обстоятелство, което според Захари Стоянов предопределя съдбата му: „Самите дати на неговото появяване на бял свят като че ли предсказват, че той ще расте и умре в бури. По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай, турили му името Христо, именник на Спасителя“.
          Родният му град Калофер се отличава с буден дух и със сравнително по-свободен обществен живот, както и с красива и величествена природа. Христо Ботев израства в семейството на видния учител, книжовник и преводач Ботьо Петков, получил образованието си в Одеса и предал на своя син интереса към интелектуалното усъвършенстване и гражданската активност. Майката на поета – Иванка Стойкова, хубава и общителна жена, пеела над 300 народни песни и имала силно духовно излъчване.
          Ботев учи първоначално в Карлово, а после в Калофер. Благодарение на влиянието и настойчивостта на баща си и с помощта на руския консул в Пловдив Найден Геров петнадесетгодишният юноша заминава да се учи в Одеса. Приет е във Втора одеска гимназия – посредствено училище с посредствени преподаватели и с почти казармен режим – все неща, които твърде бързо разочароват свободолюбивия младеж. Ето какво споделя негов съученик: „Христо Ботев много се оплакваше от живота в пансиона и от ужасния режим, който царуваше тогава в гимназията... Гимназията за него беше каторга и той главоломно се впущаше в четене на книги от съвременните поети и публицисти, което го обхващаше цял...“. Така бъдещият поет запълва пропуските на училищното образование със самообразование. Строгите мерки не закъсняват и той е изключен от гимназията и изгонен от пансиона. По време на престоя си в Одеса написва и изпраща във в. „Гайда“ първото си стихотворение „Майце си“.
          В средата на 1866 г. Ботев е назначен като учител в бесарабското село Задунаевка, в което живеят български преселници. Няколко месеца по-късно се завръща в родния град, където също учителства, замествайки болния си баща. Революционните му изяви в Калофер стават все по-наситени и достигат своя връх в словото, което младият учител произнася по случай празника на славянската писменост и в което открито заговаря за свобода. В спомените си един негов съгражданин нарича тази реч „гръмотевица“, „порой, който всичко събаря и унищожава“.
          Оставането на Христо Ботев в родния град е вече невъзможно и той отново поема пътя към чужбина – тръгва през Румъния за Русия с намерението да намери средства и да продължи образованието си. Но не ги намира и остава докрай на румънска земя, за да се отдаде изцяло на революционната идея. Първоначално се установява в Букурещ, после се премества в Браила. В крайдунавския град Ботев работи в българска печатница, живее сред хъшовете, участва в представленията на театралната трупа на Добри Войников, а също така се записва в четата на Дядо Жельо, чието преминаване в България е осуетено от арестуването на войводата. Във връзка с предстоящото преминаване на Дунава поетът създава стихотворението си „На прощаване в 1868 г.“ 
          Активна, търсеща и неспокойна личност, Христо Ботев е погълнат от творческата и революционно-организаторската дейност, на които се отдава изцяло. В началото на 70-те години с особена сила се откроява Ботевият журналистически талант – издава своя първи вестник „Дума на българските емигранти“, сътрудничи активно в Каравеловите „Свобода“ и „Независимост“, издава сатиричния вестник „Будилник“.
          Последните две години от живота на поета са особено напрегнати и наситени със събития – учителства в българското училище в Букурещ, става член на Българския революционен централен комитет (БРЦК), започва да издава в. „Знаме“. Настъпват промени и в личния му живот. При него в Букурещ се установяват братята му Кирил и Стефан, а впоследствие пристига и майка му с най-малкия брат Боян. През 1875 г. Ботев се оженва за Венета Рашева – племенница на неговия идеен противник владиката Панарет Рашев. В края на същата година поетът подготвя и издава единствената си стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.
          Христо Ботев активно се включва в подготовката на Априлското въстание. През април и май на 1876 г. заедно с Георги Апостолов и Никола Обретенов организира чета. Вестите за избухването на въстанието ускоряват подготовката и въоръжаването й. Около 200 четници се качват от различни румънски пристанища на австрийския кораб „Радецки“ и когато приближават българския бряг, при Козлодуй, без един изстрел дори, завладяват парахода и заставят капитана да им се подчини. От палубата на „Радецки“ Ботев изпраща последните си писма – до жена си и до своите приятели.
          На родна земя четата тръгва на юг, към Балкана. В непрекъснати схватки с преследващите ги черкези Ботевите четници успяват да се доберат до местността Милин камък, недалече от Враца. Във Врачанския Балкан отрядът храбро се сражава срещу многочисления противник. В подножието на връх Вола, на 2 юни 1876 г. Христо Ботев пада убит, за да слее по категоричен начин в едно поезия, мечта и житейски подвиг.